РЕШЕНИЕ
№ 7284
гр. ***, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
************* по описа за *** година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от
М. Й. П. срещу „**** с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2002г. до
м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до 27.03.***г., 2421,12
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г. и 237,38
лева, представляваща разноски по гр. дело № 9463/2012г., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 25.10.2012г. по ч.гр. дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ********* по описа на ЧСИ ****, рег.
№ *** с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че на 15.05.***г. научила случайно за изп. дело № ********* по описа
на ЧСИ ****, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2012г. Сочи, че не е
редовно уведомена за образуваното изпълнително производство. Поддържа, че
изпълнителното дело е образувано неоснователно, тъй като вземанията по изпълнителния
лист са погасени по давност. Сочи, че със заповед за изпълнение, издадена по гр. дело №
9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав е била осъдена да плати на „*** следните суми-
4443,11 лева, представляващи главница за периода от м.10.2002г. до м.04.2011г., законна
лихва за периода от 17.05.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 2421,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г., 237,38 лева,
представляваща разноски по делото, които включвали 137,28 лева, държавна такса и 100
лева, възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта за изпълнение била влязла в сила на
1
18.05.2012г. и на 25.10.2012г. бил издаден изпълнителен лист. На 01.02.2013г. при ЧСИ ***
било образувано изп. дело въз основа на гореописания изпълнителен лист. На 05.11.2019г.
ЧСИ *** била предприела последно изпълнително действие по изп. дело като била наложила
запор върху банковите й сметки. Твърди, че на 19.07.2022г. ЧСИ *** била прекратила изп.
дело № *** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че погасителната давност е
изтекла на 05.11.2022г. С уточнителна молба от 07.06.***г. е посочила, че оспорва сумите,
присъдени в полза на ответника като погасени по давност. С уточнителна молба от
04.09.***г. М. П. е посочила, че счита, че погасителната давност на вземането на „*** по
изпълнителен лист от 25.10.2012г., издаден по гр. дело № 9463/2012г., СРС, 85-ти състав е
изтекла, тъй като последното изпълнително действие, с което била прекъсната давността
било извършено на 05.11.2019г. по изп. дело № ***. Моли съда да признае за установено, че
не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, а именно 4443,11 лева за доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за
периода от 17.05.2012г. до 27.03.***г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г. и 237,38 лева, представляваща разноски по гр. дело
№ 9463/2012г. Не оспорва начислените разноски по изпълнителните дела, образувани срещу
нея. Искането към съда е да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който са изложени твърдения, че исковете са неоснователни, тъй като вземанията по
издадения изпълнителен лист не били погасени по давност. Поддържа се, след датата на
образуване на изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия спрямо
длъжника, както следва: 19.02.2013г. - наложени запори върху откритите банкови сметки на
името на длъжника в „***, „***, ***, „*** (***)“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД, „****“ АД,
както и наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в *** депо; в периода
от 19.02.2013г. – 22.03.2013г. били извършвани множество справки и били предприети
множество изпълнителни действия; на 04.03.2015г. била подадена молба от взискателя, а на
10.08.2015г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „***“
ЕООД; на 13.02.2018г. – бил наложен запор върху откритите сметки на длъжницата в „***“
ЕАД. На същата дата била наложена и възбрана върху притежаван от длъжника недвижим
имот, представляващ дворно място е площ от около 400 кв.м., находящо се в землището на
с. ***, обл. ****, спрямо който имот длъжникът притежавал ½ идеални части; на
05.11.2019г. бил наложен запор върху откритите сметки на името на длъжника в „***,
„****“ АД, като на същата дата бил наложен и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „***. Взискателят бил подавал регулярно молби за извършване на актуално
имуществено проучване и налагане на съответни обезпечителни мерки, а именно запор на
трудово възнаграждение/пенсия, както и извършване на опис и оценка на движими вещи и
запор върху откритите банкови сметки на длъжника. Това било сторено и на 31.03.2017г. и
28.02.2019г. Поддържа, че за погасяване на задължението по сметка на дружеството били
постъпили суми в периода от 31.01.2013г. до 08.11.2019г. На 19.07.2022г. изпълнителното
дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и с подадена молба на 22.03.***г.
от страна на дружество изпълнителното дело било преобразувано при ЧСИ ****, peг. № ***
2
в КЧСИ, под № *********, като по него на 27.03.***г. били наложени запори върху
откритите сметки на длъжника в „***“ АД, „****“ АД, „***, „****“ АД, „**, а на 17.07.***г.
била наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
около 400 кв.м., находящо се в землището на с. ***, обл. ****. Сочи, че съобщението за
образуваното изпълнително дело при ЧСИ **** било връчено на ищцата при отказ по реда
на чл. 44 ГПК на 09.05.***г. Изложени са подробни съображения, че били извършвани
множество изпълнителни действия, както и били подавани регулярно молби за
изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела, поради което давността не била
изтекла. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които
твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ –
плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.
Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение,
могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез
принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане като принудително събрани без основание.
В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщеното изпълнително дело се
установява, че за периода от 01.02.2013г. до 19.07.2022г. ЧСИ *** е превеждала суми по
сметка на взискателя „***. Съгласно установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност, с тези суми
са погасени първо сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство, на
следващо място са погасени присъдените съдебни разноски в размер на 137,28 лева,
държавна такса по издадения изпълнителен лист. Горното обстоятелство се установява по
категоричен начин от приложените по изпълнителното дело платежни нареждания, както и
от молба с вх. № 15871 от 22.03.***г., подадена от „***, с която е поискано да бъде
образувано изпълнително дело при ЧСИ ***. В самата молба взискателят е посочил, че към
13.02.***г. остатъкът от дължимата сума е, както следва: главница от 4443,11 лева,
мораторна лихва от 2421,03 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и
законна лихва от 17.05.2012г. Ето защо вземането за присъдените съдебни разноски от
137,28 лева, държавна такса е погасено чрез принудително изпълнение и ищецът няма
правен интерес от установяване неговата недължимост като погасено по давност. В тази
част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
В останалата част сумите не са платени, видно и от изпратеното съобщение за
образуване на изпълнително производство, поради което предявените отрицателни
установителни искове за сумите 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от
3
м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до
27.03.***г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до
03.05.2012г. и 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че срещу М. Й. П. е бил издаден на 25.10.2012г. изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ *** *** и изп. дело №
********* по описа на ЧСИ ****, за посочените в исковата молба суми и основания.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма
спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо
на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна
давност. Сочената от ищеца съдебна практика е преодоляна с постановените след 2022г.
решения на ВКС, в които трайно се приема, че приложимата давност е пет годишна.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
4
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ *** ***, рег. № *** с район на действие СГС се установява, че изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя „*** от 01.02.2013г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав. С молбата на основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние
на длъжника, да прави справки да набавя документи, книжа и други, както и да определя
начина на изпълнението. На 19.02.2013г. е изпратено запорно съобщение до „***, „***
„***“ ЕАД, „****“ АД, „***, „***, „*** за налагане на запор върху всички сметки на М. Й.
П.. На 19.02.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. П., получавано
от „*** депо- ***“. На 19.02.2013г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на М. П.,
получена на 10.04.2013г. На 29.04.2013г. на взискателя е преведена сума от 46,03 лева. На
12.07.2013г. на взискателя е преведена сума в размер от 172,32 лева. На 04.03.2015г. е
постъпила молба от „***, с която е поискано да бъде наложен запор върху вземания на
длъжника. На 10.08.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„***“ ЕООД. На 31.03.2017г. е постъпила молба от „*** с искане да бъде наложен запор на
банкови сметки на длъжника; да бъде наложен запор на трудово възнаграждение или
пенсия; да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника и да бъде
наложена възбрана на притежавани от длъжника недвижими имоти. На 13.02.2018г. е
наложен запор върху банкови сметки на М. П. в „***“ ЕАД. На 13.02.2018г. е наложена
възбрана върху ½ идеална част от дворно място от около 400 кв.м., находящо се в
землището на с. ***, обл. ****. На 28.02.2019г. е постъпила молба от „***, с която е
поискано да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му
възнаграждение и/или запор на пенсия. На 05.11.2019г. е наложен запор върху сметки на
длъжника в ***. На 05.11.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. П.
в „***“ ЕООД. На 05.11.2019г. е наложен запор върпу банкови сметки на длъжника в „****“
ЕАД. На 10.12.2019г. на взискателя е преведена сума в размер от 24,93 лева. На 19.07.2022г.
5
с Постановление за прекратяване съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 12.08.2022г. е постъпила молба от „*** с искане да
бъде върнат оригинала на издадения изпълнителен лист. На 21.09.2022г. на взискателя е
върнат оригинал на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2012г. от СРС по гр. дело №
9463/2012г.
От препис от изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ **** се установява, че
същото е образувано по молба от „*** от 22.03.***г., с която е поискано да бъде образувано
изпълнително дело. В молбата е посочено, че към 13.02.***г. остатъкът от дължимата сума е
главница в размер от 4443,11 лева, мораторна лихва в размер от 2421,03 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева и законната лихва от 17.05.2012г. С
разпореждане от 22.03.***г. съдебният изпълнител е разпоредил да се образува
изпълнително дело; да се изпрати покана за доброволно изпълнение; да се извърши пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника; да се наложат запори на вземанията
на длъжника и да се уведоми НАП. С Постановление от 22.03.***г. са приети разноски в
размер от 258 лева. На 27.03.***г. е наложен запор върху вземания на М. П. в „***. На
27.03.***г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „***“ АД, „****“ АД, *** „****“
ЕАД. На М. П. е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, връчено при
отказ на 09.05.***г. На 17.07.***г. е наложена възбрана върху ½ идеални части от дворно
място от около 400 кв.м., намиращо се в землището на с. ***, *** окръг, махала „***“. На
10.11.***г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изпълнителното дело на
основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на издадена по настоящото дело обезпечителна
заповед.
Видно от гореизложената хронология, за периода от 19.02.2013г. /датата на налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху притежавани от нея банкови
сметки/ до 04.03.2015г. /датата на подадената от взискателя молба за предприемане на нови
действия по изпълнение/ е налице период от повече от две последователни години, през
които не са искани и не са предприемани действия по принудително изпълнение.
С оглед датата, на която е извършено последното валидно изпълнително действие,
т.е. преди приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, съдът
намира, че за заварените като висящи от цитираното тълкувателно решение производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г. С
оглед на което от датата на образуване на изп. производство до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт, придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците
на давността при висящност на изп. процес, погасителната давност е спряла. Т.е.
погасителната давност за вземанията за процесния изпълнителен лист е започнала да тече на
26.06.2015г., датата на постановяване на тълкувателното решение. В този смисъл и
Определение № 1645 от 13.06.***г. на ВКС по к.гр. дело № 4868/2022г.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
6
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
За периода от 26.06.2015г. до датата на подаване на исковата молба, респ. до датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, обаче, не е изтекла
петгодишната давност за процесните вземания.
Това е така, защото давността е била прекъсвана периодично по силата на подадените
от взискателя молби за изпълнение от 31.03.2017г., 28.02.2019г. и 22.03.***г., които
прекъсват течението на погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Както беше
уточнено по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на
закона поради перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната
давност дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело,
какъвто е настоящият случай.
На следващо място с постановлението от 10.11.***г. изпълнението по изпълнителното
дело е било спряно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, като претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Т.е в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, срещу „***,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
М. Й. П. не дължи сумата от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от
7
м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до
27.03.***г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до
03.05.2012г. и 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр. дело №
9463/2012г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 25.10.2012г. по ч.гр. дело №
9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
********* по описа на ЧСИ ****, рег. № *** с район на действие СГС, поради погасяването
им по давност.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта по предявения от М. Й. П.
срещу „*** отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 137,28 лева,
представляваща разноски по делото, а именно държавна такса съгласно изпълнителен лист
от 25.10.2012г., издаден по ч.гр. дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав.
ОСЪЖДА М. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на „***, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8