Решение по дело №3458/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                        гр. Пазарджик,22.01.2020 г.                                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети януари  през две хиляди и  двадесета  година  в състав:

                                               

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АНИ ХАРИЗАНОВА   

        

при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3458 по описа за  2019  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

 

            Подадена е искова молба от БНП П. П. Ф.с С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП П. П. Ф.с С.А. клон България с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“ 4, Б. П. С., сгр.14, представлявано от Д. Д. срещу М.Х.И. с ЕГН ********** ***, в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са сключили договор за потребителски заем с номер CREX-..... от 02.11.2016г, по силата на който ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 2 270.02лв. Ответникът се е задължил да върне отпуснатия кредит на 18 месечни вноски , всяка в размер на 155.61 лв. Страните са уговорили годишен процент на разходите в размер на 33.29% и лихва в размер на 29.07%. Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията по договора на 20.02.108г. като към тази дата са погасени 15 месечни вноски. Съгласно чл.3 от договора вземането става изцяло изискуемо в пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски , считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че неизплатения остатък от кредита възлиза на сумата от 466.83 лв., от която главница в размер на 455.87 лв. и възнаградителна лихва в размер на 10.96лв. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 37.76 лв. за периода от 20.03.2018г до 11.01.2019г. Твърди се, че за горните суми ищецът е подал заявление за издаване ан заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№468/2019г е издадена заповед за изпълнение за горните суми, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

            На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към него като в законния срок не е постъпил писмен отговор.

С  писмена молба вх.№30281/31.12.2019г ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.

            Съдът прие представените от ищеца писмени доказателства и насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в което  ответникът не се яви ,не се яви и негов представител, а пълномощникът на ищеца от своя страна поиска да се постанови неприсъствено решение, позовавайки се на чл.238, ал.1 от ГПК – ответникът  не е  подал писмен отговор и не се явява в първото  по делото съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Тези условия действително са налице като процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

            За да постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване, съдът преценява освен условията на чл.238 от ГПК и предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК. Първата от тях е на страните да са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. В конкретния случай на ответника, срещу който се иска постановяване на неприсъствено решение , са били указани последиците от неподаване на отговор в срок и от неговото неявяване в първото съдебно заседание. Тези указания и по-конкретно- възможността от постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца – са били посочени в  разпореждане №12300/10.09.2019г, придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея.

            Разпоредбата на чл.239, ал.1,т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение  по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора , да прецени вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            В случая изложените обстоятелства очертават допустима и основателна претенция по  422 от ГПК във вр.с с чл.415 от ГПК- положителен установителен иск. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на исковото производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Ищецът е предявил настоящия иск в законовоустановения едномесечен срок. Предявеният иск е вероятно основателен и с оглед  посочените в исковата молба обстоятелства и представените  писмени доказателства, както и  приложеното ч.гр.д.№468/2019г. по описа на РС-Пазарджик.

            Ето защо следва да се уважи предявения иск като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане  за следните суми, за които е издадена Заповед №312/05.02.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д № 468/2019г. по описа на РС-Пазарджик , а именно- главница в размер на 455.87лв., възнаградителна лихва в размер на 10.96лв. за периода от 20.02.2018г до 20.04.2018г.  и  законна лихва за забава в размер на 37.76 лв. за периода от 20.03.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

            Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от  75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 225 лв. разноски за исковото производство.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.И. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на  БНП П. П. Ф.с С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП П. П. Ф.с С.А. клон България с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“ 4, Б. П. С., сгр.14, представлявано от Д. Д. за следните суми, за които е издадена Заповед №312/05.02.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д № 468/2019г. по описа на РС-Пазарджик , а именно- главница в размер на 455.87лв., възнаградителна лихва в размер на 10.96лв. за периода от 20.02.2018г до 20.04.2018г.  и  законна лихва за забава в размер на 37.76 лв. за периода от 20.03.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

            ОСЪЖДА М.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати  на  БНП П. П. Ф.с С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП П. П. Ф.с С.А. клон България с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“ 4, Б. П. С., сгр.14, представлявано от Д. Д.  сумата от  75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 225 лв. разноски за исковото производство.

            Решението не подлежи на  обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните следва да се изпрати съобщение за постановяването му.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ :