РЕШЕНИЕ
Номер 34001.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500578 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 650/09.07.2020г. по гр. дело № 2746/2018г. на
Районен съд Сливен , с което е отхвърлена предявената от М. Г. С. ЕГН
********** от гр. Шивачево, ******* против В. А. К. ЕГН ********** от гр.
Стара Загора, *********, молба с правно основание чл. 127а ал.2 от СК за
даване на разрешение за издаване на паспорт на малолетните деца А.К. и Д. К.
и за на пускане на страната само със съгласието на майката, като
неоснователно. С решението е осъдена молителката да заплати на
насрещната страна на правените по делото разноски.
Против решението е подадена жалба от молителката, чрез
процесуалният й представител, в която се твърди, че решението е не
правилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че не е в
интерес на децата да пътуват зад граница, с оглед влошената пандемична
обстановка в световен мащаб. Твърди се, че редица европейски страни в
настоящия момент са значително по- сигурни от Република България и
регистрират по-малко заболели лица. Затова не може са се направи извод, че
при пътуване интересите на децата биха били нарушени. Молбата е била
подадена през 2018 г., когато е била налице нужда те да пътуват в чужбина.
1
Твърди се, че в бъдеще може да е налице стабилизиране на пандемичната
обстановка и децата биха желали да посетят някаква дестинация, а майката
отново трябвало да чака дълъг период от време, за да се произнесе съда.
Защитната тез на бащата касае само собствените му интереси, които са
свързани с това, че майката може да се установи постоянно в чужбина и така
той няма да може да вижда децата. В случая обаче не се отчита интересът на
самите деца, поради което се иска да бъде отменено решението. Претендират
се разноски и е направено искане за разпит на един свидетел, който ще
установява налага ли си децата да имат паспорти и как и по какъв повод биха
пътували в чужбина.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в
който се поддържа, че тя е неоснователна. В жалбата са изложени бланкетни
твърдения, които не почиват на събраните по делото доказателства и
представляват лични възприятия на процесуалния представител на ищцата.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
съобразено с интересите на децата. Съдът се е съобразил, че ищцата не е
представила доказателства относно необходимостта децата да пътуват зад
граница. Тази необходимост се установява с писмени доказателства, поради
което правилно съдът не е допуснал до разпит свидетеля. Иска се жалбата да
бъде приета за неоснователна и оставена без уважение, противопоставя се на
допускане до разпит на свидетел пред тази инстанция, като се обосновава с
доводът, че необходимостта от издаване на международен паспорт за
пътуване на децата следва да се докаже с писмени доказателства.Направено е
искане да се изиска справка от ОД на МВР – Сливен, в която да е отразено
обстоятелството имат ли децата издадени международни паспорти, от коя
дата и с какъв срок на валидност са същите. Претендира се възнаграждение по
реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
За въззиваемия не се явява представител. Постъпило е писмено
становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
2
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Събраните
пред тази инстанция доказателства не променят установените вече фактически
обстоятелства.
Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права,
може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения,
които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители.
Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не
може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен
паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има
право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може
да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от
родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие
между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания
през определен период от време, но до определени държави. При решаване на
въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина
водещи и най-важни са интересите на детето. Въпросът, свързан с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това,
при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна
3
администрация, при решаването на който съдът прави преценка за
целесъобразност. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на детето. По делото следва да е установена нужда на детето да
пътува в чужбина, но и фактите относно мястото, условията и средата, при
които то ще пребивава.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на
въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда,
върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед
възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че липсват
доказателства за наличието на обстоятелства, които да налагат издаването на
паспорти на децата без съгласието на бащата, както и за напускане на страната
без такова съгласие. В случая не са ангажирани доказателства относно
интересите на децата, свързани с пътуване в чужбина, както и за напускане на
страната още повече, че към настоящия момент действително е налице
усложнена международна здравна обстановка, което може да постави децата в
неблагоприятни условия, след извеждането им от страната. Поради това
действително към настоящия момент всяко пътуване на малолетните деца не е
безопасно и не е в техен интерес. Разбира се, при промяна на обстоятелствата
и при липса на съгласие от страна на бащата, може да се постанови
разрешаване за издаването на необходимите документи при наличието на
обоснована необходимост, с оглед интересите на децата.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени на основание чл. 38 ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗАдв на адвокат С.Ч.
4
в размер на сумата от 300 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 650/09.07.2020г. по гр. дело №
2746/2018г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА М. Г. С. ЕГН ********** от гр. Шивачево, ********* да
заплати на основание чл. 38 ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗАдв на адвокат С.Ч.
АК Стара Загора, гр. Сливен, ********* сумата от 300 /триста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5