№ 117
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143367 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “ЗК Л.И.“ АД против “ЗАД
Д.Б.Ж.И.З.” АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и ЕТ "С. А. Й."
съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен договор за
застраховка "Пожари природни бедствия", скл. под формата на застрахователна полица №
98012310000814, със срок на застрахователно покритие 25.02.2023г.- 24.02.2024г., с предмет
на застраховане имущество, представляващо кравеферма за млекодайни крави и
административен офис. Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователното
покритие, на 11.05.2023г., е настъпило застрахователно събитие пътнотранспортно
произшествие (ПТП), при което водачът на т.а. м. "Волво", при маневра движение на заден
ход се е ударил в ролетна врата на кравефермата, вследствие на което е увредено
застраховано имущество. Собственикът на увреденото имущество уведомил ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 1503- 9801- В423-
7367, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 4340 лева. Според
ищеца гражданската отговорност на водача на т.а. м. "Волво" е застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил
в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на
вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била
застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
платил сумата 3191 лева, като сумата 1149 лева не е възстановена. Същият сочи, че в
резултат на забавата на ответника претърпял вреди в размер на законната лихва.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 1149 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 98012310000814,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2023г., за което е образувана
щета № 1503- 9801- В4- 23- 7367 и сумата 286,06 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 25.10.2023г.12.08.2025г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАД Д.Б.Ж.И.З." АД е подал отговор на
исковата молба, в койти се изразява становище за неоснователност на исковете. Релевират се
доводи, че с плащане на сумата 3191 лева действителните вреди са възстановени. Навеждат
се доводи, с които се оспорват механизма на деянието, причинно[1]следствената връзка
между механизма на деянието и вредите, размера на вредите. Навежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 21.02.2023г. между ищеца и ЕТ “С.- А. Й.” е сключен договор за застраховка “Пожар и
природни бедствия” и “Други вреди на имущество” на юридически лица, скл. под формата
на застрахователна полица № 98012310000814, с предмет непроизводствени сгради и
машини, съоръжения и оборудване, с период на застрахователно покритие 25.02.2023г.-
24.02.2024г.
Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП, в срока на
застрахователно покритие, на 11.05.2023г. е настъпило застрахователно събитие- пътно-
транспортно произшествие (ПТП), при което водачът на т.а. м. „Волво”, при извършване на
маневра “движение на заден ход”, ударил автоматичната входна ролетна врата на
кравеферма, собственост на ЕТ “С.- А. Й.”.
В изпълнение на произтичащото от договора задължение, застрахованият е уведомил
ищеца за настъпило застрахователно събитие, за което била образувана щета № 1503- 9801-
134- 237367, по която е определено обезщетение в размер на сумата 4340 лева, което е
платено на 05.09.2023 г. (платежно нареждане от 05.09.2023г.).
Ищецът предявил претенцията си пред ответника- застраховател на гражданската
отговорност на водача на товарния автомобил. Установява се, че ответникът е платил
обезщетение в размер на сумата 3191 лева.
Относно механизма на ПТП са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски
показания и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).
2
От показанията на св. А. Д. Й. се установява, че същата е собственик на кравефермата, в
която е настъпило произшествието. Същата сочи, че не е очевидец на инцидента, а научила
за него по разказ на работници. Свидетелката сочи, че произшествието настъпило при
движение на заден ход на товарен автомобил, доставящ фураж. Същата разяснява, че
ремаркето на автомобила ударило ролетната врата на сградата.
Съгласно заключението на САТЕ, произшествието е настъпило при следния механизъм: на
11.05.2023г. в с. Драгомир водачът на т.а. м. „Волво”, при извършване на маневра “движение
на заден ход”, ударил автоматичната входна ролетна врата на кравеферма, собственост на ЕТ
“С.- А. Й.”.
При удара по кравефермата настъпили вреди по ролетната врата и е;. мотор, механика на
врата и ламели. Посочените вреди се намират в причинно- следствена връзка с механизма на
ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на вредите по автоматичната врата е в размер
на сумата 5208 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен изискуем дълг и изпадането на ответника в забава, съответно отправена
от ищеца покана за заплащане на главницата, получена от ответника при условията на чл.
84, ал. 2 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са
обстоятелствата, че между ищеца и ЕТ “С.- А. Й.” съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Пожари природни бедствия"и “Други вреди на имущество”
на юридически лица, скл. под формата на застрахователна полица № 98012310000814, с
предмет непроизводствени сгради и машини, съоръжения и оборудване, с период на
застрахователно покритие 25.02.2023г.- 24.02.2024г.; че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента; че ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер на сумата 4340 лева.
3
Между страните не е спорно и, че в срока на застрахователно покритие на договора за
застраховка застраховка "Пожари природни бедствия"и “Други вреди на имущество” на
юридически лица, на 11.05.2023г., е възникнало застрахователно събитие- ПТП, което
представлява покрит застрахователен риск.
На следващо място, от приложения двустранен констативен протокол за ПТП е безспорно
установено, че в срока на застрахователно покритие е настъпило ПТП. От същият се
установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на ролетната врата, а
именно- водачът на т.а. м. Волво” не е контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлява, вследствие на което ремаркето на товарния автомобил ударило ролетната врата
на сградата. Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена С., а само с формална такава. С оглед
това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на
вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на
произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с
тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между
механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен
с описания в протокола за ПТП. Следва да се посочи, че ответникът е платил сумата 3191
лева, което следва да се тълкува като извънсъдебно признание на механизма на ПТП и
противоправността на поведението на водача на т.а. м. “Волво”.
Конкретиката на случая сочи, че водачът на т.а. м. Волво” не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлява, вследствие на което ремаркето на товарния
автомобил ударило ролетната врата на сградата. Изложеното обуславя извод, че водачът не
е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изискващи водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
При извод за противоправност на поведението на водача на т.а. м. “Волво”, следва да бъде
разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение
167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
4
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за начина
на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно
погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37 от
23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. №
156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1– 6. Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл.
4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС,
ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г., решение № 153/ 22.12.2011г. по
т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с
което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба №
24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за
обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
5
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 5208 лева, а платеното от ищеца
обезщетение е в размер на 4340 лева. От посочената сума следва да се приспадне сумата
3191 лева, следователно дължима остава сумата 1149 лева.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено, поради
което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение, като ищецът претендира обезщетение за забава от деня,
следващ плащане на сумата 3191 лева от ответника.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница 1149
лева за периода от 25.10.2023г.12.08.2025г. възлиза на 286,06 лева. Изложеното обуславя
извод за основателност на предявения акцесорен иск.
6
По присъждане на направените по делото разноски:
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса 100 лева, за депозити за възнаграждение на вещо лице в размер
на 400 лева и за възнаграждение на свидетел- 100 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 100 лева,
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, с ЕИК **************, да заплати на “ЗК Л.И.“, с ЕИК
************* сумата 1149 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по
застраховка „Каско”- застрахователна полица № 98012310000814, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2023г., за което е образувана щета № 1503-
9801- В4- 23- 7367, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
13.08.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 286,06
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.10.2023г.12.08.2025г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, с ЕИК **************, да заплати на “ЗК Л.И.“, с ЕИК
************* сумата 700 лева, представляваща разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7