РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20243110101738 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД
срещу Р. Д. Р. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 2242,74 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по
партида с абонатен номер * за периода 06.07.2022 г. – 11.09.2023 г. и сумата 132,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.09.2022 г. –
11.10.2023 г. (с оглед допуснатото изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
в о.с.з., проведено на 31.03.2025 г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2023 г. до окончателното
изплащане, за обект, находящ се в гр. Б., ул. „Тр.м.“ № *, за които суми е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г.
по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на
ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Р.
Д. Р. за имот, находящ се на адрес в гр. Б., ул. „Тр.-м.“ № * с абонатен № *. Излага се,
че главницата представлява цена на реално ползвани и отчетени услуги по поканието
на водомер с модул за дистанционен отчет, в която хипотеза на основание чл. 23, ал.4,
изр. последно от ОУ не се изисква подпис на потребителя при отчета. Излага се, че
водомерът е монтиран нов на 29.06.2020 г., като ответникът не е оспорил чрез писмено
възражение вземанията на ищеца за начислени количества ВиК услуги в срока по чл.
40, ал.2 от Наредба № 4. Претендира и обезщетение за забава от 132,75 лв. за периода
16.09.2022 г. – 11.10.2023 г. Посочва, че без уважение е оставено искането му за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми по ч. гр. д. №
* г. на Районен съд – Варна. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Д. Р. е подала писмен отговор на
1
исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. А. К., с който
исковете се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност. Неизяснен бил фактът дали ответницата е потребител или
собственик на имота. Оспорва се услугата да е използвана. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на исковете.
С молба от *г. процесуалният представител на ответницата е заявил, че
ответницата е титуляр на предоставяната услуга от ВиК Варна, но счита, че
установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прекомерно и
невъзможно за потребление количество вода, поради което прави извод, че водомерът
е повреден.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. и к.-В.” ООД, одобрени от КЕВР с Решение № * г. В
чл. 2, ал. 1, т. 2 от същите е дадена дефиниция на потребител на ВиК услуги, според
която потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост.
Приложен е констативен-двустранен протокол № *от * г., според който на
посочената дата на адрес гр. Б., ул. Т. м. № * е демонтиран неработещ водомер с
наличие на метрологична пломба в гаранционен срок с № *, тип 07 и е монтиран
водомер № *, тип 07, модул *, с нулеви показания. Протоколът е подписан от Р. Р. за
абонат.
Според приложеното по делото писмо от 30.12.2024 г. от Община Белослав в
информационната система на общината няма данни за подаване на декларация за
недвижим имот с адрес гр. Б., ул. Т. м. № *.
По делото е приложен Опис на отчети на абонат № * от таблет, модул,
самоотчет, обработен до 30.09.2023 г., в който е отразено показанието на
индивидуалния водомер в имота на абоната за периода от 19.08.2020. г. до 11.09.2023 г.
при удостоверено начално показание за исковия период – 06.07.2022 г. от 463 куб.м. и
последно показание на 11.09.2023 г. от 1129 куб.м., както и начина на отчитане – чрез
използването на модул на електронен карнет (таблет). В същия е вписано, че
водомерът е преминал проверка за метрологична годност през 2019 г.
Според представения констативен протокол от 04.10.2024 г. на посочената
дата е извършена проверка на показанията на процесния водомер в присъствието на
наемател на обекта Теодора Николова Тодорова, като е установено показание от 1391
куб.м.
Установява се от представената справка за облога и плащанията на частен
абонат от 08.10.2020 г. до 08.12.2024 г., че на 08.10.2024 г. и 19.11.2024 г. са платени
задължения за процесния водоснабден обект в общ размер от 404,14 лв. по фактури за
неплатена цена на предоставени ВиК услуги в периода 11.09.2020 г. – 07.01.2022 г.,
както и 13.02.2023 г. – 17.03.2023 г. (частично), ведно с лихвите. Представена е от
ищеца и втора такава справка за плащания до 09.02.2025 г. (л. 109-110 от делото),
според която са постъпили последващи плащания на 03.01.2025 г. и 21.01.2025 г., с
които са погасени изцяло задълженията за фактури, издадени за неплатена главница и
лихвите към нея за периода от 07.01.2022 г. до 06.07.2022 г., а задължението за периода
06.07.2022 г. – 15.08.2022 г. е погасено частично.
Представена е от ищеца справка за недобора на частен абонат от 17.07.2020 г.
до 11.10.2023 г., в която за абонат е вписан Р. Д. Р., като в справката фигурира общо
задължение за периода от 07.01.2022 г. до 11.09.2023 г. в размер на 2717,86 лв.,
включващо главница в размер на 2517,76 лв. и лихви в размер на 200,10 лв., изчислени
2
към 11.10.2023 г. Според представената правка за недобора на частен абонат до
11.10.2023 г. (л. 111 от делото) актуалните размери на задълженията за исковия период
са както следва: 2242,74 лв. за главница и 132,75 лв. за лихви.
Установява се от заключението по назначената по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, че водомерът, монтиран на процесния обект
на потребление, е с дистанционен отчет, както и че е налице съответствие на
посочените в издадените фактури показания за реално потребление с отчетените от
карнетите за абонатен № * в периода м. юни 2020 г. – м. ноември 2023 г. Изяснява се,
че след извършените доброволни плащания от ответницата на 08.10.2024 г. в размер на
200 лв., на 19.11.2024 г. в размер на 200 лв., на 03.01.2025 г. и 21.01.2025 г. – общо 390
лв., дължимият размер на задълженията за главница за периода 06.07.2022 г. –
11.10.2023 г. възлиза на 2242,74 лв., а за лихва – 153,10 лв., начислена за периода
15.09.2022 г. – 11.10.2023 г. Вещото лице е констатирало, че титуляр на партидата по
абонатен № * е Р. Д. Р.. Изяснява се, че тригодишен срок от датата на падежа до датата
на подаване на заявлението – 16.10.2023 г. е изтекъл само за задължението по фактура
№ * г. за период на потребление 11.09.2020 г. – 06.10.2020 г., който не попада в исковия
период.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и
предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни
и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е
отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
Не е спорно между страните, че ответницата има качеството на потребител по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1, т. 2 ОУ на
водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен номер
* за обект – имот, находящ се в Б., ул. „Тр.м.“ № * на за исковия период, поради което
съдът приема, че между ищеца и ответницата е съществувало валидно облигационно
правоотношение за процесния водоснабден обект на потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора. Според правилото на ал. 4 отчетните данни
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствие на
абоната или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствие на
показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и
при ползване на електронен карнет. Следователно, в тези случаи не се изисква подпис
на потребителя, а е достатъчно отчетът да е извършен реално от инкасатор и въведен
като данни в карнета. Представеният опис сочи, че за исковия период е извършван
дистанционен отчет на показанията на реалното потребление на вода.
Липсват ангажирани доказателства, че потребителят е възразил срещу
отчетената консумация и/или нейното изчисляване. Липсват и доказателства, че
потребителят е сезирал оператора с искане за извършване на проверка на водомера
поради съмнения в неговата техническа изправност. Според представените писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна, същият е преминал проверка за
метрологична годност през 2019 г., поради което за исковия период 06.07.2022 г. –
11.09.2023 г. не е било налице основание за извършване на периодична проверка на
водомера, която съгласно чл. 16, ал. 5 от ОУ се извършва от и за сметка на
потребителя през 10 години, т.е. такава е следвало да бъде извършена през 2029 г.
Обстоятелството, че според особения представител на ответната страна отчетеното
3
количество вода за исковия период е голямо, не води до автоматичния извод, че е
невъзможно да бъде потребено или че водомерът е повреден.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че
ищецът е предоставил на ответницата водоснабдителни и канализационни услуги в
периода 06.07.2022 г. – 11.09.2023 г., за които са издадени фактури, чиято незаплатена
обща стойност възлиза на 2242,74 лв., като доставеното количество вода е отчетено и
измерено по предвидения ред в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна е депозирано на 16.10.2023 г., поради
което до тази дата не е изтекъл тригодишния давностен срок от съответния падеж на
фактурите за исковия период от 06.07.2022 г. до 11.09.2023 г., поради което
възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията е
неоснователно. Направените от ответницата плащания в хода на производството са
отнесени за погасяване на задължения по фактури за периоди, предхождащи исковия
период, в съответствие с правилото на чл. 76 ЗЗД.
Предвид основателността на главния иск ответницата дължи обезщетение за
причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално
отношение, което е в размер на определената законна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според
заключението на назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
дължимата от потребителя лихва за забава върху задължението му за заплащане на
главница за ползвани ВиК услуги в периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2023 г., отчитайки
датата на падежа на съответната фактура, възлиза на 153,10 лв. С оглед принципа на
диспозитивното начало и предвид заявения начален период – 16.09.2022 г., акцесорната
искова претенция следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 132,75 лв. (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита
се определят от страните).
Следователно, предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД са основателнии следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторение от него съдебни разноски в размер на
1213,61 лв., представляващи сбор от заплатени държавна такса, депозит за особен
представител на ответника, депозит за съдебно-счетоводна експертиза, такса за
издаване на съдебно удостоверение и за юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 200 лв., както и сумата от 61,53 лв., представляващи сторени в
заповедното производство съдебни разноски за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „Н.В.“ № *, да
заплати на „В. И К.-В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Пр.“ № *, сумата 2242,74 лв. (две хиляди двеста четиридесет и два лева и седемдесет
и четири стотинки), представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по
партида с абонатен номер * за периода 06.07.2022 г. – 11.09.2023 г. и сумата 132,75 лв.
(сто тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 16.09.2022 г. – 11.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.10.2023 г. до окончателното изплащане, за обект, находящ се в гр. Б., ул. „Тр. м.“ №
*, за които суми е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86, ал. 1 ЗЗД.
4
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „Н.В.“ № *, да
заплати на „В. И К.-В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Пр.“ № *, сумата от 1213,61 лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и шестдесет и една
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „Н. В.“ № *, да
заплати на „В. И К.-В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Пр.“ № *, сумата от 61,53 лв. (шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5