РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Ловеч, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20234300500063 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК
Образувано е по жалба вх.№ 68344/24.10.2022г. подадена от „АГРОПРОДУКТ С.И“
ЕООД, ЕИК ********* гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, офис 314 чрез процесуален
представител адв. Й. П., АК – Велико Търново, със съдебен адрес: ***, **********,
**********против Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. №
25278/21.10.2022г. по изпълнително дело № 474/2019г. по описа на ЧСИ В. П. с рег. № ***
на КЧСИ (л.3509-3510, том IX от ИД), в частта за размера на събраната сума в размер на
78 080.31 лева, на основание нейната несеквестируемост.
Жалбоподателят излага твърдения, че това разпределението на същите суми било
обжалвано пред ОС – Ловеч, което с Решение № 144/20.07.2022г. по в.гр.д. № 268/2022г.
било отменено и върнато за ЧСИ за извършване на ново разпределение, тъй като в
разпределението е включил суми, които са несеквестируеми. Сочи, че след връщане на
делото, ЧСИ постановил същото разпределение, като не се съобразил с решението на съда.
Твърди, че при новото разпределение ЧСИ не се е съобразил с характера на постъпилите
суми в размер на 88 832.20 лева и отново ги включил в разпределението. Твърди, че сумите,
постъпили чрез запор на банковата му сметка са несеквестируеми, а останалите са
секвестируеми. Оспорва разноските изцяло. Моли съда да отмени обжалваното
1
разпределение като незаконосъобразно и да извърши ново разпределение, както и
възстановяване на несеквестируемите суми. Като доказателства прилага Решение №
144/20.07.2022г. по в.гр.д. № 268/2022г. по описа на ОС – Ловеч. Моли съда да изиска
заверено извлечение за движението на банковата сметка на „Агропродукт С.и“ ЕООД в
банка „ДСК“ ЕАД. Претендира разноски, съгласно представен списък.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят „ЗЛАТЕКС“ ООД, ЕИК *********, гр.
Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 52 изразява становище за недопустимост,
неоснователност на жалбата, като същата е недоказана. На първо място счита, че жалбата е
недопустима, тъй като е изтекъл срокът за обжалване на несеквестируемостта, а освен това с
влязло в сила определение на ОС – Ловеч е потвърдено, че тези суми не са секвестируеми,
тъй като бил изтекъл срокът на обжалване, поради което има вляло в сила прекратително
определение в производството по чл.435 ГПК. На следващо място счита, че жалбата е
недопустима, тъй като обжалваното действие не е сред посочените в чл.435, ал.2 ГПК. Счита
жалбата за неоснователна, тъй като сумата, която е в разпределението не е несеквестируема
и е 76 067.38 лева. Позовава се на решение на АС – Пловдив. Счита, че сумата е
несеквестируема, тъй като не попада в чл.442 и чл.132 ЗЗД и то по отношение само на
физическо лице. Счита, че жалбата е начин за шиканиране на процес. Моли съда да остави
жалбата без уважение. Прави възражение за прекомерност на разноските. Моли съда да
изиска и приложи в.гр.д. № 66/2020г. по описа на ОС – Ловеч.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК присъединените взискатели НАП, „АГРОЗАЩИТА“
ЕООД ЕИК *********, „Б.И-91“ ООД ЕИК *********, „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД,
ЕИК *********, „КРИС ТРАНС 03“ ООД ЕИК ********* не подават становище.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК другите съдлъжници С. П. С., ЕГН ********** и Д. П.
С., ЕГН ********** не подават становище.
В становището си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага хронологическо
описание на изпълнителното дело, като навежда доводи, че с влязло в сила определение, ОС
– Ловеч е оставил без разглеждане искането, с което длъжникът счита, че имуществото му е
несеквестируемо и връщането му в патримониума на длъжника, тъй като жалбата била
просрочена. На следващо място счита, че длъжникът не може да жали секвестируемостта,
тъй като не попада в текста на разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. На следващо място счита,
че сумата от 12 764.82 лева не е включена в сумата 78 080.31 лева, тъй като тя вече била
разпределена, съгласно Решение № 81/10.03.2020г. по в.гр.д. № 51/2020г. на АС – Велико
Търново. Счита, че не е налице несеквестируемост, тъй като не е от изрично посочените в
чл.444 ГПК. Моли съда да остави жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана.
Счита, че подаването на жалба е с цел шиканиране на процеса, като длъжникът съзнателно
възпрепятства принудителното изпълнение. Счита, че ако съдът отмени разпределението,
той следва да го изготви.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) жалбоподателят длъжник „АГРОПРОДУКТ С.И“
ЕООД се явява чрез своя представител управителя Д. П. С. и чрез процесуален представител
адв. Й. П. от АК – Велико Търново. Поддържат жалбата, считат, че сумата получена от ДФЗ
2
е несеквестируема. Молят съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото на
ЧСИ със задължителни указания да изготви ново разпределение. Оспорва, че не се дължат
всички разноски, описани по постановлението. Представя писмени бележки.
Взискателите „Златекс“ ООД, НАП, „Касис възраждане“ ООД, „Крис Транс 03“ ООД,
„Б.и-91“ ООД, Агрозащита“ ЕООД, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представители.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид изложеното в жалбата,
становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, както и материалите по делото,
установи следното от фактическа и правна страна:
По редовността на жалбата
Сезиран е местно и родово компетентен съд по чл.463, ал.1 ГПК, а именно ОС –
Ловеч.
Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса – длъжник „АГРОПРОДУКТ
С.И“ ЕООД, ЕИК ********* чрез процесуален представител адв. Й. П., АК – Велико
Търново с надлежно учредена представителна власт, на основание чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.2
ГПК (л.11 от делото).
Разпределението е извършено на 21.10.2022г., а жалбата е с вх. № 68344/24.10.2022г.
(л.3488 от ИД). Съгласно чл.462, ал.2 ГПК срокът за обжалване е тридневен, който започва
от тече от датата на предявяване на разпределението, т.е. от 21.10.2022г., т.е. срокът по
чл.462, ал.2 ГПК изтича на 24.10.2022г. Жалбата е подадена на 24.10.2022г., поради което
същата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК.
Жалбата съдържа името и адреса на страните, които я подават, означение на
обжалваното действие, указание в какво се състои порочността, в какво се състои искането и
доказателствени искания (чл.436, ал.4 вр. чл.260, т.1-6 ГПК). Жалбата е подписана с
валиден електронен подпис на 24.10.2022г. поради което съдържа реквизита по чл.436, ал.4
вр. чл.260, т.7 ГПК (л.10 от делото).
Извършена е процедура по чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.1 ГПК. Приложен е документ за
внесена държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Ловеч, на основание
чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.4 ГПК.
С оглед изложеното, жалбата е редовна.
По допустимостта на жалбата
В жалбата е посочено, че се обжалва Постановление за разпределение на постъпили
суми с изх. № 25278/21.10.2022г. по изпълнително дело № 474/2019г. по описа на ЧСИ В. П.
с рег. № *** на КЧСИ. Постановлението за разпределение изрично подлежи на съдебен
контрол, съгласно чл.463 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР
3
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС , пропускането на срока по чл.436
ГПК не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне
на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от
събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението
на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на
наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и
съответно отменяването му – невъзможно). Длъжникът може да обжалва на основание
несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му. В този
смисъл възраженията на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД и становището на ЧСИ, че жалбата е
недопустима, са неоснователни. Това е така, тъй като с жалбата се обжалват не насочените
изпълнителни действия по налагане на запор, възбрани на несеквестируемо имущество, а се
обжалва самото разпределение на получените суми от извършени изпълнителни способи, на
база, че са несеквестируеми и не следва да бъдат включени в разпределението. В този
смисъл, длъжникът не иска да се отменят изпълнителните действия по налагане на запор, а
да се отменят действията по разпределение на сумите. Освен това съгласно т.2 ТР №
3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал.
2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В този смисъл постановлението
за разпределение в частта, с която се определят разноските подлежи на обжалване и жалбата
е допустима.
По валидността и допустимостта на обжалваното постановление
Съгласно, задължителните указания, дадени в ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. №
2/2021 на ОСГТК на ВКС, при обжалване на разпределението по реда на чл.463 ГПК съдът
следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт.
Изпълнителното дело е образувано срещу длъжник със седалище и адрес на
управление в с. Д., обл. Ловеч към момента на подаване на молбата по чл.426 ГПК. ЧСИ В.
П. е имал компетентност, на основание чл.427, ал.1, т.1 и 3 ГПК, с оглед факта, че е
осъществена публична продан на земя в с. Д.. Съставеното постановление е издадено от
надлежен съдебен изпълнител, в рамките на предоставената му изпълнителна
компетентност и власт, налице са мотиви, от които може да се разбере волята на ЧСИ каква
сума и за кои кредитори и по кой ред се разпределя. Ето защо постановлението е, е валидно.
Налице са всички предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на изготвяне на разпределение, включително постъпилата сума да е
по-малка от вземанията. Атакуваното постановление е допустимо, поради което въззвивният
съд дължи произнасяне по съществото на спора.
По правилността на разпределението
Съгласно, задължителните указания, дадени в ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. №
4
2/2021 на ОСГТК на ВКС, въззивната проверка се осъществява при условията на пълен
въззив по реда на чл.278 ГПК. Следователно, предмет на проверка в настоящото
производство е само постъпилата сума за разпределение – нейният размер, разноските и
правилно разпределение по реда на чл.136 ЗЗД.
Не се спори между страните кои са взискатели, какъв е размерът на техните взимания,
както и техният ред на вземания по чл.136 ЗЗД. Спорен остава въпросът дали сумите,
предмет на разпределението са секвестируеми, респективно дали всички те ЧСИ следва да
ги разпредели.
От представеното постановление за разпределение от 21.10.2022 г. се установи, че
ЧСИ е разпределил постъпила сума в размер на 78 080.31 лева (л.3509-3510 от ИД, том IX).
От приетото заключение на съдено-счетоводната експертиза (ССчЕ) (л.145-147 от
делото) се установи, че 77 080.31 лева от тези 78 080.31 лева са постъпили по
изпълнителното дело чрез запори на банкови сметка на длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“
ЕООД в Банка ДСК, като тази парична сума е с произход държавни плащани от Държавен
фонд Земеделие по различни програми за земеделски производители. Основанията записани
в банковия превод са „мярка“, „СЕПП“, Фонд, Зелени и други. Същото се потвърждава и от
писмо изпратено от ДФ „Земеделие“ (л.286-281, том I, ДП). Съдът приема, че сумата от
77 080.31 лева е несеквестируема, съдебният изпълнител не е следвало да пристъпи към
принудително изпълнение към нея и не е следвало да я включи в разпределението. Това е
така, тъй като същата е целево получена сума от длъжника по програми на Държавен фонд
Земеделие, отбелязано, че сумата е получена на основанията „мярка“ и СЕПП. Това са
средства, които попадат в ограничението на чл. 520, ал. 1 и 2 ГПК, според която разпоредба
не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите
бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху
средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. В този
смисъл са Определение № 78 от 17.02.2020 г. по т. д. № 990/2019 г., II т. о., на ВКС,
Определение № 461 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 4177/2018 г., III г. о., на ВКС. Налице е
произнасяне на ВКС по материалноправния въпрос, че сумите, постъпващи по сметка на
длъжника от ДФ „Земеделие“ не са секвестируеми (Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр. д.
№ 4666/2016 г. на ВКС).
Отново от заключението на ССчЕ се установи, че другата част от постъпилата и
разпределена сума, а именно 1 000 лева от тези 78 080.31 се получени чрез осъществена
публична продан на поземлен имот с идентификатор 20688.197.14 с площ от 1,383 дка в с.
Д., в м. З.л.. По отношение на тази сума, съдът приема, че същата е секвестируема. Не е
спорно, че длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е земеделски стопанин съгласно чл. 4
Регламент №1307/2013. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 11.06.2022
г. Второ, от справката от Общинска Служба по земеделие гр. Луковит ( л.1971-1979, том V
от ИД), се установи, че длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД има 237 дка земеделска
земя, поради което цитираната земя е секвестируема, на основание чл.444, т.5 ГПК и върху
нея може да се осъществят принудителни способи, включително и постъпилата сума от
5
продажбата й да бъде разпределена. Освен това, върху продадената земя 20688.197.14 не е
учредявана ипотека, поради което ограничението по чл.445 ГПК не е приложимо, съгласно
представената справка от вписванията за земята в СВ (л.1997-1998, том V от ИД).
С оглед изложеното съдът приема, че единствено сумата от 1 000 лева следва да се
разпредели между кредиторите.
По същността на разпределението
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесното разпределение е за
трети път във въззивния съд, поради отмяна и връщане на постановление и връщането на
делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, съгласно мотивите на предишните две
решения. С оглед този факт, както и даденото в ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021
на ОСГТК на ВКС, настоящият състав ще изготви ново разпределение.
Срещу изготвеното постановление за разпределение на постъпили суми от
21.10.2022г. ( л.3509-3510, том IX от ИД) в частите, в които са констатирани поредността
на взискателите, техният ред и размер на главни вземания, не са постъпили жалби, поради
което в тази част постановлението е влязло в сила на 24.10.2022 г., поради необжалване. С
оглед диспозитивното начало, настоящият състав е обвързан само с посочения порок, а
именно, че сумата, която трябва да се разпредели е по-малка и може да измени
разпределението, дори и в необжалваната част само ако уважаването на жалбата води до
необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло.
Когато уважаването на жалбата води до промяна на признати с разпределението
привилегии, това води по необходимост до промяна на разпределението в следващите
редове, каквито са разноските. В този смисъл е ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021 на
ОСГТК на ВКС.
Първи ред вземания (чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД ) са вземанията, които се ползват с право
на предпочтително удовлетворение са вземания за разноските по обезпечението и
принудителното изпълнение, както и за искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД – от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Разпределението не се жали досежно кои са кредиторите от този ред, поради което съдът
приема, че това са: разноски в полза на ЧСИ; разноски в полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“
ООД; разноски в полза на присъединен взискател “АГРОЗАЩИТА-ГВ“ ЕООД; разноски в
полза на присъединен взискател “Б.И-91“ ООД; разноски в полза на присъединен взискател
“ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС“ ООД; разноски в полза на присъединен взискател “КРИС ТРАНС
03“ ООД. Всички те следва да се обсъдят поотделно.
РАЗНОСКИ В ПОЛЗА НА ЧСИ
С оглед даденото в ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021 на ОСГТК на ВКС,
съдът служебно следва да измени разноските по изпълнението, начислени на основание т.26
от ТТР към ЗЧСИ, т.нар. пропорционална такса, тъй като уважаването на жалбата в
процесния случай на база по-малко получена сума за разпределение, води и до промяна на
6
размера на дължимата пропорционална такса. Съгласно заключението на ССчЕ разноските
на ЧСИ по изпълнителното дела са в размер на 8 272.12. Съдът не кредитира заключението в
тази част и не приема, че такава сума съществува за погасяване от страна на длъжника, тъй
като експертизата е нямала задача да изчисли дължимите разноски на база секвестируемо
събрана сума, което е правен, а не въпрос от специални знания. Ето защо, след като законово
постъпилата сума по изпълнението е в размер на 1000 лева, то пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата следва да се изчисли на нейна основа, а не на 78 080.31. Съгласно т.26, л.
„б“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за събрана сума от 100 до 1000 лева се
събира пропорционална такса в размер на 10 лева плюс 10 % за горницата над 100 лева. В
процесния случай горницата е 900 лева, като 10 % от нея е 90 лева. Следователно таксата по
т.26 от Тарифата е 10 + 90 лева или това е 100 лева, което с ДДС е 120.00 лева. В този
смисъл начислената такса, описаната в разпределението на ЧСИ в размер на 2 323.72 лева е
неправилна.
Разноските в размер на 36.00 лева за изготвяне и предявяване на разпределението, на
основание т.13 ТТРЗЧСИ и 8.40 лева за банкови такси и комисионни за 7 бр. банкови
преводи, на основание т.31 „б“ ТТРЗЧСИ, следва да се признаят, тъй като са по повод
получената от публичната продан сума и ползват останалите кредитори. Разноските са
направени във връзка с настоящото разпределение.
Сумата от 5 904 лева, представляват авансово неплатени, но дължими към ЧСИ такси
по т.5 от Тарифата – за връзване на покани, призовки и книжа за 246 броя уведомления.
Съгласно т.3 ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 на ОСГТК на ВКС, разноските по
чл. 79, ал. 1 ГПК в принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е
изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Тези разноски обаче трябва да са били
във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на
вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не
е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. При липсата на поведение на длъжника,
което да е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е
основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на
него не може да му бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка
с нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в тежест на
извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Затова от тези 246 броя уведомления и книжа следва да
се признаят по настоящото разпределение само 39 броя от тях, тъй като те касаят събраната
и разпределена сума (по 1 бр. писмо до СВ, до Община Луковит, до кадастър, за извършване
7
на оценка и по 7 бр. за уведомление за опис, уведомление за изготвена оценка, обява за
публична продан, протокол за публична продан, постановление за публична продан). 65 от
останалите 200 броя уведомления касаят действия на предишния ЧСИ, чиито разходи по
тези действия са включени в предишното разпределение от 27.03.2019 г., което е проверено
с Решение 81/10.03.2020 г. по в. гр. д. № 51/2020 г. по описа на АС – Велико Търново ( л.547,
том II, л.1407-1409, том IV ИД), а останалите 142 броя уведомления не са извършени по
повод виновно поведение на длъжника, от тези действия не е постъпила процесната сума,
поради което не следва да бъдат признати. За 39 броя уведомления разноските по т.5 от
Тарифата представлява 780 лева или 936 лева с ДДС.
Следователно общо разноските по изпълнението в полза на съдебния изпълнител,
който има право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е 1 100.40 лева
(936 лева за 39 броя по т.5 + 36.00 лева по т.13 + 120.00 по т.26 + 8.40 за 7 броя по т.31 „б“ ).
РАЗНОСКИ В ПОЛЗА НА ВЗИСКАТЕЛЯ „ЗЛАТЕКС“ ООД
Съгласно т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС,
правото на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е специална привилегия,
която не винаги е първа по ред, тъй като тя е противопоставима само на тези от
присъединените кредитори, които се ползват от отделните разноски и не за разноски по
изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и осъществяването на изпълнението
върху определена вещ или парично вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ. В
изпълнителното производство може да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Ето защо не всички разноски по изпълнителното дело
на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение попадат в хипотезата
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за
възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на
длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). В този ред не
се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни
способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не
отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Съгласно т.3 ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 на ОСГТК на ВКС,
разноските по чл. 79, ал. 1 ГПК в принудителното изпълнение са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство,
тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е
8
ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен
характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от
страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки
доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски
обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за
принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от
разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането,
както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В
последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива,
изоставени от взискателя. При липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка
за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на
отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде
възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания
изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като
в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС.
Ето защо, с оглед факта, че сумата от 77 080.31 лева е несеквестируема, както и че
събраната сума от 1000.00 лева не е от имот на значителна стойност, следва, че като
разноски по смисъла на чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД следва да се признаят на взискателя само тези,
които са във връзка с осъществената публична продан на земя с идентификатор 20688.197.14
и ползват останалите кредитори.
В мотивите към т.1 от ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021 на ОСГТК на ВКС
изрично е прието, че решението на съда, постановено в производството по чл.463 ГПК за
обжалване на разпределението, няма сила на пресъдено нещо относно изпълняемото
вземане, т.е. относно материалното право, предмет на принудителното изпълнение. Това е
така, тъй като решението на окръжните и апелативни съдилища не решават материален
спор, а процесуален, свързан с правото на принудително и предпочтително удовлетворение
– привилегиите на взискателите. В този смисъл съдът дава съдебна защита на процесуални
права на страните в изпълнителното производство (Определение № 377/09.03.2023 г. по
гр.д. № 863/2023 г. на ВКС).
По настоящото изпълнително дело има произнасяне на Апелативен съд – Велико
Търново досежно разноските на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД. Съгласно Решение
81/10.03.2020 г. по в. гр. д. № 51/2020 г. по описа на АС – Велико Търново, влязло в законна
сила на 10.03.2020 г. (л.1407-1409, том IV ИД), на взискателя са признати следните
разноски: 24 лева по т.1 от Тарифата, а именно такса за образуване на дело; 120 лева по т.2
от Тарифата за 2 броя цялостно проучване на имуществото на длъжника; 24 лева по т.5 от
Тарифата, представляващи връчване на покана; 18 лева по т.9, представляващи налагане на
запор; 4.50 по т.31 от Тарифата; 420.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
9
съразмерно на получената сума. Или общо това е сумата от 610.50 лева. От представеното
платежно нареждане се установи, че тази сума е изплатена на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД
(л.1437, том IV, ИД).
Като разноски в полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, в обжалваното постановление
за разпределение, съдебният изпълнител е присъдил общо сумата от 18 344.69 лева, от
които: 7500 с вкл. ДДС, платени по фактура 123/11.12.2018г. 274.50 лева, представляващи
авансови такси, платени с авизо от 19.12.2018 г.; 48.00 лева, представляващи разноски по т.5
– връчване на запорни съобщения на вземания и машини (л.184 и л.201 от том I от ИД ),
платени с авизо от 21.01.2019 г.; 25.70 лева, представляващи разноски по т.31 – банкови
комисионни и държавни такси в ЦРОЗ, платени с авизо 21.01.2019 т. (л.184, л.202 том I,
ИД); 252.00 лева, представляващи разноски по т.9 – запори на машини, запор банка и запор
вземане от трети лица, платени с авизо от 21.1.2019 г. ( л.184, л.203, том I от ИД); 203.90
лева, представляващи такси по т.3, т.9, т.5, т.31 от Тарифата ( л.277, том I, ИД, л.540, том II,
ИД). Това са разходи, които взискателят е направил до 27.02.2019 г., но от друга страна
същите са били включени в разпределението от 27.03.2019 г. и проверено от Апелативен съд
– Велико Търново. Тези разходи не съответстват на признатите с Решение 81/10.03.2020 г.
по в. гр. д. № 51/2020 г. по описа на АС – Велико Търново. Второ вече същите са платени от
предишното разпределение (л.1437, том IV, ИД ), поради което следва да бъдат премахнати
изцяло, тъй като се явяват недължимо включени като разходи. Освен това, преводите
представен на л.143, том I от ИД са платени съгласно съобщение на ЧСИ, находящо се на
л.33, том I от ИД. В тази сума са включени 24 лева по т.1 от Тарифата, 72.00 лева по т.5 за
3 бр. ПДИ, 120 лева по т.2 за 2 бр. проучване, 54 лева по т.9 от Тарифата за 3 броя запори и
4.50 лева по т.31 за броя платежни. Още една причина, че не трябва да се включват тези
разходи в настоящото постановление е защото събраната сума от 1000 лева (предмет на
разпределение) не е постъпила въз основа на запор на вземания, нито пък на машини (т.6 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС ). Както е посочено в т.6 от
цитираното ТР разноските по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са само тези, които взискателят е
направил във връзка със разпределената сума и които действия ползват останалите
кредитори. Посочените суми не следва да се включва в разноските, тъй като не са направени
във връзка със събраната сума, предмет на разпределение. В допълнение, сумата от 203.90
лева не следва да се включва като разносна, тъй като по изпълнителното дело липсва
документ, по който взискателят ги е направил. С оглед изложеното, всички суми, които
взискателят е направил до 27.09.2019 г. не следва да се включват като разноски в това
разпределение. De facto, това са разноски, които взискателят „ЗЛАТЕКС“ ООД е направил,
когато делото е било по описа на ЧСИ И. Л. и за били предмет на по-ранното разпределение
(de jure). Същите са изплатени на 29.04.2020 г. (л.1437, том IV, ИД). Ето защо, сумата от
8 100.20 лева (формирана от 7 500 + 274.50 + 48.00 + 25.70 + 252.00 + 203.90) следва да се
изключи от тези 18 344.69 лева, а трябва да се изследват останалите разноски, включени в
постановлението след 15.03.2019 г., когато делото е изпратено на ЧСИ В. П. ( л.280, том I,
ИД).
10
Сумата от 175.00 лева представлява разходи по налагане за справки за вещни тежести
и налагане на възбрани (л.395-396, том I, ИД). Тя е платена на 14.03.2019 г. ( л.492-499, том
II, ИД) с нареждане 963B1O019073270P. Разпределената сума е от продажба на един имот
20688.197.14, поради което следва да се признае само сумата от 15.00 лева, представляваща
държавна такса за налагане на възбрана (л.362-363, том I, ИД, л.1982, том V, ИД), 10.00 лева
за издаване за удостоверение за вещни тежести (л.380-381, том I, л.1997-1998, том V, ИД ) и
справка в размер на 6.00 лева по т.3 от ОСЗ (л.1972, том V, ИД ). Затова този разход следва
да се намали от 175.00 лева до 31.00 лева.
Сумата от 120.00 лева представлява разход за доплащане за справка в ЦРОЗ (л.395-
396, том I, ИД). Тя е платена на 14.03.2019 г. ( л.492-499, том II, ИД) с нареждане
963B1O0190732769. Разпределената сума не е получена чрез справка и налагане на запор в
ЦРОЗ като изпълнителен способ, поради което не следва да бъде призната. Същата следва
да бъде изключена от разноските по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в това разпределение.
Сумата от 4 591.59 лева представлява разход по т.2- 2броя; т.4,т.5 – 3 броя; т.10 – 6
броя; т.20 и т.31, б. „и“ от Тарифата ( л.395-396, том I, ИД). Тя е платена на 14.03.2019 г.
(л.492-499, том II, ИД) с нареждане 963B1O0190731S0S. Цялостното проучване на
длъжника по т.2 вече е извършено от ЧСИ И. Л.. Изпращането на делото на ЧСИ В. П. е по
воля на кредитора, поради което няма основание да се приеме, че този разход следва да бъде
поет от длъжника, тъй като причината за неговото извършване се дължи на поведение на
кредитора - смяна на съдебния изпълнител (л.280-286, том I, ИД). Ето защо таксата по т.2 не
следва да се начислява тук. Във връзка с изпълнителния способ – продажба на цитирания
ПИ – ЧСИ е осъществил изпращане на възбрана (л.362-363, том I, ИД), изпращане на
заявление за издаване на удостоверение за вещни тежести (л.380-381, том I, ИД, л.510-511,
том II, ИД), справка в СВ (л.323-332, том I, ИД), поради което разноските по т.4,5 следва да
бъдат в размер на 30.00 лева (3x10.00 лева) или 36.00 лева с ДДС. Останалите призовки и
книжа, които новият съдебен изпълнител е изпращал не са ползвали другите кредитори,
нито пък са във връзка с осъществената публична продан на процесния ПИ. По т.10 следва
да се признае само 1 брой, който съответства на наложената възбрана на ПИ, от които се
разпределя сумата, поради което таксата е в размер на 15.00 лева или 18.00 лева с ДДС. По
отношение на т.20 – такса за опис на недвижимо имущество, следва да се приеме само
описът на недвижимия имот, т.е. разноски в размер на 50.00 лева или 60.00 лева с ДДС. Не
следва да си признаят разходите по чл.31, б. „и“ от тарифата, тъй като по делото липсва
протокол от ЧСИ, който удостоверява извършването на този разход, както не е доказано, че
това е във връзка с принудителното изпълнение по цитирания ПИ, чиято сума от публична
продан се разпределян. Следователно следва да се признае само сумата от 114.00 лева от
4 591.59 лева.
По отношение на сумите от 175.00 лева с Референция BS.20157-016099/15.03.2019 г.
(л.402, том I, ИД) и 120.00 лева с Референция BS.20157-016115/15.03.2019 г. ( л.403, том I,
ИД), съдът приема, че не следва да бъдат включени в разноските на взискателя. Първо по
делото липсват представени платежни от страна на взискателя. Същите са получени по
11
сметка на ЧСИ от преводно нареждане от взискателя с основание, както следва: държавна
такса и справки ЦРОЗ. Същите са получени по сметка на ЧСИ на 15.03.2019 г., един ден
след превода на сумите от 175.00 и 120.00 лева с платежни от 14.03.2019 г. От тези факти
може да се направи доказателствен извод, че посочените суми са именно тези суми платени
с нареждане 963B1O019073270P от 14.03.2019 г. и 963B1O0190732769 от 14.03.2019 г. Тези
суми са включени два пъти в постановлението – един път описани като референция по
сметка на ЧСИ, а друг път като платежни от взискателя. Ето защо тези суми следва да се
изключат напълно.
Описаната сума от 65.00 лева е получена по сметка на ЧСИ от взискателя с
референция BS.20191-005049 от 27.03.2019 г. (л.519, том II, ИД). Същата е платена от
взискателя на основание за доплащане за справка в ЦРОЗ. Разпределената сума не е
постъпила чрез насочване на принудително изпълнение върху запори, вписани в ЦРОЗ, а
чрез публична продан на земеделска земя, поради което не следва да се включва като разход
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в това разпределение.
Сумата от 600.00 лева е изплатена от взискателя по сметка на лицензиран оценител
на ЕТ „Р. М. - ***“ по фактура № **********/19.04.2019 г. В същата е описана, че е за
изготвяне на пазарна оценка на 3 броя сгради, описани на 28.03.2019 г., на земя и 2 броя
жилищни сгради, описани на 28.03.2019 г. (л.581, том II, ИД). От представеният протокол за
опис и от оценките на оценителя, че те се отнасят за имот 20688.33.149.4, 20688.33.149.6,
20688.33.149.5, 20688.500.990, 20688.500.990.1, 20688.500.990.2 и 20688.500.990.3 (л.543-546,
л.569-618, том II, ИД). Тези разноски не са направи във връзка с разпределената сума и не
ползват останалите кредитори, поради което не следва да се включва като такава в
обжалваното постановление.
Сумата от 400.00 лева е описана в постановлението, че е платена с превод
963B1O**********/14.05.2019 г. и представлява хонорар на „Корект консулт“ ООД. По
делото липсват представено платежно и за какво е този хонорар, поради което съдът приема,
че не е доказан този разход по осъществената публична продан, поради което не следва да се
включва.
Сумата от 120.00 лева с внесена по сметка на ЧСИ референция BS.20430-
021331/26.06.2019 г. по фактура № 21692/26.06.2019 г. ( л.681-684, том II, ИД) е във връзка с
опис на движимо имущество, а не с процесната земя, поради което този разход не следва да
бъде признат.
Сумата от 168.00 лева е внесена по сметка на ЧСИ с Референция BS.20334-
019110/22.05.2019 г. и платежно от същата дата по издадена фактура 21276/31.05.2019 г.
(л.701-704, том II, ИД). Сумата е начислена за по т.5 – връчване на книжа, опис на
недвижими имоти по т.20 и пътни разходи по т.31., които вече са включени като разходи за
опис на недвижимия имот в сумата от 4 591.59 лева (л.395-396, том I, ИД), която съдът
редуцира на 114 лева. Ето защо тази сума от 168.00 лева не следва да се включва втори път.
Сумата от 180.00 лева е описана в постановлението като внесен хонорар за
12
лицензиран оценител инж. В. Й., за което има издадена фактура № **********/11.12.2019 г.
от „Реновацио пропърти" ЕООД ЕИК: *********. Разходът е по изготвяне на актуална
пазарна оценка на сгради 20688.33.149.4, 20688.33.149.6, 20688.33.149.5 (л.1175-1188, том
III, ИД). Разпределената сума не е от тяхната публична продан, поради което не следва да се
включват в разпределението.
Сумата от 168.00 лева е описана като внесени авансови такси по ИД №
20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, с авизо местен превод №
451B1001933900F3/05.12.2019 г., за които е издадена фактура № **********/09.12.2019 г.
(л.1222-1225, том III, ИД). Това са разходи по връчване описи на движими вещи и
селскостопанска продукция, техния опис и пътни разходи, поради което не следва да се
включват като разноски в настоящото разпределение (л.1189-1220, том III, ИД).
Сумата от 190.00 лева е описана като разход за хонорар на ЕТ „Р. М. ***-Т.",
внесена с авизо местен превод № 451В10019352002Н/18.12.2019 г. Този разход
представлява разход по изготвяне на пазарна оценка на движими вещи и селскостопанска
продукция (л.1068-1087, л.1137-1144 том III, ИД), поради което не следва да бъде включен,
тъй като не е по повод продажбата на процесния имот.
Сумата от 1 092.00 лева, представлява внесени авансови такси по ИД, от които:
120.00 лв. с платежно нареждане с Референция BS.20983-019374/14.01.2020 г. и 972.00 лв. с
платежно нареждане с Референция BS.20924-022585/18.12.2019 г., за които има издадена
фактура № **********/03.01.2020 г. ( л.1230-1232, том III, ИД). Тя е направена във връзка с
опис на движими вещи и връчване на книжа с тях (л.1196-1216, том III, ИД), поради което
не следва да бъде включвана в това разпределение .
Сумата от 24.00 лева и 120.00 лева са постъпили по сметка на ЧСИ с референции от
18.02.2020 г. въз основа на издадена фактура № 26086/18.02.2020 г. (л.1314-1317, л.1324-1325
том III, ИД). Същите представляват разходи по връчване на преписи от жалба и изготвяне
на копие от изпълнително дело (л.1296, том III, ИД). Това са разходи, които са направени от
взискателя във връзка с обжалване действия на ЧСИ, поради което тези разноски са
присъдени и правото им да бъдат възстановени са произнесе от ревизиращия съд и по реда
на чл.248 ГПК, поради което не се включват в реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо същите
следва да бъдат махнати изцяло.
Сумата от 78.00 лева е платена с Референция BS.21262-020246/24.04.2020 г., за които
има издадена фактура № **********/25.04.2020 г. Същата е начислена за извършени
справки на имуществото на длъжника (т.3), връчване на призовки (т.4) и налагане на запор
(т.9) (л.1423-1425, том IV, ИД ). извършените от ЧСИ справки засяга други имоти, а не
процесния, връчването на призовки е по отношение на извършване опис на движими вещи, а
запорите са отново върху движими вещи (л.1339-1412, том IV, ИД ), поради което тези
разноски не следва да се присъждат сега, а при разпределение на сума, постъпила от
осъществяването на тези изпълнителни действия.
Сумата от 120.00 лева е платена с Референция BS.21382-013603/10.06.2020 г., за
13
които има издадена фактура № **********/10.06.2020 г. (л.1469-1471, том IV, ИД). Сумата е
начислена по т.5 от Тарифата за изпращане на писма и книжа, които представляват
уведомление за публична продан на имоти с идентификатори 20688.33.149.4, 20688.33.149.5,
20688.33.149.6 (л.1463-1466 1474, том IV, ИД ). От тяхната публична продан не е постъпила
сумата, предмет на настоящото разпределение, поради което описаната такса не следва да се
начислява в този ред.
Сумата от 156.00 лева са постъпили по сметка на ЧСИ с превод №
451B**********R/27.08.2020 г. ( л.1519, том IV, ИД ) и 120.00 лв. платежно нареждане с
Референция BS.21571-033083/14.08.2020 г., за които има издадена фактура №
**********/17.08.2020 г (л.1520, том IV, ИД ). Сумата е платена за изпращане на писма по
т.4, за връчване на покани по т.5 и опис на имущества. Тези дейности са осъществени от
ЧСИ по молба на взискателя и се отнасят за способи насочени към 20688.33.149.4,
20688.33.149.5, 20688.33.149.6 (л.1475-1516, том IV, ИД ), както и опис на движимо
имущество (л.1522, том IV, ДП ). Разпределената сума не е постъпила от този способ и не
ползва останалите кредитори, поради което не следва да бъде включена.
Сумата от 180.00 лева, начислени по фактура № **********/12.09.2020 г. от
„Реновацио пропърти" ЕООД ЕИК: *********, представляват хонорар на оценител за
изготвяне на доклад за актуализация на пазарни оценки на имоти 20688.33.149.4,
20688.33.149.5, 20688.33.149.6 (л.1541-1551, том IV, ИД). По тази причина те не следва да се
включват в това разпределение.
Сумата от 120.00 лева, отбелязана с Референция BS.21763-029122/23.10.2020 г., за
които има издадена фактура № **********/27.10.2020 г. е начислена за връчване на книжа
по т.5 и изготвяне препис от ИД по т.8 от Тарифата (л.1613-1615, том IV, ИД). Разходите са
извършени във връзка с изпращане на уведомления за публична продан на имоти
20688.33.149.4, 20688.33.149.5, 20688.33.149.6 (л.1603-1609, том IV, ИД ), поради което не
следва да се включват в този ред и това разпределение.
Сумата от 72.00 лева е платена с нареждане от 19.03.2021 г. ( л.1735-1741, том IV,
ИД). Сумата е начислена по т.3 – за извършване на справки на длъжника и по т.9 – запор на
дружествени дялове (л.1724, том IV, ИД ). Сумата, която е предмет на разпределението не е
постъпила от продажба на дялове на дружеството или неговата ликвидация, справките
касаят декларирани данни в НАП на другите съдлъжници Д. и С. С.И и само една справка на
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД (л.1706-1723, том IV, ИД). Ето защо от цялата сума следва да
се признае само една справка за търговското дружество по т.3 от Тарифата, а именно 5.00
лева, което е 6.00 лева с ДДС.
Сумата от 40.00 лева е платена с нареждане от 19.03.2021 г. (л.1736-1741, том IV, ИД )
и представлява държавни такси по налагане на запори на дружествени дялове (л.1724, том
IV, ИД ), поради което не следва да бъде включена в настоящото разпределение като
разноски на взискателя.
Сумата от 120.00 лева, платена с нареждане 03.06.2021 г. ( л.1782, том V, ИД ) е
14
платена от взискателя по повод присъединяването на този взискател към други два брой
изпълнителни дело на същия ЧСИ № 1412/2016 и 819/2017 г. ( л.1781, том V, ИД ), поради
което това не е разход, направен във връзка с публичната продан та имот 20688.1974.14 и не
следва да бъдат признати. Това са разходи, направени от присъединения взискател към
друго ИД и там следва да разпределят тези разноски.
Сумата от 12.00 лева, платена с нареждане от 03.06.2021 г. ( л.1783-1786, том V, ДП) е
начислена по т.6 – издаване на удостоверения на този взискател, които да послужат към
присъединяване към други две изпълнителни дула спрямо същия длъжник по описа на
същия ЧСИ (л.1789-1790, том V, ИД). Това са разходи, които взискателят право във връзка с
другото дело, поради което същите не следва да се включват в това разпределение.
Сумата от 60.00 лева, наредена с превод 451В1О0211900058/09.07.2021 г., липсва в
материалите по изпълнителното дело, поради което не следва да се включва, тъй като не е
доказана като разход.
Сумата от 6.00 лева, платена с нареждане на 20.07.2021 г. ( л.1800-1802-1806, том V,
ИД), е начислена по т.6 – издаване на удостоверение в полза на този взискател, които да
послужи към присъединяването му към ИД 982/2021 г. по описа на съдия ЧСИ и със същите
длъжници. Това са разходи, които взискателят право във връзка с другото дело, поради
което същите не следва да се включват в това разпределение.
Сумата от 348.00 лева, платена с референции BS.22596-012655/26.08.2021 г. и
BS.22596- 015590/26.08.2021 г., за които има издадена фактура № **********/26.08.2021 г.
(л.1923-1926, том V, ИД ). Същата е начислена за изготвяне и връчване на 3 броя писма по
т.5, 4 броя опис на имущество по т.20 и пътни по т.31. От посочените действия само 3 броя
уведомления по т.5 и 1 броя опис на имот по т.20 следва да се признаят, тъй като са
извършени по повод процесния имот 20688.1974.14, които разходи са в размер на 110 лева
или 132.00 лева с ДДС.
Сумата от 300.00 лева е платена с нареждане от 28.09.2021 г. ( л.2127, 2240, том V,
ИД), която представлява разходи по изготвяне оценка на недвижим имот 20688.197.14
(л.2142-2158, том VI, ИД). Ето защо този разход следва да се признае напълно.
Сумата от 120.00 лева, платена с нареждане от 07.01.2022 г. ( л.2377, том VI, ИД) и
платена за изготвяне на обявление на публична продан на процесния недвижим имот
20688.197.14 (л.2363, том VI, ИД). Ето защо този разход следва да се признае напълно.
В постановлението за възлагане не са включени други разноски на този взискател,
поради което настоящият състав не може да добави и други суми, които ако взискателят ги е
направил, поради липса на жалба от страна на взискателя и забрана за влошаване
положението на жалбоподателя, в случая длъжника (арг. чл.271, ал.1 ГПК).
С оглед изложеното следва да бъдат признати в полза на взискателя следните
разноски: внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. №
***, в размер на 114 лева, намалени от 4 591.59 лева . с авизо местен превод №
963В100190731 SOS/14.03.2019 г., за които е издадена фактура № **********/15.03.2019 г.;
15
внесени държавни такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в
размер на 31.00 лева, намалени от 175.00 лв. с авизо местен превод №
963В10019073270Р/14.03.2019 г.; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на 6.00 лева, намалена от 72.00 лв. с авизо
местен превод № 451В100210780094/19.03.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/19.03.2021 г.; внесени такси в общ размер на 132.00 лева, намалени от 348.00
лв. по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, внесени с Референция
BS.22596-012655/26.08.2021 г. и Референция BS.22596- 015590/26.08.2021 г., за които има
издадена фактура № **********/26.08.2021 г.; внесен хонорар за лицензиран оценител инж.
С. Стефанова в размер на 300.00 лв. с ДДС, за който има издадена фактура №
**********/28.09.2021 г. от „Реновацио пропърти" ЕООД ЕИК: *********, във връзка с
проформа фактура 332/25.09.2021 г., както и авизо местен превод № 451В10021271
ООН8/28.09.2021 г.; внесени авансови такси в размер на 120.00 лв. по ИД №
20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, внесени с платежно нареждане с
Референция BS.22954-006785/07.01.2022 г., за които има издадена фактура
№**********/17.01.2022 г.
Не следва да се присъждат останалите разноски, както следва: адвокатско
възнаграждение за „Адвокатско дружество - Т. и Т.а", седалище и адрес на управление на
дейността: ***, представлявано от управителя адв. В. Цветков Т. с ЕГН: ********** -
7,500.00 лв. с вкл. ДДС, което е платено по фактура № **********/11.12.2018 г., внесени с
платежно нареждане № 15838632/11.12.2018 г.; внесени авансови такси по ИД №
20189030400499 по описа на ЧСИ И. Л., per. № ***, в размер на 274.50 лв. с авизо местен
превод № 299FTRO18353ZOUO/19.12.2018 г.; внесени авансови такси по ИД №
20189030400499 по описа на ЧСИ И. Л., per. № ***, в размер на 48.00 лв. с авизо местен
превод № 299FTR01902100H5/21.01.2019 г.; внесени такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД №
20189030400499 по описа на ЧСИ И. Л., per. № *** в размер на 25.70 лв. с авизо местен
превод 299FTR01902100BK/21.01.2019 г.; внесени такси по ИД № 20189030400499 по описа
на ЧСИ И. Л., per. № ***, в размер на 252.00 лв. с авизо местен превод №
299FTR01902100BJ/21.01.2019 г.; внесени такси по ИД № 20189030400499 по описа на ЧСИ
И. Л., per. № ***, в размер на 203.90 лв. с авизо местен превод №
299FTRO190580DRW/27.02.2019 г.; внесени държавни такси по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в размер на 175.00 лв. с платежно нареждане с Референция
BS.20157-016099/15.03.2019 г.; внесени държавни такси по ИД № 20198790400474 по описа
на ЧСИ В. П., per. № ***, в размер на 120.00 лв. с платежно нареждане с Референция
BS.20157- 016115/15.03.2019 г.; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа
на ЧСИ В. П., per. № ***, в разликата от 114 лева до 4,591.59 лв . с авизо местен превод №
963В100190731 SOS/14.03.2019 г., за които е издадена фактура № **********/15.03.2019 г.;
внесени държавни такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в
размер на 120.00 лв. с авизо местен превод № 963В100190732769/14.03.2019г.; внесени
държавни такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, за разликата
от 31.00 лева до 175.00 лв. с авизо местен превод № 963В10019073270Р/14.03.2019 г.;
16
доплатени държавни такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в
размер на 65.00 лв. с платежно нареждане с Референция BS.20191-005049/27.03.2019 г.;
внесен хонорар за ЕТ „Р. М. - ***" по фактура № **********/19.04.2019 г. в размер на
600.00 лв.; внесени такси в размер на 400.00 лв. с авизо местен превод №
963В10**********/14.05.2019 г. за хонорар на „Корект консулт" ООД внесени авансови
такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в размер на 120.00 лв. с
платежно нареждане с Референция BS.20430-021331/26.06.2019 г., за които е издадена
фактура № **********/26.06.2019 г.; внесени авансови такси по ИЛ № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в размер на 168.00 лв. с платежно нареждане с Референция
BS.20334- 019110/22.05.2019 г., за които е издадена фактура№ **********/31.05.2019 г.;
внесен хонорар за лицензиран оценител инж. В. Й. в размер на 180.00 лв. с вкл. ДДС, за
което има издадена фактура № **********/11.12.2019 г. от „Реновацио пропърти" ЕООД
ЕИК: *********; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П.,
per. № ***, в размер на 168.00 лв. с авизо местен превод № 451B1001933900F3/05.12.2019 г.,
за които е издадена фактура № **********/09.12.2019 г.; внесена сума в размер на 190.00
лв. с авизо местен превод № 451В10019352002Н/18.12.2019 г. за хонорар на ЕТ „Р. М. ***-
Т."; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в
общ размер на 1,092.00 лв., от които: 120.00 лв. с платежно нареждане с Референция
BS.20983-019374/14.01.2020 г. и 972.00 лв. с платежно нареждане с Референция BS.20924-
022585/18.12.2019 г., за които има издадена фактура № **********/03.01.2020 г.; внесена
сума в размер на 24.00 лв. на основание т. 8 от ТТРЗЧСИ по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, с авизо местен превод № 451B1002004800YS/17.02.2020 г.;
внесени такси в размер на 120.00 лв. на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ по ИД №
20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, с авизо местен превод №
451B1002004800Q3/17.02.2020 г.; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на 78.00 лв. с платежно нареждане с
Референция BS.21262-020246/24.04.2020 г., за които има издадена фактура №
**********/25.04.2020 г.; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на
ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на 120.00 лв. с платежно нареждане с Референция
BS.21382-013603/10.06.2020 г., за които има издадена фактура № **********/10.06.2020 г.;
внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ
размер на 156.00 лв., от които: 36.00 лв. с авизо местен превод №
451B**********R/27.08.2020 г. /стр. 1519 от том 4/ и 120.00 лв. платежно нареждане с
Референция BS.21571-033083/14.08.2020 г., за които има издадена фактура №
**********/17.08.2020 г.; внесен хонорар за лицензиран оценител инж. В. Й. в размер на
180.00 лв. с ДДС, за който има издадена фактура № **********/12.09.2020 г. от „Реновацио
пропърти" ЕООД ЕИК: *********; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на 120.00 лв. с платежно нареждане с
Референция BS.21763-029122/23.10.2020 г., за които има издадена фактура №
**********/27.10.2020 г.; внесени авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на
ЧСИ В. П., per. № ***, за разликата от 6.00 лева до общия размер на 72.00 лв. с авизо
17
местен превод № 451В100210780094/19.03.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/19.03.2021 г. внесени държавни такси в размер на 40.00 лв. с авизо местен
превод № 451В100210780093/19.03.2021 г.; внесени авансови такси по ИД №
20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на 12.00 лв. с авизо
местен превод № 451B1002115400G/03.06.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/03.06.2021 г.; внесени такси на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на 120.00
лв. с авизо местен превод № 451В1002115400ЕК/03.06.2021 г.; внесена такса в размер на
60.00 лв. с авизо местен превод № 451В1О0211900058/09.07.2021 г.; внесена такса в размер
на 6.00 лв. по ИЛ № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, с авизо местен
превод № 451B**********F9/20.07.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/20.07.2021 г.; внесени такси за разликата от 132.00 до общия размер на 348.00
лв. по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, от които: 312.00 лв. с
платежно нареждане с Референция BS.22596-012655/26.08.2021 г. и 36.00 лв. с платежно
нареждане с Референция BS.22596- 015590/26.08.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/26.08.2021 г.;
С оглед изложеното, разходите в полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, които следва
да участват в разпределението по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД по това изпълнително дело и по
сумите, които са получени от публичната продан на имот 20688.197.14 лева са: 703.00 лева.
РАЗНОСКИ В ПОЛЗА НА ПРИСЪЕДИНЕНИТЕ КРЕДИТОРИ
„АГРОЗАЩИТА-ГВ“ ЕООД, като взискател, е направил разходи по повод неговото
присъединяване размер на 60.00 лева, представляващи такси към ЧСИ на основание т.11 от
ТТРЗЧСИ (л.1623, 1631-1632, том IV, л. 2131, том V, ИД ). В полза на „Б.И-91“ ООД
кредитор са признати разноски в размер на 120.00 лева за два броя такси по т.11 –
присъединяване към изпълнително дело (л.2159, 2197-2198, том VI, ИД). „ВЪЗРАЖДАНЕ-
КАСИС“ ООД , като взискател, е направил разходи по повод неговото присъединяване
размер на 60.00 лева, представляващи такси към ЧСИ на основание т.11 от ТТРЗЧСИ
(л.2358, 2261-2263, 2275, том VI, ИД). „КРИС ТРАНС 03“ ООД, като взискател, е направил
разходи по повод неговото присъединяване размер на 60.00 лева, представляващи такси
към ЧСИ на основание т.11 от ТТРЗЧСИ ( л.2406,2526 том VI, л.2616, том VII ИД).
Посочените разноски не следва да се включват в настоящото разпределение, тъй като не са
осъществени във връзка с осъществената публична продан, не ползват останалите кредитори
и продаденият имот не е на значителна стойност.
С оглед изложеното, разноските по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са както следва:
1100.40 лева в полза на ЧСИ;
703.00 лева в полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД;
Следователно общата сума, представляващи разноски по смисъла на чл.136, ал.1, т.1
ЗЗД е в размер на 1803.40 лева. Постъпилата сума по изпълнителното дело е 1000 лева,
което е по-малка от разноските по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, поради което на основание чл.136,
ал.3 ЗЗД тези вземания следва да се удовлетворят съразмерно, а когато едно вземане е
18
съставено от няколко, то за него важат правилата на чл.76 ЗЗД. Така сумата от 1000 лева,
следва да се разпредели само в полза на кредитори по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както следва:
610.18 лева, като получена от 1000 х (1268.40/1803.40) в полза на ЧСИ В. П. с рег. №
*** на КЧСИ;
389.82 лева, като получена от 1000 х (703/1803.40) в полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“
ООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора, БУЛ.СВ.ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 52, общ.
Стара Загора, обл. Стара Загора;
Останалата непогасена сума от направените разходи по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД от
просената сума представлява разликата от всички разходи в размер на 1803.40лева и
разпределената сума в размер на 1000.00 лева, което 803.40 лева.
Неправилно ЧСИ е приложил закона и по-специално текста на разпоредбата на
чл.444, т.8 ГПК, като е разпределил несеквестируема сума 77 080.31 лева, а е следвало да
разпредели само секвестируемата част от 1000 лева. Съгласно даденото в ТР №
2/22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021 на ОСГТК на ВКС разрешение, настоящият състав при
отмяна на постановлението следва сам въпросите по жалбата, на основание чл.463 вр. 278,
ал.2 ГПК. Ето защо възивната жалба е изцяло основателна.
С оглед изложеното, за яснота и прецизност, Постановление за разпределение на
постъпили суми с изх. № 25278/21.10.2022г. по изпълнително дело № 474/2019г. по описа на
ЧСИ В. П. с рег. № *** на КЧСИ (л.3509-3510, том IX от ИД), следва да бъде отменено
изцяло като неправилно, на основание чл.463 вр. 278, ал.2 ГПК и вместо него съдът да
постанови ново като разпредели постъпилата по изпълнително дело № 474/2019г. по описа
на ЧСИ В. П., с рег. № *** на КЧСИ, сума в размер на 1 000 лева (хиляда лева) от
реализирана публична продан, проведена в периода от 09.02.2022 г. до 09.03.2022 г. на
описания с протокол от 16.09.2021 г. недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.
№ 197014 с площ от 1,383 дка в с. Д., в м. З.л., представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 20688.197.14 (двадесет хиляди шестстотин осемдесет и осем, точка, сто
деветдесет и седем, точка, четиринадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Д., одобрени със Заповед РД-18-1905/28.11.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: местност „З.л.", с. Д., общ. Луковит, обл. Ловеч, площ: 1383 кв. м. (хиляда триста
осемдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3 /трета/, при съседи: 20688.197.12,
20688.197.53, 20688.197.13, 20688.501.1418, както и във връзка с който е изготвено
Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 06876/25.03.2022 г. на купувача
"АГРОЛЕНД 21" ЕООД ЕИК: *********, чрез управителя И. Т. П.а, със седалище: с. Д.,
П.К. 5780, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. ,Дристо Ботев" № 3, което е влязло в законна сила
на 11.06.2022 г. И която е секветируема, както следва:
1. Вземания, съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД:
1. В полза на ЧСИ В. П. се разпределя сумата 610.18 лева (шестстотин и десет лева
и осемнадесета стотинки) за частично погасяване на 1100.40 лева за такси и
19
разноски по публичната продан, от които: 936.00 лева за 39 броя уведомления
по т.5 от ТТРЗЧСИ; 36.00 лева за изготвяне и предявяване на разпределение по
т.13 от ТТРЗЧСИ; 120.00 лева за пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ и 8.40
лева за 7 броя банкови преводи по т.31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ;
2. В полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора,
БУЛ.СВ.ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 52 сумата от 389.82 лева (триста осемдесет и
девет лева и осемдесет и две стотинки) за частично погасяване на 703.00 лева за
такси и разноски по публичната продан, направени както следва: внесени
авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в
размер на 114 лева, намалени от 4 591.59 лева. с авизо местен превод №
963В100190731 SOS/14.03.2019 г., за които е издадена фактура №
**********/15.03.2019 г.; внесени държавни такси по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в размер на 31.00 лева, намалени от 175.00 лв. с
авизо местен превод № 963В10019073270Р/14.03.2019 г.; внесени авансови такси
по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на
6.00 лева, намалена от 72.00 лв. с авизо местен превод №
451В100210780094/19.03.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/19.03.2021 г.; внесени такси в общ размер на 132.00 лева, намалени
от 348.00 лв. по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***,
внесени с Референция BS.22596-012655/26.08.2021 г. и Референция BS.22596-
015590/26.08.2021 г., за които има издадена фактура № **********/26.08.2021 г.;
внесен хонорар за лицензиран оценител инж. С. Стефанова в размер на 300.00
лв. с ДДС, за който има издадена фактура № **********/28.09.2021 г. от
„Реновацио пропърти" ЕООД ЕИК: *********, във връзка с проформа фактура
332/25.09.2021 г., както и авизо местен превод № 451В10021271
ООН8/28.09.2021 г.; внесени авансови такси в размер на 120.00 лв. по ИД №
20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, внесени с платежно
нареждане с Референция BS.22954-006785/07.01.2022 г., за които има издадена
фактура №**********/17.01.2022 г.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че съдът в производството по
чл.463 ГПК няма правомощия да разпореди връщане на несеквестируемата сума, както е в
обжалване действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК. Съгласно даденото в
т.1 ТР № 2/.26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, пропускането на срок
по чл.436 ГПК не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след
предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на
несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и
да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока
осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му
обжалване е недопустимо и съответно отменяването му – невъзможно). Във всички случаи,
независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата,
20
длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 ГПК длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, който е
жалбоподател в настоящото производство има право на разноски: държавна такса в размер
25.00; 500.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 400.00 лева,
представляващи депозит за експертиза. За направеното адвокатско възнаграждение е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е написано, че уговорената сума
е в размер на 500.00 лева, като срокът за плащане е до приключване на делото в пред
съдебната инстанция. По делото липсват доказателства за заплатения адвокатски хонорар,
поради което следва не следва да се присъди сумата от 500.00 лева, на основание даденото в
т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Ето защо
жалбоподателят има право на разноски в размер на 425.00 лева.
В този смисъл взискателите следва да бъдат осъдени да заплатят на АГРОПРОДУКТ
С.И“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, офис 314 сумата от
425.00 лева, представляващи разноски по в.гр.д. № 20234300500063 по описа на за 2023 г.
на ОС – Ловеч, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. №
25278/21.10.2022г. по изпълнително дело № 474/2019г. по описа на ЧСИ В. П. с рег. № ***
на КЧСИ, като неправилно, на основание чл.463 вр. 278, ал.2 ГПК и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, постъпилата по изпълнително дело № 474/2019г. по описа на ЧСИ В.
П., с рег. № *** на КЧСИ, секвестируема сума в размер на 1 000 лева (хиляда лева),
постъпила от реализирана публична продан, проведена в периода от 09.02.2022 г. до
09.03.2022 г. на описания с протокол от 16.09.2021 г. недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № 197014 с площ от 1,383 дка в с. Д., в м. З.л., представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20688.197.14 (двадесет хиляди шестстотин
осемдесет и осем, точка, сто деветдесет и седем, точка, четиринадесет) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Д., одобрени със Заповед РД-18-1905/28.11.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма данни за
изменение, адрес на поземления имот: местност „З.л.", с. Д., общ. Луковит, обл. Ловеч,
площ: 1383 кв. м. (хиляда триста осемдесет и три квадратни метра), трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3
(трета), при съседи: 20688.197.12, 20688.197.53, 20688.197.13, 20688.501.1418, собственост
21
на „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК *********, както и във връзка с който е изготвено
Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 06876/25.03.2022 г. на купувача
"АГРОЛЕНД 21" ЕООД ЕИК: *********, чрез управителя И. Т. П.а, със седалище: с.
Дерманци, П.К. 5780, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. ,Дристо Ботев" № 3, което е влязло в
законна сила на 11.06.2022 г., както следва:
1. Вземания, съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД:
1. В полза на ЧСИ В. П. разпределя сумата 610.18 лева (шестстотин и десет лева и
осемнадесет стотинки) за частично погасяване на 1100.40 лева за такси и
разноски по публичната продан, от които: 936.00 лева за 39 броя уведомления
по т.5 от ТТРЗЧСИ; 36.00 лева за изготвяне и предявяване на разпределение по
т.13 от ТТРЗЧСИ; 120.00 лева за пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ и 8.40
лева за 7 броя банкови преводи по т.31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ;
2. В полза на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора,
БУЛ.СВ.ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 52 сумата от 389.82 лева (триста осемдесет и
девет лева и осемдесет и две стотинки) за частично погасяване на 703.00 лева за
такси и разноски по публичната продан, направени както следва: внесени
авансови такси по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в
размер на 114 лева, намалени от 4 591.59 лева. с авизо местен превод №
963В100190731 SOS/14.03.2019 г., за които е издадена фактура №
**********/15.03.2019 г.; внесени държавни такси по ИД № 20198790400474 по
описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в размер на 31.00 лева, намалени от 175.00 лв. с
авизо местен превод № 963В10019073270Р/14.03.2019 г.; внесени авансови такси
по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, в общ размер на
6.00 лева, намалена от 72.00 лв. с авизо местен превод №
451В100210780094/19.03.2021 г., за които има издадена фактура №
**********/19.03.2021 г.; внесени такси в общ размер на 132.00 лева, намалени
от 348.00 лв. по ИД № 20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***,
внесени с Референция BS.22596-012655/26.08.2021 г. и Референция BS.22596-
015590/26.08.2021 г., за които има издадена фактура № **********/26.08.2021 г.;
внесен хонорар за лицензиран оценител инж. С. Стефанова в размер на 300.00
лв. с ДДС, за който има издадена фактура № **********/28.09.2021 г. от
„Реновацио пропърти" ЕООД ЕИК: *********, във връзка с проформа фактура
332/25.09.2021 г., както и авизо местен превод № 451В10021271
ООН8/28.09.2021 г.; внесени авансови такси в размер на 120.00 лв. по ИД №
20198790400474 по описа на ЧСИ В. П., per. № ***, внесени с платежно
нареждане с Референция BS.22954-006785/07.01.2022 г., за които има издадена
фактура №**********/17.01.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗЛАТЕКС“ ООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора,
БУЛ.СВ.ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 52, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, „АГРОЗАЩИТА
- ГВ“ ЕООД ЕИК *********, гр. Плевен, п.к. 5800 бул./ул. ул. ЛУКОВИТ № 4, ет. 2, „Б.И-
22
91“ ООД ЕИК *********, гр. Севлиево, п.к. 5400 бул./ул. ул. „Зелениковец“ № 9,
„ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД, ЕИК *********, гр. Ловеч, п.к. 5500 бул./ул.
бул.БЪЛГАРИЯ № 102-4, „КРИС ТРАНС 03“ ООД ЕИК *********, с. Малчика, п.к. 5917,
общ. Плевен, бул./ул. ул."Цветан Спасов" № 11, НАП, да заплатят на АГРОПРОДУКТ С.И“
ЕООД, ЕИК ********* гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, офис 314 сумата от 425.00
лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляващи разноски по в.гр.д. №
20234300500063 по описа на за 2023 г. на ОС – Ловеч, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, в едноседмичен срок от връчването му по реда
на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК, на основание чл.463, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на:
длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД чрез процесуален представител адв. Й. П.
чрез ЕПЕП;
взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, ЕИК *********;
присъединените взискатели: НАП, „АГРОЗАЩИТА“ ЕООД ЕИК *********, „Б.И-91“
ООД ЕИК *********, „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД, ЕИК *********, „КРИС
ТРАНС 03“ ООД ЕИК *********;
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и след
изтичане на срока за обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23