РЕШЕНИЕ
№ 11192
Пловдив, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180701614 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от А. Н. И., чрез адвокат А. К., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.
Твърди се в исковата молба, че в периодите от 01.01.2021г. до 28.02.2023г. и от 01.02.2025г. до 30.05.2025г. ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. Във всички затворнически килии, в които е пребивавал площта не е надвишавала 3 кв.м. Тоалетната била в много тежко състояние-не е шумоизолирана, без вода, без работещи казанчета, чешми и мивки. Банята била обща, като се къпели по 30-40 затворника, водата била или гореща, или ледено студена. Намирала се на двора, а през зимата било студено. Твърди нарушение на чл.20,ал.2 от ППЗИНЗС поради липсата на достатъчно слънчева светлина в килиите. Хигиената в килиите била много лоша. Имало много дървеници, хлебарки и бълхи. Нямали пералня. Перели на ръка в килиите. Дишали влагата.
В резултат на гореописаните условия ищецът твърди, че изпитал здравословни проблеми, главоболие, чести респираторни заболявания, обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
При тези обстоятелства претендира за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2023г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., ведно с мораторна лихва от датата на преустановяване на бездействието 28.02.2023г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1617,25 лв, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; - за периода от 01.02.2025г. до 30.05.2025г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000лв., ведно с мораторна лихва от датата на преустановяване на бездействието 30.05.2025г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 21,58 лв, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове. Оспорва наведените обстоятелства за поставяне в неблагоприятни условия.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По първия обективно съединен иск за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2023 г.:
От представената справка на лист 37 и на лист 39,както и от становището на лист 46 е видно, че за времето от 01.01.2021г. до 22.01.2021г. ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив, а само в ЗООТ „Хеброс“. Тъй като неблагоприятните обстоятелства се твърди да са такива в затвора, то за тази част предявеният иск следва да се отхвърли.
За времето от 22.01.2021г. до 20.04.2022г. ищецът очевидно от същите справки е бил на свобода.
Ищецът е преведен в Затвора гр. Пловдив на 20.04.2022 г., и е настанен в стая „ОП-1“ на Приемно отделение, където пребивава до 26.04.2022 г. Стаята е с площ от 26,47 кв.м. и разполагаща с два прозореца и със санитарен възел с площ 2,66 кв.м., разполагащ с един прозорец. За посочения период лицето е пребивавало съвместно с не повече от 5 лица, съгласно справка /лист 37/, което прави полагаща се площ на лицата над законово изискуемите 4 кв.м.
От 26.04.2022 г. до 15.07.2022 г. ищецът е бил настанен в стая № 63 на пост V с площ 26,99 кв.м., съгласно справка /лист 39/, в помещението са пребивавали не повече от 6 лица, поради което и твърденията за пренаселеност по отношение на този период са необосновани.
От 15.07.2022 г. до 21.10.2022 г. ищецът е бил настанен в стая № 52 на пост V с площ 27,92 кв.м., съгласно справка /лист 39/, в помещението са пребивавали не повече от 5 лица, поради което и твърденията за пренаселеност по отношение на този период са необосновани.
От 21.10.2022 г. до 06.12.2022 г. ищецът е бил настанен в стая № 36 на пост V с площ 15,06 кв.м., съгласно справка /лист 42/, в помещението са пребивавали не повече от 3 лица, поради което и твърденията за пренаселеност по отношение на този период са необосновани.
Ищецът е преместен в затвор – Пазарджик на 06.12.2022 г., където изтърпява остатъка от наказанието лишаване от свобода като липсва информация за повторното му преместване в Затвора Пловдив за посочения в исковата молба период, поради което твърденията за нанесени неимуществени вреди от страна на администрацията остават неоснователни.
Относно останалите оплаквания за този исков период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията, в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел, като изключение е единствено помещението, в което лицето е пребивавало при престоя си в ЗООТ „Хеброс“, където стаята не е разполагала със санитарен възел и мокро помещение, но лишените от свобода са имали 24 часов достъп до тях.
Представени са протоколи за дезинсекция през месеците февруари, март, май, юни, август, септември и ноември 2022 г., периодът съвпада и с част от месеците от разглеждания период, през които са налични данни за настаняването на лицето в затвора Пловдив /листове 48-58 от делото/, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.
Според свидетелските показания на свидетеля С. К. С., който в същия период е бил в затвора в гр. Пловдив, килиите са били в лошо състояние, имало е наличие на дървеници и хлебарки.
Установява се, че помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Що се отнася до хигиената в спалните помещения и прилежащите им санитарни възли, последната се осъществява от лицата, настанени в тях. За периода, през който ищецът е бил в Затвора Пловдив, е функционирала служебна пералня, като прането е било по желание на лишения от свобода.
Така, като съобразява оплакванията на ищеца по този иск, съдът намира, че при установените факти за времето, за което се доказва да е пребивавал в затвора, не е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на достатъчна жилищна площ или поради други посочени обстоятелства.
Ето защо, поради липса на доказано основание, този иск ще се отхвърли изцяло, ведно с акцесорните претенции.
По втория обективно съединен иск за периода от 01.02.2025 г. до 30.05.2025 г.:
Ищецът е приведен в затвора Пловдив на 07.02.2025 г., като за посочения от ищеца период преди постъпването му в затвора Пловдив, твърденията за нанесени неимуществени вреди от страна на администрацията остават неоснователни.
От постъпването в Затвора Пловдив на 07.02.2025 г. до 14.02.2025 г. /справка лист 46/, до разпределението му, ищецът е пребивавал в стая „РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м. и разполага с два прозореца. Санитарният възел е 2,66 кв.м. и има един прозорец. За посочения период лицето е пребивавало съвместно с не повече от 5 лица за датите от 07.02.2025 г. до 11.02.2025 г., което прави полагаща се площ на лицата над законово изискуемите 4 кв.м. Относно датите 12.02.2025 г. и 13.02.2025 г. в стаята са пребивавали 7 лишени от свобода, което прави полагаща им се площ 3,86 кв.м., което е в рамките на техническата грешка при измерването и не може да обоснове неблагоприятни условия поради пренаселеност.
От 14.02.2025 г. до 10.06.2025 г. ищецът е бил настанен в помещение № 12 на пост VI с площ 41,65 кв.м., съгласно справка /лист 42-43/.
За периода от 14.02.2025 г. до 09.03.2025 г. в помещението са пребивавали между 11 и 12 лица, което прави полагащата се площ на човек между 3,78 кв.м. и 3,47 кв.м., което е под законово изискуемите 4 кв.м.
За периода от 10.03.2025 г. до 10.03.2025 г. в помещението са пребивавали между 10 лица, което прави полагащата се площ на човек между 4.16 кв.м.
За периода от 11.03.2025 г. до 02.04.2025 г. в помещението са пребивавали между 11 и 12 лица, което прави полагащата се площ на човек между 3,78 кв.м. и 3,47 кв.м., което отново е под законово изискуемите 4 кв.м.
За периода от 03.04.2025 г. до 07.04.2025 г. в помещението са пребивавали между 10 лица, което прави полагащата се площ на човек между 4.16 кв.м.
За периода от 08.04.2025 г. до 26.05.2025 г. в помещението са пребивавали между 11 и 13 лица, което прави полагащата се площ на човек под законово изискуемите 4 кв.м.
За периода от 27.05.2025 г. до края на исковия период (30.05.2025 г.) в помещението са пребивавали между 9 и 10 лица, което прави полагащата се площ на човек над законово изискуемите 4 кв.м.
Следователно, за установените периоди 14.02.2025 г. до 09.03.2025 г./23 дни/, 11.03.2025 г. до 02.04.2025 г./22 дни/ и 08.04.2025 г. до 26.05.2025 г./48 дни/ , общо за 93 дни, ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия поради пренаселеност.
Относно останалите оплаквания за този исков период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията, в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Представени са протоколи за дезинфекция на помещенията в Затвора Пловдив за месеци февруари и април 2025 г. с отбелязано време на въздействие на биоцида 3 месеца, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.
Според свидетелските показания на свидетеля С. П. П., който в същия период е бил в затвора в гр. Пловдив, килията на ищеца е била пренаселена, като в същата е имало достатъчно естествена светлина. Банята разполага с топла вода, но душовете са счупени. В килиите е имало хлебарки и дървеници.
Установява се, че ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Така, като съобразява оплакванията на ищеца по този иск, съдът намира, че при установените факти е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на достатъчна жилищна площ за период от общо 93 дни, нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
По справедливост, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 744 лв., по 8 лв. на ден за всеки ден, в който е била налице пренаселеност, като за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.
С оглед частичната основателност на иска, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за претендирания период от 30.05.2025г. до дата на предявяване на исковата молба 25.07.2025г., която е в размер на 16,06лв., както е основателна и претенцията за законна лихва.
С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съразмерно на уважената част от втория обективно съединен иск, дължимото възнаграждение е в размер на 298 лв.
Ответникът следва да заплати в полза на ищеца сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. И., [ЕГН] против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2023г., ведно с мораторна лихва от датата на преустановяване на бездействието 28.02.2023г. до датата на предявяване на исковата молба 25.07.2025г. в размер на 1617,25 лв, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати А. В. К., [ЕГН], сумата от 744лв.(седемстотин четиридесет и четири лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.02.2025 г. до 30.05.2025 г., както и сумата от 16,06(шестнадесет лева и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.05.2025г. до 25.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. и от 21,58лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на А. В. К., [ЕГН] сумата от 10 (десет) лева разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат А. В. К., сумата от 298(двеста деветдесет и осем) лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.
| Съдия: | |