№ 914
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Илиана Кр. И.
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20241720106247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - П.” АД срещу Г. Г. М., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-П.” АД твърди, че между него и ответника Г. Г. М.
съществува облигационно правоотношение, възникнало по силата на закона и въз основа на
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/, относно продажбата и покупката на топлинна
енергия за апартамент ** находящ се в гр. П., кв. Т., ********* както и че в периода
********* г. – ********* г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 303,19 лева,
която не е заплатена. Ответникът бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. Поради неплащане на дължимите суми за посочения период ответникът е изпаднал
в забава, предвид което за него възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 53,00 лева за периода ********* г. – ********* г. Поради това
дружеството предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде осъден
ответника Г. Г. М. да му заплати сума в размер на 303,19 лв., представляваща главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент ** находящ се в гр. П.,
кв. Т., ********* за периода ********* г. – ********* г. включително, обезщетение за забава
на месечните плащания в размер на 53,00 лева за периода ********* г. – ********* г. и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Г. Г. М., чрез особен представител, оспорва предявените искове по
основание. Оспорва се качеството на ответника като потребител на топлинна енергия, както
и наличието на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество. Твърди,
че ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот. Оспорва
облигационната връзка между страните като възникнала по силата на закона и при
1
общоизвестни общи условия. С отговора на исковата молба е заявено, че не се оспорва
размера на начислените суми, както и обстоятелството, че до процесния имот е доставяна
топлинна енергия и топла вода в посочените в исковата молба стойности.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на настоящото исково производство са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По исковата претенция за главница в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение между него и ответника, последния в качеството му
на „потребител“ на топлинна енергия, по договор за доставка на топлинна енергия за
процесния период и имот, извършена от ищеца доставка на топлинна енергия в твърдения
обем в процесния период, както и наличието на изискуемо задължение за ответника за
заплащане на продажната цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и наведените
правоизключващи възражения.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като в ал. 2,
изр. второ е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. От
това следва, че облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
/клиента/ на топлинна енергия възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който
определено лице придобие качеството „потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови
нужди“. Преценката за наличието на това качество следва да се прави в съответствие с
разпоредбите на ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация - П.” АД.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр. 54
от 17.07.2012 г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Качеството
„потребител“ има легална дефиниция в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба
потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В това си качество собственикът или титулярят на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот е страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия.
От приложеното извлечение от счетоводството на ищеца се установява, че
ответникът има регистрирана партида при него с абонатен № ********** за жилище, с
административен адрес: гр. П., кв. Т., ********* ****. Приложен по делото е и Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на който Д.А.Й.
и Г. Г. М. придобиват в собственост жилище ** в жилищна сграда - *************, на пети
етаж, находящо се в гр. П., кв. Т.. От приложеното удостоверение за наследници, издадено от
ОТ, обл. П. се установява, че след смъртта си Д.А.Й., ЕГН **********, починала на
********* г., акт за смърт № ****/ ********* г. е оставила за единствен свой наследник
ответника Г. Г. М..
Като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
между страните по делото, по което ответникът има качеството „клиент на топлинна
2
енергия“ като собственик на имота.
От гореизложеното съдът прави извод, че предявеният иск за главница е доказан по
основание и размер.
Доколкото не се спори, че ответникът не е заплатил начислените суми за
топлоенергия за процесния период, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
неплатената главница. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От това следва извод за основателност и на
акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като поради неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на начислените суми за топлоенергия ответникът е изпаднал в
забава и дължи законна лихва за забава, чийто размер не се оспорва по делото.
По разноските:
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски за исковото производство в размер на общо 350 лв., от които държавна такса в
размер на 50 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. Ищецът
претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя в размер на 200 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
*********, по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 303,19 лева /триста и
три лева и 19 ст./– главница за неплатена топлинна енергия за периода за периода от
********* г. до ********* г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. Т., ********* ап.
** с абонатен № **********, както и сума в размер на 53,00 лева /петдесет и три лева/ –
мораторна лихва за периода ********* г. – ********* г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Г. М., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 550 лева /петстотин и петдесет
лева/, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3