РЕШЕНИЕ
№ 1142
Плевен, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ИВАНОВА |
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20237170701024 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е изпратено по подсъдност с оглед определение № 12667/15.12.2023 г. по адм дело № 11436/2023 на ВАС –Трето отделение, което е образувано по жалба на С.А.М.,*** срещу отказ с рег № 9549/25.08.2022 година на гл. директора на ГД „ИН“ за преместване в Затвора София.
В жалбата посочва, че иска да доизтърпи наказанието си в Затвора София, тъй като в София се намират близките, с които поддържа връзка, както и предвид здравословно състояние, което налага специализирани медицински грижи. Посочва, че е уведомен за отказ по искане от 18.08.2023 година с рег № 386 на ГДИН, но не е получил екземпляр от отговора. Моли за произнасяне.
Представен е писмен отговор от ответника, в който се посочва, жалбата е недопустима, тъй като обжалваното писмо няма белези на индивидуален административен акт, а в случай, че се приеме, че е допустима, жалбата е неоснователна. Посочва, че са налице множество заповеди по искане на лицето за преместване и С.А.М. е преместен съгласно Заповед №1862/04.06.2021 г. на главен директор на ГДИН в затвора. гр.Плевен.
Заповед №1862/04.06.2021г. на главен директор на ГДИН в затвора гр.Плевен е обжалвана пред АС-Плевен като са образувани две административни дела - адм.д. №517/2021г. и адм.д. №472/2022г..
С определение №57/12.01.2022г. по адм.д. №517/2021г. по описа па АС-Плевен е оставена без разглеждане жалбата на С.А.М. против заповед №1862/04.06.2021г. на главен директор на ГДИН.
С определение № 108/21.01.2022г. по адм.д. №472/2022г. по описа на АС-Плевен е върната касационната жалбата на С.А.М. против определение №794/08.06.2021г., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане за предварителното изпълнение на заповед №1862/04.06.2021г. на главен директор на ГДИН. Посочва, че двете дела са приключили с влезли в сила съдебни актове и към настоящия момент са архивни.
Със заповед №Л-4232/02.12.2021 г. на Главния директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ към Министерство на Правосъдието /МП/, с която е наредено оспорващият да бъде преместен от Затвора - Плевен в Затвора Ловеч за доизтьрпяване на наложеното наказание и тя е обжалвана и отменена с решение №462/23.12.2022г. по адм.д.№342/2022г. по описа на АС – Враца и към настоящия момент л.св. М. изтърпява своето наказание в Затвора, гр.Плевен съгласно влязлата в сила заповед №1862/04.06.2021г. на главен директор на ГДИН.
Посочва се, че с оглед обжалваното писмо Рег.№9549/25.08.2022г. по молба Вх.№М-891/18.08.2022г., то датира именно от периода, в който адм.дело №342/2022г. по описа на AC-Враца е било висящо и затова и на началника на Затвора, гр.Ловеч е изпратено писмо с оглед уведомяване на л.св. М., че произнасяне относно мястото за изтърпяване на наложеното наказание е възможно едва след приключване на съдебните производства.
Счита, че при висящо съдебно производство за административния орган не е налице задължение за произнасяне именно поради това е постановено процесното писмо и при липса на задължение за произнасяне не е налице отказ, нито мълчалив, нито изричен по искане на М.. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.
В съдебно заседание оспорващият- С.А.М.,*** се явява лично и с адв. В. и моли за отмяна на мълчалив или изричен отказ негово искане от 18.08.2022 година за преместване в Затвора София. Посочва, че са налице всички основания за преместване предвид здравословно състояние на лицето, контакт с близки. Оспорващият също моли за уважаване на молбата му. Представя писмена защита, в която се поддържа вече изложено в жалбата.
Ответникът – главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от ст. юрк П., която намира жалбата за недопустима по изложени мотиви в писмен отговор, а в случай, че съдът приеме същата за допустима – за неоснователна. Посочва се, че не е налице основание за произнасяне при наличие на висящи съдебни производства, а и процесният отговор не притежава белези на индивидуален административен акт. Описва се хронология по подадени множество молби за преместване и се претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.08.2022 г. М. подава молба до главен директор на ГДИН с вх. № М-891 с искане за преместване в Затвора София, тъй като близките му живеят там, има влошено здравословно състояние, което налага медицински грижи, които не може да получи в Плевен. Молбата е на л. 50 по делото.
С писмо от 25.08.2022 година с рег. № 9549 на л. 9 по адм. дело № 8641 по описа на АССГ за 2022 година е посочено, че поради множество заведени дела в различни съдилища на РБ, в които се оспорват заповеди за преместване от Затвора Плевен в затвора Ловеч, произнасяне относно молбата е възможно след произнасяне по тези жалби и да се уведоми лицето срещу подпис.
Писмото е съобщено с оглед отбелязване на 01.09.2022 г. , но съдът при предявяване на същото на М. в с.з , същият посочи, че не разпознава подписа си.
По делото са приложени други искания на близки на М. за преместването му в Затвора София, отговори по същите, медицински документи и молби и заповеди по други искания на лицето, които съдът намира за неотносими към предмет на спора.
Съдът по отношение на допустимост на жалбата се е произнесъл в с.з . на 14.03.2024 година и приема, че подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Писмото, в което е обективиран отказ за преместване е издадено от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 1 от от ЗИНЗС - главен директор на ГДИН
Оспореният отказ е издаден в писмена форма, но при липса на правни и фактически основания за неговото издаване, което възпрепятства съда да направи проверка за материална законосъобразност на акта, както и в нарушение на материалния закон.
Молбата на М. обектива основание за преместване по чл. 58 от ЗИНЗС и чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – постоянен адрес *** и поддържане на контакт с близки, които живеят там.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН по т. 3 по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
Видно от оспорения отказ, административният орган не се е произнесъл, налице ли са или не предпоставките за удовлетворяване на искането за преместване, като дори писмото не е адресирано до М., а до началник на Затвора Ловеч и се посочва, че лицето следва да бъде уведомено, че не следва да произнасяне, тъй като има висящи съдебни производства.
Съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, като нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде мотивиран отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг, а това не е сторено в настоящия случай, като изцяло липсват фактическите основания за отказа, което нарушава правото на защита на М. да разбере, срещу какви фактически и правни съображения следва да се защитава. Посочването на висящи съдебни производства не може да бъде възприето като мотив за отказ, тъй като не е налице ограничение за подаване на искане за преместване и съответно произнасяне по същото при наличие на висящи съдебни производства по други оспорени административни актове, а и в случая се посочва общо, че са налице такива без изброяване и представяне на доказателства за наличието им, развитие. Произнасянето по искането на лишения от свобода следва да бъде извършено със заповед, съдържаща фактически и правни основания, срок за оспорване и пред кой орган.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен , издаден в нарушение на изискването за форма и материално-правните разпоредби и следва да бъде отменен, а делото като преписка да бъде изпратено на главен директор на ГДИН, гр.София за произнасяне по молба вх. №М-891/18.08.2022 година на М. с искане за преместване от затвора Плевен в затвора София, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 58 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 174 от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя отказ с рег № 9549/25.08.2022 година на гл. директора на ГД „ИН“ за преместване на С.А.М.,***.
Връща административната преписка на главен директор на ГДИН, гр. София за произнасяне по молба вх. №М-891/18.08.2022 година на М. с искане за преместване от затвора Плевен в затвора София в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |