Решение по адм. дело №1779/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 27 от ЗОС.

Образувано е по жалби на Д. К. П., с адрес в [населено място], Л. П. П. с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощниците адв. Г. и адв. К. и по жалба на Н. К. П. с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв.Б., всички против Заповед № 25 ОА-1961/27.06.2025г. на Кмет на Община [област] в частта, с която им е определено равностойно парично обезщетение в общ размер 18 212,64 лв., като за жалбоподателя Д. К. П. в размер на 4553.16 лв., Л. П. П. в размер на 5 463,80 лв. и за Н. К. П. в размер на 4553.16 лв. за отчуждаване на притежаваните от тях идеални части поземлен имот с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], район „Южен“, [улица], сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], със застроена площ 83 кв.м., брой етажи 1, предназначение за жилищна еднофамилна сграда и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска, които сгради попадат в улична регулация, съгласно одобрен с Решение № 351, взето с Протокол № 16 от 27.09.2018 г. на Общински съвет - [област] ПУП- ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж. п. ареал па Централна гара - [област], свързващ [улица]и [улица].

Всеки един от жалбоподателите излага съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, като считат, че същата е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 22, ал. 5 от ЗОС. Сочи се, че определената сума посочена в процесната заповед е крайно занижена и собствениците няма да получат равностойно парично обезщетение, съгласно заложените принципи в разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗОС. Иска се изменение на размера на определеното им парично обезщетение. В жалбата на Н. К. П. е направено допълнително искане за провъзгласяване нищожност на процесната заповед, като се сочи, че не е налице влязъл в сила ПУП. Поддържат жалбите в съдебно заседание, като молят заповедта да бъде отменена. Подробни съображения се излагат в представени по делото писмени защити от адв. Г., адв. К. и адв. Б.. Претендират разноски.

Ответният административен орган- Кмет на община [област], редовно призован, се представлява в съдебно заседание чрез процесуалните си представители М. Т. Т. и М. С., като счита подадените жалби като неоснователни, а издадената заповед за законосъобразна, съобразена с материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения на проведеното административно производство. Иска се жалбите да бъдат изцяло отхвърлени, като се претендират сторени разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещните страни за адвокатско възнаграждение. Развиват се подробни съображения по съществото на спора в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните в производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С оспорената в настоящото производство заповед кметът на община [област] на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8, във връзка с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС е отчуждил жилищна сграда, находя ща се в поземлен имот с [идентификатор], с адрес: [населено място], район „Южен“, [улица], която по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК е заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м., брой етажи; 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска, която сграда, съгласно ПУП- ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж. п. ареал па Централна гара - [област], свързващ [улица]и [улица], одобрен с Решение № 351, взето с Протокол № 16 от 27.09.2018 г. на Общински съвет - [област], попада в улична регулация. Процесната заповед е съобразена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вх. peг. 7370/1994 г., акт №21, том № 27, дело № 7700 от 19.05.1994 г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, удостоверение за наследници изх. № АК-Ц10/09.01.2025 г., издадено от Община [област], район „Централен“, удостоверение за наследници изх. № АО-880/21.03.2025 г„ издадено от Община [област], район „Тракия“, Решение № 234 от 07.11.2003 г. I брачен състав на П. Р. съд, Решение на ВКС № 797 от 2007 г. по гр. дело № 699/2006 г., влязло в законна сила на 16.07.2007 г. и вписано в СВ [област] при АВ [област] под дв. вх. № 18918, акт № 236, том 8 от 25.08.2010 г. и удостоверение изх. № 6-1000- 628/16.06.2025 г., издадено от община [област], район „Тракия“, видно от които собственици на сгради с идентификатори 56784.531.1797.1 и 56784.531.1797.3, находящи се в поземлен имот с [идентификатор], са наследниците на К. Н. П. - Н. К. П. и Д. К. П. и наследници на М. Н. П. - Л. П. П., П. М. П., М. М. П., Н. М. П. и Т. М. П.. Размерът на паричното обезщетение, посочен в оспорената заповед, е определен въз основа на оценителски доклад от 22.04.2025 г. /л.54-60/ на независим оценител ЕТ „АСТРИЙТ Р-Р. КИРОВА“, чрез инж. Р. К., според който след извършена справка в АВ, СВ – [област] и изготвен анализ на представените пазарни аналози, експертът твърди, че не са открити пазарни свидетелства за сгради, които да отговарят на условията на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗОС. В тази връзка на основание разпоредбата на чл. 22, ал. 12, т.1 от ЗОС, съгласно която случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси - за имоти в урбанизираните територии. Кметът предвид удостоверение изх. № 66090002857/23.01.2025 г. /л.61/ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община [област] за данъчна оценка, според което данъчната оценка за жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м. и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м. е в размер на 18 212,64 лв. На тази основа съобразно възможностите по чл. 22, ал.12 от ЗОС е определено равностойното парично обезщетение за горепосочените имоти.

Горепосочената сграда е отчуждена от лицата Н. К. П.; Д. К. П.; Л. П. П.; П. М. П.; М. М. П.; Н. М. П.; Т. М. П.. Определеното е парично обезщетение от 18 212,64 лв. (осемнадесет хиляди двеста и дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки) е разпределено между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост, както следва : Н. К. П., собственик на 1/4 ид. част от жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м. и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 4 553,16 лв.; Д. К. П., собственик на 1/4 ид. част от жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м. и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 4 553,16 лв.; Л. П. П., собственик на 6/20 ид. част от жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м. и сграда с [идентификатор] със застроена площ 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 5 463,80 лв.; П. М. П., като собственик на 1/20 ид. Част от жилищна сграда, със застроена площ 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 910,63 лв.; М. М. П., като собственик на 1/20 ид. част от жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв, м. и сграда с [идентификатор], със застроена плош 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 910,63 лв.; Н. М. П., собственик на 1/20 ид. част от жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м. и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 910,63 лв. и Т. М. П., собственик на 1/20 ид. част от жилищната сграда, заснета като сграда с [идентификатор], със застроена площ 83 кв. м, и сграда с [идентификатор], със застроена площ 10 кв. м., равностойното парично обезщетение е в размер на 910,63 лв.

В съдебно заседание са приети приложени от жалбоподателя Д. П. постановление от ЧСИ за продажба на съседен имот и нотариален акт за покупко-продажба с направени възражения от ответника за приемането им.

Във връзка с поставените задачи на вещото лице със становище вх. № 13613/22.08.2025 г. ответникът е оспорва задачата да бъде към датата на издаване на заповедта, а счита, че следва да е за период от 25.02.2024 г. до 25.02.2025 година, какъвто е посочен в експертна оценка по преписката изготвена по договор сключен между община [област] и ЕТ „Астрийт Р – Р. Кирова“.

По делото е прието заключение по проведената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът изцяло кредитира като обективно, обосновано, правилно и методически логично. От същото се установява, че при определяне на пазарната цена отчуждаваните сгради, ведно с притежаваното право на строеж е използван методът на пазарните аналози, базиран на действителни сделки с недвижими имоти със съпоставима площ и местоположение към датата на издаване на процесната заповед. В тази връзка са взети в предвид като критерии сделки вписани в периода от 25.02.2024 г. до 25.02.2025 г., като са коментирани приложените по делото нотариални актове с извършени сделки през изследвания период за съседен на процесния имот. За определяне съответното равностойното парично обезщетение по отношение на жалбоподателите са преценени наличните за имота ПУП /вкл. преди отреждане на част от имота за улица/, данните от кадастралната карта, физическото ползване на имота, данните от СВ- [област], приложените към жалбата писмени доказателства - нотариални актове, преобладаващото предназначение на намиращите се в близост поземлени имоти и относимия 12 месечен период преди възлагане на оценката, като даде сравнителен вариант в два варианта по чл. 22 ал. 6 ЗОС и по чл. 22 ал. 8 ЗОС. След направените изчисления вещото лице достига до изводи по отношение на равностойно парично обезщетение: на жилищна сграда с идентификатор №56784.531.1797.1 по КККР в [населено място], с площ от 83 кв. м. е направена оценка на стойност 92159,88 лева; на прилежащата сграда с идентификатор №5678.531.1797.3 по КККР на [населено място] с площ 10 кв. м. е дадена оценка на стойност 11103,60 лева, по 1110,36 лв. на кв.м.. Така общата стойност на обезщетението следва да бъде 103 263, 48 лева. Съответно за притежаваните идеални части от жалбоподателите, стойността на обезщетението според вещото лице следва да бъде в следните парични размери: за Д. К. П., собственик на 1/4 ид. част – 25 815, 87 лева, за Л. П. П., собственик на 6/20 ид. част – 30 979, 04 лева и за Н. К. П., собственик на 1/4 ид. част – 25 815, 87 лева.

При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните в производството писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбите са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 27, ал. 1 ЗОС. Разгледани по същество, жалбите на Д. К. П., Л. П. П. и Н. К. П. са основателни в частта за незаконосъобразност на определеното равностойно парично обезщетение, и неоснователна по отношение твърдяната от Н. П. нищожност на административният акт, поради следните за това съображения:

На първо място, във връзка с направеното искане от жалбоподателят Н. К. П. за прогласяване на нищожност на атакуваният административен акт, съдът съобрази, че Заповедта на Кмета на Община [област] е издадена въз основа на влязъл в сила ПУП, поради което възражението на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли.

По отношение на съответствието на административният акт в частта за определяне на равностойно парично обезщетение с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, съдът счете следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на община [област], в съответствие с предоставеното му с чл. 25, ал. 2 от ЗОС правомощие да издава заповеди за отчуждаване. При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. Заповедта е издадена и в предвидената от закона форма и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК съдържа необходимите реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, правни и фактически основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис, указания относно срока и реда за обжалване.

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Според чл. 25, ал. 2 от ЗОС, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Заповедта се издава не по-рано от един месец след публикуване на обявлението по чл. 25, ал. 1 от ЗОС. Публикувано е уведомление в два централни и един местен ежедневник, както и на интернет страницата на община [област] и е поставено на информационното табло в сградата на кметството (л. 64-72).

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗОС, "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗОС, "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки. В § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ЗОС, "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот" са имотите, които се намират: в едно и също землище с отчуждавания имот - в земеделските територии и в горските територии.

Изрично изискване на законодателя е при определяне на пазарната цена на имота обект на отчуждаване да бъдат съобразени конкретни, фактически осъществени сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот. Във връзка с определянето на равностойно парично обезщетение за засегнатите от отчуждението имоти е възложено изготвянето на експертна оценка. Изготвен е оценителски доклад от оценител отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. В същият поради липсата от АВ база данни за извършени сделки със сгради в периода от 25.02.2024 г. до 25.02.2025 г., т. е. не са открити пазарни свидетелства, които да отговарят на изискванията на § 1 от ДР на ЗОС, поради което обоснован извод, че равностойно парично обезщетение следва да се определи съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 12 от ЗОС, което е сторено и е определен размер на обезщетението 18 212,64 лева.

В разглеждания случай размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот следва да се определи при съобразяване определянето на равностойно парично обезщетение по реда на чл. 22, ал. 5 ЗОС и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗОС чрез пазарни аналози, даден с приетото заключение на СТЕ, при който вещото лице е установило наличие на възмездни сделки, които правилно са възприети за годни пазарни аналози, имат за предмет имоти, които попадат в една и съща ценова зона с отчуждавания имот; сключени са в 12-месечния период преди възлагане на оценката и са вписани в Служба по вписванията, [област]. Заключението излага обстоятелства, че са налице аналози, които са от една и съща ценова зона, вписани са в периода от 25.02.2024 г. до 25.02.2025 г. по сделките, обективирани в таблица за определяне на средно-пазарна сравнителна стойност и приложени /л. 148-157/ по изготвеното заключение. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че за нуждите на съдебното производство следва да бъде кредитирано заключението по СТЕ, доколкото експертът е изготвил заключението и то се базира на приетите по делото доказателства- нотариални актове за сделки, предметът на които сделки са имоти със сходни характеристики и сключени по пазарни цени, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (25.02.2025г.).

Въз основа заключението на вещото лице съдът приема, че равностойното парично обезщетение за целия отчуждаван имот ПИ с [идентификатор] жилищна града с идентификатор № 56784.531.1797.1 с площ 83 кв. м. на стойност 92 159,88 лв. и от прилежащата сграда с идентификатор № 5678.531.1797.3 с площ 10 кв. м. на стойност 11 103,60 лв., т. е. 1 110,36 лв. на кв. м. или в общ размер на 103 263,48 лева. Доколкото оценката на отчуждавания имот е част от материалната законосъобразност на акта, съдът приема, че Заповед № 25 ОА-1961/27.06.2025г. на Кмет на община [област] е незаконосъобразна в частта относно определеното равностойно парично обезщетение за жалбоподателите, поради което следва да бъде изменена в тази й част и сумата на определеното парично обезщетението следва да бъде увеличена, съответно от 18 212,64 лева на 103 263,48 лева. Разпределена между съсобствениците, съобразно притежаваните от тях идеални части има следното изражение: Д. К. П., собственик на 1/4 ид. част – 25 815, 87 лева; Л. П. П., собственик на 6/20 ид. част – 30 979, 04 лева; Н. К. П., собственик на 1/4 ид. част – 25 815, 87 лева.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски, като същите са своевременно поискани от страните и следва да им се възстановят, както следва: на Л. П. в размер на 10,00 лв. ДТ и 333,34 лв. депозит за вещо лице, като не са представени документи за платено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да бъде изплатено; на Н. П. са в размер на 10,00 лв. ДТ, 333,34 лв. депозит за вещо лице и 2 500,00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение изплатено по представени договори за правна защита; на Д. П. са в размер на 10,00 лв. ДТ, 333,34 лв. депозит за вещо лице, като същият не е представляван от процесуален представител и не е представил документи за платено адвокатско възнаграждение за правна помощ по настоящето дело, поради което не следва да му бъде изплатено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 27, ал. 6 ЗОС, Административен съд – [област] - XXVIII Състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. П. в частта, в която иска нищожност на Заповед № 25 ОА-1961/27.06.2025г. на Кмет на Община [област].

ИЗМЕНЯ Заповед № 25 ОА-1961/27.06.2025г. на Кмет на община [област], в частта за определяне размер на парично обезщетение за отчуждавания поземлен имот с [идентификатор], с адрес: [населено място], район „Южен“, [улица], която по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК е заснета като сграда с идентификатор № 56784.531.1797.1 със застроена площ 83 кв. м. и от прилежащата сграда с идентификатор № 5678.531.1797.3 със застроена площ 10 кв. м. в размер на 18 212,64 лв. (осемнадесет хиляди двеста и дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки), като:

УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение, като определя неговата стойност на 103 263,48 лева (сто и три хиляди двеста шейсет и три и четиридесет и осем стотинки), за ПИ с идентификатор № 56784.531.1797, заснета като сграда с идентификатор № 56784.531.1797.1 и от прилежащата сграда с идентификатор № 5678.531.1797.3, което да се разпредели между жалбоподателите в съответствие с притежаваната от тях собственост, както следва: за Д. К. П., собственик на 1/4 ид. част – 25 815, 87 лева; за Л. П. П., собственик на 6/20 ид. част – 30 979, 04 лева; за Н. К. П., собственик на 1/4 ид. част – 25 815, 87 лева.

ОСЪЖДА Община [област], с адрес [населено място], пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Д. К. П., [ЕГН], с адрес [населено място] разноски в размер на 343.34 / триста четиридесет и три и тридесет и четири ст./ лв..

ОСЪЖДА Община [област], с адрес [населено място], пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Л. П. П., [ЕГН], с адрес [населено място] разноски в размер на 343.34 /триста четиридесет и три и тридесет и четири ст./ лв..

ОСЪЖДА Община [област], с адрес [населено място], пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Н. К. П., [ЕГН], с адрес [населено място] разноски в размер на 2 843.34 / две хиляди осемстотин четиридесет и три и тридесет и четири ст./ лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.