№ 6988
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100514091 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25035859 от 29.09.2023г. по регистъра
на СРС, подадена от ищцата Д. Б. Г., чрез упълномощен представител, срещу решение
№ 20102284 от 07.09.2023г. по гр. дело № 6470/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, 92 състав. Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е
присъдена месечна издръжка за всяко от децата на страните: Н.М. Г., родена на ****г.
и З.-Д. Г., родена на ****г. за разликата над размера от 200 лв. до пълния размер от 500
лв.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Направени са доказателствени искания,
като са изложени твърдения за неприложимост на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Иска отмяна
на решението в обжалваните части и се уважи искането за присъждане месечни
издръжки за всяко от двете деца в пълния претендиран размер от по 500 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Т. Т. Г., уведомен чрез
особения представител адв. Г. П. Т., не е подал отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивницата, чрез представителя си по
пълномощие поддържат жалбата. В хода на устните състезания пледира за уважаване
1
на въззивната жалба, като счита за ирелевантно дали бащата има възможност или не
да заплаща издръжките, защото в САЩ има специална социална политика, а той е
гражданин на САЩ.
Въззиваемият, редовно призован чрез назначения му от съда особен
представител, не се явява и не се представлява пред въззивния съд.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 20102284 от 07.09.2023г., постановено по гр. дело № 6470/2021г.,
на СРС, 92 състав, съдът на основание чл. 44, т.3, вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от Семейния
кодекс, е прекратил с развод брака между страните и е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Н.М. Г. и З.-Д. Г. на тяхната
майка Д. Б. Г.. Постановил е местоживеенето на децата при майката и е определил
режим на лични отношения на бащата Т. Т. Г. с децата.
С решението си съдът на основание чл. 59, ал. 2, предл. последно от СК, вр. с
чл. 143 от СК е осъдил Т. Т. Г. да заплаща за всяко от децата си чрез майка им месечни
издръжки от по 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
03.02.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, като е отхвърлил исковете за разликите до 500 лева, като неоснователни.
Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в
обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в
повече от поисканото.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Наведените доводи за
неправилност на решението са частично основателни, поради настъпило изменение на
обстоятелствата в хода на въззивно производство.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на
чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
2
възможностите на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът
следва да съобрази при произнасянето си по спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага.
Не е спорно между страните, а и от представено копие на оригинал на
удостоверение за раждане, издадено на **** г. от Столична община – район „Люлин“
въз основа на акт за раждане с № 0035 от **** г. се установява, че децата Н.М. Г.,
родена на ****г. и З.-Д. Г., родена на ****г. от майка Д. Б. Г. и баща Т. Т. Г.. Към
момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция двете деца
са навършили съответно тринадесетгодишна и осемгодишна възраст. Безспорни са
обичайните за възрастта им нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки,
медицински грижи, транспорт, учебни пособия и културни потребности.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззиваемата страна да заплаща месечна издръжка за всяко от двете деца по 500 лева.
Съдът съобрази, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е
безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от
разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване
на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на
своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица
от друг ред, посочен в закона.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства, а пред първата
инстанция не са ангажирани никакви доказателства за възможностите на бащата да
заплаща издръжката от 500 лв. за всяко от двете деца.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд да приема, че за месечната издръжка на децата Н.М. Г. и
З.-Д. Г. ще са необходими общо от около 1000 лв. – с оглед на изискването с
издръжката да се осигурят условия на живот, каквито всяко от децата би имало, ако
родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна издръжка за всяко от
двете деца в размер от по 270 лева, тъй като по делото не е установено бащата да
страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му, нито да има данни за
други алиментни задължения към ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и
реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). Въззивникът е
в работоспособна възраст (навършени 51-години), няма други алиментни задължения
и макар и да не са установи точните доходи с които разполага, то съдът приема, че
може да задоволява собствените си екзистенциални нужди, но и да изпълнява
задължението си за издръжка към двете малолетни деца на страните. Съдът увеличава
месечните издръжки до сумата от по 270 лева за всяко от двете деца, като съобрази и
бързо настъпилите инфлационни процеси от началото на 2022г., продължили през
2023г. и 2024г. (съгласно публично достъпната информация на електронна страница на
Национален статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици
3
не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за
децата, макар и за въззиваемия да липсват доказателства за конкретния размер на
реализирания от него месечен доход. По делото не се събраха доказателства, от които
да се обоснове извод, че бащата Т. Т. Г. има финансови възможности да заплаща
издръжка за децата Н.М. Г. и З.-Д. Г. в пълния размер от 500 лева, а и не се установиха
нужди на децата, които да обосновават заплащане на издръжка в претендирания
размер.
При определяне на посочените размери на дължимата от бащата издръжка за
всяко от децата съдът отчита и установения месечен осигурителен доход на майката,
който е около 1233.48 лв. в периода от м. 01.2022г. до м.01.2023г., както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за децата Найла и З.-Д.,
което поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на децата на страните, но само ако е съобразена с установените реални
възможности. Разликата над посочените размери от издръжките за децата следва да се
поеме от майка им, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че участието на
въззиваемия в издръжката на двете деца следва да се увеличи с по 70 лева или до
размера от по 270 лева за всяко от тях. Издръжка в по-висок размер не следва да бъде
присъждана, доколкото по делото не се установи месечен доход и притежаване на
друго имущество от въззиваемия, обосноваващо наличие на материални възможности
за плащане на месечна издръжка в претендирания размер от общо 1000 лева (по 500
лв. за всяко дете). Без правно значение за спора е с какво гражданство е дължащият
издръжката – въззиваем в производството.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната с първата инстанция,
първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за заплащане на
издръжка от бащата за всяко от двете деца до размера от 270 лева следва да бъде
отменено, като за разликата до пълния предявен размер от 500 лева обжалваният
съдебен акт следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
Въззивницата своевременно претендира разноски за въззивното производство
и съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивницата е направила разноски в размер на 600 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен
договор за правна защита от 22.11.2024 г., служещ като разписка за получаване на
сумата в брой (лист 33 от делото). Съобразно изхода от спора на въззивницата се
следват разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 140 лева. По изложените съображения съдът осъжда Т. Т. Г. да заплати на Д.
Б. Г. сумата от 140 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство и съдът не
дължи произнасяне.
Върху размерът на присъдената от настоящата инстанция издръжка Т. Т. Г.
дължи държавна такса в общ размер от 201.60 лева по сметка на СГС, за която сума
съдът го осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20102284 от 07.09.2023г., постановено
по гр. дело № 6470/2021г. на Софийски районен съд, 92 състав, в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 143, ал. 2 от СК, вр. с чл. 59, ал. 2 от СК, за
осъждане на Т. Т. Г., роден на ****г. да заплаща на малолетното си дете Н.М.
Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.
Б. Г., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 200 лева до 270
лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 143, ал. 2 от СК, вр. с
чл. 59, ал. 2 от СК, за осъждане на Т. Т. Г., роден на ****г. да заплаща на
малолетното си дете З.-Д. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Д. Б. Г., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над 200 лева до 270 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Т. Г., роден на ****г., да заплаща на малолетното си дете
Н.М. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Д. Б. Г., ЕГН **********, още 70 (седемдесет) лева месечна
издръжка (или общо 270 лева), считано от 03.02.2021г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА Т. Т. Г., роден на ****г., да заплаща на малолетното си дете
З.-Д. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Д. Б. Г., ЕГН **********, още 70 (седемдесет) лева месечна
издръжка (или общо 270 лева), считано от 03.02.2021г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20102284 от 07.09.2023г.,
постановено по гр. дело № 6470/2021г. на Софийски районен съд, 92 състав, в
останалата обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на Д. Б. Г., ЕГН
********** за осъждане на Т. Т. Г., роден на ****г., да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете Н.М. Г., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д. Б. Г., ЕГН ********** и месечна
издръжка на малолетното дете З.-Д. Г., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д. Б. Г., ЕГН ********** за разликите
над 270 лв. до 500 лева за всяко дете.
В останалата част съдебно решение № 20102284 от 07.09.2023г.,
5
постановено по гр. дело № 6470/2021г. на Софийски районен съд, 92 състав, е
влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Т. Т. Г., роден на ****г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на Д. Б. Г., ЕГН **********, сумата от 140 (сто и четиридесет) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
въззивно гр. дело № 14091/2023 година по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Т. Т. Г., роден на ****г., да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 201.60 (двеста и един лева и шестдесет стотинки) лева –
държавна такса по въззивно гр. дело № 14091/2023 г. по описа на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6