№ 244
гр. Враца, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500411 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. С., подадена чрез
пълномощника й адв.Б. Й., против Решение № 196/06.06.2025 г. по гр.д.№
460/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателката-ищец иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, вр. чл.82 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответницата В. Н. С., че ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07702.501.2823,
номер по предходен план 2437, квартал 172, парцел VII, VI, целият с площ от
1120 кв.м., с реално ползване на източната половина от него, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), ведно с находяща се в него сграда с
идентификатор 07702.501.2823.1, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с адрес на имота: ***,
общ. Бяла Слатина, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Бяла Слатина, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, одобрен със
Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
граници имоти идентификатори: № 07702.501.2822; № 07702.501.2821; №
07702.501.2820; № 07702.501.2818; № 07702.501.2817; № 07702.501.2816; №
07702.501.4068, № 07702.501.282.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че не е
било доказано манифестиране от страна на Д. С. на промяна в намерението й
да ползва притежаваните от В. С. идеални части от процесния имот не като
1
държател, а като владелец. Въззивницата счита, че първоинстанционният съд
не е обсъдил в цялост, свързаност и логическа последователност показанията
на разпитаните свидетели, нито обясненията на ответницата. Навежда доводи,
че елементът на владението не се състои задължително в пълно отблъскване и
недопускане на друг съсобственик, но и в психологически елемент –
разбирането на владелеца, че ползва имота единствено като свой собствен.
Твърди, че в случая е имало уговорка още приживе на родителите на страните,
че имотът ще бъде за Д. С. и тя е възприемала себе си като собственик, докато
В. С. в редки случаи е посещавала имота, но единствено с разрешението на
сестра си. Счита, че този факт се потвърждава от показанията на тримата
разпитани свидетели, които установяват, че е допускала сестра си да влиза в
имота, но само с разрешение, тъй като е владяла имота като свой и е решавала
кого да пуска. Намира за още по-категорично личното признание на
отвеницата В. С., която при приключване на устните състезания не отрича, че
имотът се владее единствено от сестра й Д. С. и тя го е посещавала със
съзнанието, че идва като гостенка в жилището. Според въззивницата,
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е
обсъдил признанието на иска от страна на ответницата, и не се е произнесъл с
решение при признание на иска.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск за собственост
въз основа на придобивна давност, изтекла в полза на наследодателите на
страните Н. Т. Ц. и Н. С. Ц. и осъществена в срока по чл.79 ЗС, както следва:
за приземния етаж от 27.03.2005 г. до смъртта на наследодателите; за първия
етаж от завършването на сградата в груб строеж през м.12.1967 г. до *** за Н.
С. Ц. и от 18.03.1983 г. до *** за Н. Т. Ц.; за ½ ид.ч. от поземления имот за
периода от м.12.1967 г. до *** за Н. С. Ц. и от 18.03.1983 г. до *** за Н. Т. Ц.,
ведно с изтекла самостоятелна придобивна давност за Д. Н. С. от 06.01.2001 г.
до подаване на исковата молба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата В.
Н. С.. В съдебно заседание същата заявява, че не оспорва въззивната жалба и
предявения иск и желае имотът да бъде присъден на сестра й.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
При извършената на основание чл.269 ГПК служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен
състав констатира следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Д. Н. С., с
която против С. Н. А. и В. Н. С. е предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се посочва, че страните по делото имат общи
наследодатели – Н. С. Ц., поч. на ***, и Н. Т. Ц., поч. на ***
Излагат се твърдения, че С. Ц. К. е бил собственик на поземлен имот
от 1120 кв.м., ведно с малка къща, в която е живеел със съпругата си Д. К. К. и
трите си деца – дъщерята В. С. Н. и синовете Н. С. Ц. и В. С. Ц.. Посочва се,
че тъй като в къщата било много тясно С. К. е решил да построи две къщи
близнаци, при което е изтеглил кредит от ДСК и е започнал строежа, като се
разбрал с трите си деца едната къща близнак да остане за дъщеря му В. Н., а
2
другата – за по-големия му син Н. Ц.. Ето защо при строежа на двете къщи са
работели съпругът на В. – Н. Е. Н. и Н. Ц.. Твърди се, че двете къщи са били
построени в груб строеж през 1967 г., като по същото време общият
наследодател С. К. е претърпял тежък инцидент и е станал непълно
неработоспособен, а на *** е починал. Посочва се, че след смъртта му заемът
към ДСК е бил изплатен от децата му В. Н. и Н. Ц.. Сочи се също, че Н. Ц. и
семейството му със собствен труд са завършили едната къща и са я
превърнали в годно за живеене място, каквато е била волята на С. К.. Сочи се
също, че в малката къща са продължили да живеят Д. К. К. и по-малкия брат
В. С.. Твърди се, че Н. Ц. е останал вдовец през 1974 г. с малка дъщеря С. Н.
А., както и че сестра му В. Н. също е починала млада – на 34 години и е
оставила две малки деца – И. Н. Г. и Е. Н. Е., което е наложила Д. К. да се
премести в приземния етаж на двете къщи-близнаци, за да може да се грижи за
своите внуци. Според изложеното в исковата молба, на този приземен етаж е
била премахната носещата стена между двете къщи близнаци, за да има
повече място и там са заживели Д. К., по-малкия й син В. Ц. и децата на
починалата й дъщеря В. Н.. Приземният етаж от къщата близнак, определена
за Н. Ц., се е състоял от една стая за живеене, избена стая, коридор, малка баня
с тоалетна и стълбищно преддверие. През 1976 г. Н. Ц. е заживял на семейни
начала с втората си съпруга и двамата са довършили първия етаж и са
направили подобрения в целия имот. Около 1979 г. – 1980 г. малкият брат В. Ц.
е напуснал имота и е заживял на квартира с А. Х. Ц., като от тази връзка е
роден синът им П. В. С.. Твърди се, че през 1986 г. В. и А. са сключили
граждански брак и са дошли да живеят в приземния етаж на къщата-близнак,
като брат му Н. Ц. и съпругата му са се съгласили да ги пуснат в имота, заради
малкото им дете и защото не са можели да плащат наем. Там през 1986 г. се е
родило и второто им дете Д. В. С.. Посочва се, че преди смъртта си Д. К. е
поискала по-големият й син Н. Ц.а да отстъпи къщата-близнак на брат си В. Ц.
с мотиви, че Н. е строител и може да си построи друга къща, но той
категорично е отказал, тъй като със собствени средства и труд е построил тази
къща и не счита друг за нейн собственик. Твърди се, че докато е живяло в
приземния етаж семейството на В. Ц. не е полагало никакви грижи нито за
двора, нито за къщата, а след смъртта на В. Ц. поетапно е напуснало
приземното помещение и повече никога не се е завърнало там, оставяйки след
себе си влага, мухъл, разбити стени, прекъснати вода и електричество.
Според изложеното в исковата молба, Н. Ц. и семейството му от
построяването на къщата-близнак в груб строеж през 1967 г. не са напускали
този имот, живели са непрекъснато в него на първия етаж, като той ясно и
категорично е заявявал, че този имот е само негов, а такава е била и волята на
неговия баща. Прави се обобщение, че Н. Ц. първоначално е живял сам в
приземния етаж, докато оправи една стая на първия етаж за живеене, като там
е направил и първата си сватба през 1967 г., след което е продължил да работи,
докато е направил целия първи етаж и там е живял постоянно със семейството
си до момента на смъртта си, като никой и по никакъв повод не се е
противопоставял на това. Посочва се, че през 1976 г, след смъртта на сестра си
В. Н., той е допуснал майка си, за да може да гледа децата й, но само докато
зет му оправи своята част от къщата-близнак. Впоследствие е допуснал брат
си да живее в приземния етаж със семейството си, но временно, за което е
имало устно споразумение, като от началото на 1986 г. до смъртта си на
3
27.03.2005 г. брат му В. Ц. е живял в приземния етаж със своето семейство.
След смъртта на В. Ц., никой от семейството му не е живял и не е бил
допускан в имота от Н. Ц.. Твърди се, че семейството на Н. Ц. се е грижело
непрекъснато не само за жилищната сграда, но и за двора, в който са
извършили множество подобрения.
Според изложеното в исковата молба, след като Н. Ц. е починал,
страните по делото – трите му дъщери, са решили имотът да бъде получен от
една от тях, а именно – от В. Н. С., която се е сдобила с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с който е призната за собственик на имота.
Посочва се, че след като наследниците на В. Ц. са научили, са завели дело, но
тъй като В. С. през последните 10 години е ходила да работи в чужбина е
изгубила делото, но пък и ищците не са доказали, че са собственици на имота
и как обосновават правния си интерес.
Ищцата Д. С. се позовава на изтекла в полза на наследодателите й
придобивна давност върху приземния етаж: 1/ В полза на баща й Н. С. Ц. в
периода от 27.03.2005 г. (от смъртта на брат му В. С. Ц.) до момента на
неговата смърт на *** и 2. В полза на майка й Н. Т. Ц. в периода от 27.03.2005
г. (от смъртта на В. С. Ц.) до момента на нейната смърт на ***, както и на
изтекла придобивна давност върху първия етаж на къщата: 1/ В полза на баща
й Н. С. Ц. в периода от м.12.1967 г. (построяването в груб стоеж на цялата
жилищна сграда) до момента на неговата смърт на *** и 2. В полза на майка й
Н. Т. Ц. в периода от 18.03.1983 г. (деня на сключения граждански брак) до
момента на нейната смърт на *** Твърди се, че ищцата Д. С. е продължила
владението след смъртта на своите родители до предявяването на исковата
молба. Излагат се правни аргументи, че двамата владелци Н. Ц. и Н. Ц. са
починали, без да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност, но
съгласно т.3 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК на ВКС, в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им
придобивна давност, щом са продължили владението, и тъй като действието
на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при
наличието на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че
придобивното основание е осъществено от наследодателя. Прави се
заключение, че правото на собственост върху процесния имот като срокове на
владение на наследодателите Н. Ц. и Н. Ц., както и на ищцата Д. Ц. е
продължило много над 10 години, през които те са владели имота
непрекъснато, явно, трайно, спокойно, грижили са се за имота, плащали са
данъци, държали са го само за себе си и никой не се е противопоставял на
това.
При тези съображения ищцата иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е единствен собственик на недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
07702.501.2823, номер по предходен план 2437, квартал 172, парцел VII, VI,
целият с площ от 1120 кв.м., с реално ползване на източната половина от него,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с находяща се в него сграда с
идентификатор 07702.501.2823.1, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с адрес на имота: ***,
общ. Бяла Слатина, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните
4
регистри на гр.Бяла Слатина, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, одобрен със
Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
граници имоти идентификатори: № 07702.501.2822; № 07702.501.2821; №
07702.501.2820; № 07702.501.2818; № 07702.501.2817; № 07702.501.2816; №
07702.501.4068, № 07702.501.282.
В хода на първоинстанционното производство, след дадени от
районния съд указания, ищцата е депозирала молба-уточнение вх.№
4476/15.08.2024 г., с която заявява, че не оспорва Нотариален акт № 145, т.ІІ,
рег. 2268, дело № 333/09.06.2022 г., с който ответницата В. Н. С. е призната за
собственик на имота. Пояснява, че наследниците на В. Ц. са завели
отрицателен установителен иск пред РС-Бяла Слатина, като са твърдели, че те
са придобили имота по давност, както и че В. С. не го е владяла непрекъснато
10 години, възползвайки се от факта, че тя е излизала за около 6 месеца за
работа в чужбина, поради което и съдът е решил, че В. С. не е собственик на
имота, но е отхвърлил и претенциите на наследниците на В. Ц.. Твърди се, че в
имота са живели двете сестри Д. С. и В. С., а С. А. се е омъжила и е отишла да
живее при съпруга си.
Впоследствие е подадена и втора молба-уточнение в.№
4862/02.09.2024 г., с която ищцата заявява, че В. С. не е собственик на имота
по силата на влязло в сила Решение № 201/24.08.2023 г. по гр.д.№ 1089/2022 г.
по описа на РС-Бяла Слатина, с което е отменен и констативния нотариален
акт, с който е била призната за собственик по давностно владение на имота.
Със същата молба ищцата оттегля иска си по отношение на ответницата С. Н.
А. и производството по отношение на последната е прекратено с
постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение № 794/16.10-.2024 г.
С обжалваното Решение № 196/06.06.2025 г., поставновено по гр.д.№
460/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина, предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Пред настоящата съдебна инстанция са констатирани нередовности в
исковата молба, поради което с Разпореждане № 309/04.09.2025 г. по в.гр.д.№
411/2025 г. по описа на ОС-Враца по реда на чл.129 ГПК на ищцата са дадени
указания да изложи конкретни твърдения, свързани с основанието, на което
счита, че е придобила индивидуално право на собственост върху процесния
недвижим имот и да обоснове правния си интерес от предявяването на
положителния установителен иск за собственост против В. Н. С. чрез
изложение на обстоятелства, свързани с конкретни действия на тази
ответница, с които същата да отрича или да поставя под съмнение твърдяното
право на собственост на ищцата Д. Н. С..
По делото е постъпила молба вх.№ 6773/29.09.2025 г. от ищцата Д. Н.
С., подадена чрез пълномощника й адв.Б. Й., в която дословно се приповтарят
изложените в исковата молба твърдения.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че
нередовностите в исковата молба не са отстранени и не са изложени
обстоятелства, обосноваващия правния интерес на ищцата Д. Н. С., като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
положителен установителен иск за собственост против ответницата В. Н. С..
Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с
иска по чл.124, ал.1 ГПК може да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от
5
нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има
интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с
влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена
правна връзка, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с
решението по който тази несигурност ще бъде отстранена. Що се касае до
правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на
установителния иск, то практиката и правната доктрина са последователни, че
този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави
правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава
несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил
разумна субективна преценка. Несъмнено е, че когато противната страна
оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо
последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и
действителна. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1
ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата
молба факти и доводите на ищеца.
При защита на собствеността с иска по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита по
отношение на ответника, но само и доколкото твърди в исковата си молба, че
последният има поведение или прояви, с които притежаваното от ищеца право
на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето-
ответник следва да се реализира търсената съдебна защита на субективното
материално право. В тази насока – вж Решение № 1 от 05.03.2015 г. на ВКС по
гр.д.№ 5078/2014 г., ІІ г.о., ГК.
В конкретния случай в исковата молба са изложени твърдения,
свързани с отношенията между наследниците на общия наследодател С. Ц. К.
и по-конкретно относно наличието на спорни отношения между наследниците
на Н. С. Ц. и наследниците на неговия брат В. С. Ц.. Ищцата се позовава на
придобивна давност върху процесния имот, изтекла още приживе в полза на
нейните наследодатели Н. С. Ц. и Н. Т. Ц., като твърди, че е присъединила
своето владение към тяхното, но не излага каквито и да са твърдения относно
основанието, на което счита, че е придобила индивидуално право на
собственост върху целия наследствен недвижим имот, предвид фактът, че
посочените наследодатели имат още двама наследници. Не сочи да е била
извършена разпоредителна сделка от наследодателите в нейна полза или да е
променила намерението си да държи частите на останалите две наследници
във владение и да е манифестирала твое свое намерение спрямо тях (такива
твърдения се излагат за първи път във въззивната жалба, вероятно
провокирани от мотивите на районния съд, с които е отхвърлен предявения
иск, но не се поддържат след като са дадени указания за отстраняване
нередовностите в исковата молба). Нещо повече, искът първоначално е бил
предявен против останалите две наследници, но впоследствие ищцата е
оттеглила претенцията си спрямо едната от тях и като ответник по делото е
останала само другата – В. Н. С.. Липсват и твърдения относно наличието на
обективирани действия на ответницата В. С., с които същата да отрича или да
поставя под съмнение твърдяното право на собственост на ищцата Д. С. върху
целия имот. Посочва се единствено, че тази ответницата се е снабдила с
констативен нотариален акт, с който след извършена обстоятелствена
проверка е била призната за собственик на имота, но същевременно се твърди,
6
че това е станало вследствие изрично постигната уговорка между трите сестри
след смъртта на баща им имотът да остане за В. Н. С.. Освен това с
депозираните молби-уточнение ищцата изрично заявява, че не оспорва
нотариалния акт, по силата на който ответницата В. С. е призната за
собственик на процесния недвижим имот, че легитимиращото действие на
същия е отпаднало след отмяната му с влязло в сила съдебно решение, както и
че двете сестри са живели в имота.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са
отстранени нередовностите на исковата молба и остава неяснота и
противоречие между обстоятелствената част, в която се посочва, че имотът е
придобит от наследодателите на страните по давност, без ищцата да въвежда
собствено придобивно основание, изключващо наследствените права на
останалите наследници, и петитума, с който се иска тя да бъде призната за
индивидуален собственик на целия имот. Освен това не се посочват
конкретни действия на ответницата В. С., представляващи извънсъдебно
оспорване от нейна страна на твърдяното право на собственост на ищцата Д.
С., обосноваващо интерес от насочване на исковата претенция именно против
тази ответница.
Ето защо въззивният съд намира, че съобразно задължителните
указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК
на ВКС, обжалваното решение подлежи на обезсилване, а производството по
делото – на прекратяване на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстранени
нередовности в исковата молба и липсата на обоснован правен интерес като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения
установителен иск за собственост.
При този изход на спора, право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК
има ответницата, но по делото няма данни същата да е направила такива и да
претендира присъждането им.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 196/06.06.2025 г. по гр.д.
№ 460/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7