Решение по дело №300/2024 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 82
Дата: 25 септември 2024 г. (в сила от 3 октомври 2024 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20243300200300
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Разград, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20243300200300 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета
на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, с искане за признаване на Решение CJIB № 1062 5422 6193 3205 от
03.11.2023 г. и влязло в сила на 15.12.2023 г., постановено от несъдебен орган Аdm.
verwerking flitsgegevens CJIB (Административна обработка на електронни данни към
Централно инкасаторско бюро на Министерството на правосъдието), Кралство
Нидерландия, с което на А. Х. А. роден на *** с адрес *** наложена финансова санкция в
размер на 296 евро за нарушение изразяващо се в превишаване на максимално допустимата
скорост в населени места с 25 км/ч, извършено на 23.10.2023 г. 00:15, в Nijmegen
Energieweg thv perceel 17 richting Neerbosscheweg, квА.фицирано по чл.2 от Кодекса за
движение по пътищата.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност е установена след направена в НБД
1
справка - А. Х. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** е нередовно призован, т.к.
изпратената до него призовка се е завърнала в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето
не живее на посочения адрес и по сведения на съседи, живее и работи в Кралство
Нидерландия
Назначеният на засегнатото лице защитник адв. Д. Б. изразява становище, че при
липса на пречки за признаване на решението,предлага на съда да постанови съдебния си акт
в този смисъл.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение CJIB номер 1062 5422 6193 3205, е за
констатирано административно нарушение.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай двойната наказуемост не е
изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице
за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са нА.це и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на А. Х. А., същият е пълнолетен и
съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед
социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува
законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението
2
недопустимо. В този смисъл не са нА.це и основанията за отказ от признаване и изпълнение,
предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са нА.це и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са нА.це основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в представеното Удостоверение размер на наложената финансова
санкция е 296 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро,
поради което не е нА.це и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е нА.це на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно посоченото в
Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реА.зираното право на засегнато лице,
което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били
спазени, респективно не са нА.це основанията за отказ от признаване и изпълнение,
посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Сумата 296 евро са
равностойни на 578,93 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
По изложените съображения съдът намира, че са нА.це законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е Националната агенция за приходите.
3
Ето защо и на основание чл.32, ал. 1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция № 1062 5422 6193 3205 от
03.11.2023 г., влязло в сила на 15.12.2023 г., постановено от несъдебен орган Аdm.
verwerking flitsgegevens CJIB (Административна обработка на електронни данни към
Централно инкасаторско бюро на Министерството на правосъдието), Кралство
Нидерландия, с което на А. Х. А. с ЕГН**********, с адрес *** наложена финансова
санкция в размер на 296 евро с равностойност 578,93лв./петстотин седемдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки/ за превишаване на максимално допустимата скорост в населени
места с 25 км/ч, извършено на 23.10.2023 г. 00:15, в Nijmegen Energieweg thv perceel 17
richting Neerbosscheweg, нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4
от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението за признаване на решението.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4