О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 514 19.03.2018
г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Сияна Димитрова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 380 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба на А.А.С.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокати С. Добрева и Мариана Д. от САК, със съдебен
адрес:***, против Решение №200/29.11.2017г. , постановено по гр.д.№ 507/2017г.
по описа на РС-Айтос.
Със същото решение по иска на ищците-въззиваеми С.Х.В. и Р.Х. са определени
мерки на лични отношения на ищцата С.В.
с нейните внуци С.С.А. и В.С.А.,
майка на които е ответницата-въззивница А.А.С..Режимът на лични отношения е
както следва:За период от време от шест месеца, считано от момента, в който
започне да се изпълнява настоящото решение, бабата С.Х.В. да вижда и взема в дома си в гр. Карнобат
своите внуци- малолетните С. и В., всяка последна събота от месеца от 10.00
часа до 17.00 часа, както и извън това време по споразумение с майката А.А. и
когато децата пожелаят. След изтичане на посочения период от време С.Х.В. да
вижда и взема децата всяка последна събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване на децата в дома на бабата в гр. Карнобат,
както и 14 (четиринадесет) дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката А.А., както и извън това време по споразумение между
страните и когато децата пожелаят.За осъществяване на мерките на лични
отношения С.Х.В. има задължение в началото на всеки от посочените периоди да
взема децата от дома на майката и да ги връща там в края на всеки период.С
обжалваното решение районният съд е счел, че предявеният от втория ищец Р.Х.
иск е неоснователен, тъй като същият не е биологичен дядо на децата, поради
което е отхвърлил иска по чл.128 от СК за определяне на лични отношения .
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. На първо място се изтъква, че вторият ищец Р.Х.В.
не е биологичен баща на Стефан Колев А./ баща на малолетните С. и В./, поради
което искът бил процесуално недопустим и следвало производството по делото в
тази му част да бъде прекратено.По подробно изложени правни съображения се моли
обезсилване на решението в тази му част
и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от
друг съдебен състав. На второ място се изтъква, че без да са налице
доказателства,събрани по надлежния ред, първоинстанционният съд приел за
установено наличие на постоянни трудови доходи за ищцата С.В., както и
доходи като строителен работник и от
търговска дейност за ищеца Р.В..Изтъква се, че съдът неправилно не кредитирал
показанията на св.Анка А./ майка на въззивницата-ответница А.А./- за влошени
отношения между същата и ищцата С.В. отпреди смъртта на Стефан Колев А.,както и
че последният се страхувал от своята майка и нямал смелост да й се
противопостави.Сочи се, че районният съд не обсъдил приложена по делото
прокурорска преписка, която съдържала жалби на ответницата и съставени по този
повод предупредителни протоколи срещу двамата ищци.Съдът не обсъдил представени
от ответната страна писмени доказателства и ангажирани гласни доказателства,
като не изложил доводи -защо не кредитира техните показания. Съдът не обсъдил
изявление на ответницата- че се страхува от ищците и не желае да дава децата;
изложени са съображения и доводи за влошени отношения между страните.Моли се
обезсилване на постановеното решение и
отхвърляне на предявените искове;при условията на евентуалност моли да се
определи минимален режим на лични отношения, който да се осъществява в
присъствието на майката на децата.Моли за присъждане на разноските.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата С.В., в който заявява подробни доводи и
съображения по всяко едно от възраженията срещу първоинстанционното решение,
предявени с жалбата. Намира, че правилно съдът е отхвърлил претенцията на втория ищец Р.В., тъй като наличието на
изискваната от закона роднинска връзка е въпрос по съществото на иска, а не по
допустимостта му. Намира за релевантни по спора само обстоятелствата
досежно необходимостта от регламентиране
на лични отношения между децата/ от една страна/ и тяхната баба/ от друга
страна/; излага подробни съображения по всяко от тези обстоятелства .Намира за
неоснователно искането на въззивницата- за присъждане на разноските по делото,
които следвали да се понесат от всяка от страните, тъй като в случая се
защитавали по най-добрия начин интересите на децата.
ДСП-Айтос
не заявява становище по жалбата.
Никоя от страните не заявява нови
доказателствени искания.
Съдът намира въззивната жалба за
допустима като предявена от процесуално легитимирана страна в законоустановения
срок с платена по сметка на БОС държавна такса, с оглед на което същата следва
да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните по делото .
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ за разглеждане в
открито съдебно заседание, което
насрочва на 18.04.2018г. от 10.10
часа, въззивната
жалба на
А.А.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокати С. Добрева и Мариана Д. от
САК, със съдебен адрес:***, против Решение №200/29.11.2017г. , постановено по
гр.д.№ 507/2017г. по описа на РС-Айтос,за което да се уведомят страните и ДСП-Айтос с изпращане на преписи от
настоящето определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.