РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д №
371 / 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУЕСИФ/, във вр. с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административното
дело е образувано по жалба от Кмет на Община Тетевен, срещу Решение за налагане на финансова корекция №
01-0800/983 от 02.10.2017 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София.
Независимо, че подадената жалба /подадена директно в съда, а
не по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК/ е срещу Решение за налагане на финансова
корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София, по делото
от административния орган е приложена административна преписка на ответника, която
преписка касае друг административен акт - Решение
за налагане на финансова корекция № 01-0800/1058 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София.
С определение № 882 от 14.12.2017 г. по настоящото дело съдът е разделил на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по делото, като производството по настоящото дело е продължило по жалбата на Кмет на Община Тетевен срещу Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София. Прието в същото определение е, че с оглед доказателствата за издаване и на друг административен акт - Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/1058 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София и обема на административната преписка по него от л. 91 до л. 1132 от делото, съдът приема, че съвместното разглеждане на законосъобразността на двата административни акта ще бъде значително затруднено, поради което на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 2 от ГПК е разделено производството по делото. Производството по настоящето дело е продължило по жалба от Кмет на Община Тетевен, срещу Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София.
Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено в противоречие с материалния закон и конкретно в противоречие с изискванията на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове /МОФК/, както и на ЗОП /отм./, при липсата на необходимата обосновка за издаването на индивидуален административен акт /ИАА/ и при съществени нарушения на производствените правила, с молба да бъде отменено като нищожно или като незаконосъобразно и присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата община чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител юрк. В. поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно, представя подробни аргументи в писмени бележки. Не поддържа искането в жалбата за нищожност на административния акт. Счита, че от страна на общината не е извършено нарушение на процедурата, поради което неправилно е наложена санкция, като неправилно е определена и основата на същата. Претедира присъждане на разноски по приложения списък по чл. 80 от ГПК /на л. 3081 от делото/.
В съдебно заседание ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София, не изпраща представител. В депозирани писма по повод изпращане на писмени доказателства се ангажира становище, че жалбата е неоснователна.
По делото са събрани писмени доказателства, съдържащи се в 11 тома/, изслушана е съдебно икономическа експертиза. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Още с определение от з.с.з. на 14.12.2017 г., с което е изискана от ответника административна преписка по повод Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. Софи, изрично е изискано от ответника становище за допустимост във вр. с чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Ответникът е изпратил изисканото от съда нарочно становище с писмо вх. № 494/14.02.2018 г. /на л. 3023 от делото/, с което ангажира становище, че оспорването е допустимо, като конкретизира, че видно от обратна разписка, актът е връчен на адресата на акта на 03.10.2017 г., като жалбата е подадена по куриер на 17.10.2017 г., поради което съдът приема, че е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на акта и наложената с него финансова корекция. Подписана и е подадена пред родово и местно компетентния административен съд. По силата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ решението, с което се определят финансови корекции, може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Съответно жалбата е насочена срещу акт, изрично посочен в закона като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, с оглед правните и фактически основания, посочени в оспорения индивидуален административен акт, без да е ограничен от доводите на жалбоподателя.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява.
Ето защо съдът намира, че оспореното Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София е издадено от компетентен орган. По силата на §4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /РА/. Безспорно приложимото право, което се прилага с приоритет спрямо националното, е правото на Съюза, в това число и условията, предвидени в ПРСР. В ПРСР 2007-2013г., която е официално одобрена на 19.02.2008г. с Решение № 755 на Европейската комисия и е публикувана на сайта на ДФЗ, също е предвидено, че прилагането на Програмата ще се осъществява от МЗХ и РА. В процесния случай Изпълнителният директор на ДФЗ-РА, който е ръководител на този управляващ орган /УО/, е одобрил проекта и сключил договор с оспорващия, следователно е компетентен съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ да определи с мотивирано решение финансовата корекция.
Безспорно по правната си същност оспореното в настоящото производство решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който следва да бъде издаден съобразно изискванията на АПК при спазване на процедурата по Глава V, Раздел първи на АПК, вкл. и да отговаря на изискванията за съдържание и форма, очертаващи законовия статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.
Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивирането на акта представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която законът е установил за защита правата на страните в административното производство.
В оспореното Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София органът е изложил фактическите основания, които в случая са констатациите от извършената проверка на документацията от проведената обществена поръчка. Тези констатации обаче се оспорват от жалбоподателя като е подадено възражение с писмо вх. № 01-0800/983/07.07.2017 г. Тези възражения не са обсъдени в оспореното решение - съгласно изискването на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, като видно от обстоятелствената част на обжалваното решение, след буквално цитиране на възражението формално е посочено, че е прието за неоснователно без каквито и са било съображения, които да кореспондират пряко с изтъкнатите във възражението доводи – посочено е бланкетно, че към възражението „не са посочени документи или доказателства”. Неприлагането на писмени доказателства към възражението по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ не освобождава издателят на акта да обсъди в детайли възражението.
От друга страна предмет на спора по същество се явява дали тези констатации могат да обосноват извод за наличие на нередност, съответно дали могат да послужат като основание за налагане на финансова корекция и съответно дали финансовата корекция е правилно определена и законосъобразно наложена.
Отделно в оспореното решение липсват мотиви и относно това как административният орган е определил размера на финансовата корекция, т.к. същата е посочена в абсолютна стойност – 5 391 лв. с ДДС, не е посочено как е формирана тази стойност и дали при нейното определяне е отчетено, че от финансирането по договора 80% се осигуряват от Европейския съюз и 20% от държавния бюджет на Република България, което прави невъзможно да се прецени дали правилно е определен размерът на финансовата корекция.
По съществото си фактическите и правни основания представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право и са необходим ограничителен белег на това право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна проверка за законосъобразността на акта. Затова липсата на фактически основания в оспорваният акт не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като на практика няма предмет на доказване по смисъла на чл. 168 от АПК. Немотивирането на административният акт /АА/ е самостоятелно основание за отмяна на същия.
Константна е съдебната практика, че липсата на фактически основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. Върховният административен съд в свое решение - Решение № 13763 от 18.11.2014 г. по адм.д. № 3345/2014 г., III отд на ВАС, приема, че формата на произнасяне от страна на компетентния орган на Държавен фонд „Земеделие“ не може да се отличава от предвидената в разпоредбата на чл. 59 от АПК, която изисква мотивирано изложение на обстоятелствата, позоваване на доказателствата, които ги установяват, и правните изводи, на които се опира взетото решение. Не само съдът, но и административният орган, има задължение да обоснове решението си с подробен и логически свързан писмен текст, който да внесе яснота относно съображенията, които са го ръководили.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма, когато не са изложени мотиви относно всички обстоятелства, относно налагане на финансовата корекция. Липсващите съображения на органа не могат да бъдат изяснявани със събирането на доказателства в хода на съдебното производство.
Ето защо и като съобрази изискванията на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът намира, че в оспорения административен акт липсват мотиви. Фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени - в противоречие с приложимите административно производствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост.
По-голяма част практиката на административните съдилища намира, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт – 146, т. 2 от АПК, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Друга част от практиката приема, че неизлагането на мотиви е нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК.
Административното производство е започнало след влизането в
сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г./ и приложими за него са
производствените правила по този закон /в редакцията
преди изменението в ДВ, бр. 85
Съгласно чл. 73, ал.1 - 3 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.
Видно от доказателствата в административната преписка, така установената процедура не е стриктно спазена.
В процесния случай преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция с писмо изх. № 01-0800/983 от 20.06.2017 г. ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като в същото са посочени за установени следните нарушения:
„След получен доклад от Сертифициращия орган за периода 16.10.2015 г. - 31.12.2015 г. е установено, че има нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки във връзка с възлагането на горепосочената обществена поръчка и в частност: неспазване на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.). Приложената методиката за оценка, съдържа понятия и изрази, които не позволяват обективно оценяване на техническите предложения от Комисията. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.). Методиката за оценка съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез максимални стойности в рамките на общата оценка. При описание на начина на присъждане на точките по отделните показатели Възложителят е използвал понятия като „детайлно”, „пълно”, „частично”, „непълно”, „ефективни”, „адекватни” и др., чието значение не е обявено. Това създава предпоставки за субективно прилагане на методиката за оценка от назначената впоследствие комисия за провеждане на процедурата. Този подход възпрепятства предвидимостта в оценяването на участниците и е в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП /отм./, като посочената липса на предвидимост има възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници. Определените от възложителя показатели за оценка и тяхната относителна тежест в комплексната оценка не са осигурили определяне на оферта, която предлага най-доброто съотношение качество-цена.”
В оспореното решение е отразен размерът на наложената финансова корекция,
без да е посочено как е формирана тази стойност и дали при нейното определяне е
отчетено, че финансирането по договор е 80% се осигуряват от Европейския съюз и
20% от държавния бюджет на Република България. На ползвателят е даден 14-дневен
срок да изрази становище и да представи доказателства, с което формално са
спазени изискванията на чл.73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, но както беше посочено
по-горе, постъпилото възражение с писмо вх. № 01-0800/983/07.07.2017 г. не е обсъдено от административния орган,
като е отхвърлено с бланкетни мотиви, че към същото „не са приложени документи
или доказателства”.
Независимо, че оспореното в настоящото производство решение не е издадено в предвидения в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ едномесечен срок /възражението е депозирано на 07.07.2017г., а решението е издадено на 02.10.2017г./, като в него не са обсъдени в пълнота доводите и възраженията на ползвателя, получени в ДФ „Земеделие“, съдът намира, че само по себе си неспазването на едномесечния срок не съставлява нарушение от вида на тези по чл. 146, т. 3 от АПК.
Срокът по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не преклузивен, поради което нарушаването му не води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, т.к. в настоящото производство административният орган действа служебно, а не въз основа на сезиране от заинтересовано лице. Ето защо нарушението на срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Както бе посочено според разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ - Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ -Управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/.
По силата на чл. 143 /1/ Регламент № 1303/2013 /чл. 98 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 /1/ Регламент № 1303/2013/, държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 /2/ Регламент № 1303/2013 /чл. 70 /1/ Регламент № 1083/2006/ държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Така формулирано задължението на държавите членки поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването на нередността.
Според дефиницията, дадена в чл. 2 т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/ или чл. 2 т. 7 от Регламент /ЕО/ 1083/2006/ „нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, за да е налице нередност следва да са налице кумулативно посочените три предпоставки: 1. действие или бездействие на икономическия оператор; 2. нарушение при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 3. нанесена или възможна вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице – оспорващата Община Тетевен има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 /37/ Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, Община Тетевен е осъществил действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.
Относно наличието на вторият и третият елемент на определението, за да се приеме, че наложената финансова корекция е незаконосъобразна по основание и размер съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане.
В случая органът твърди, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.). Това нарушение, ако е осъществено, би попаднало в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция преди ДВ, бр. 85/2017 г./ - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
В съответствие с чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9
се „посочват” в акт на Министерския съвет. Съгласно § 8 ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите
от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения,
предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период
В случая, доколкото обществената поръчка е проведена през
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Методологията, в относимата към
датата на процесната обществена поръчка редакция /Изм. – ДВ, бр. 52 от
Посочените разпоредби от Методологията са част от обективното вътрешно право, действащо по времето на провеждане на процесната обществена поръчка и именно в този нормативен акт се съдържат критериите за определянето на едно действие или бездействие като нередност за целите на налаганите финансови корекции.
Според изложените в акта мотиви, фактическите констатации, направени при извършения одит, обосновават извод за извършено нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП /отм./.
Съгласно чл. 6 от Методологията - основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните размери на финансовите корекции са посочени в Приложенията към нея. Приложенията към чл. 6 съдържат описание само на основните категории нередности, тоест изброяването в тях е примерно, а не изчерпателно.
Видно е, че административният орган се е позовал на чл. 6 от Методологията и Приложението към него.
Съдът констатира, че финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатената сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая съдът установи, че финансовата корекция е определена върху цялата оторизирана сума и обхваща не само средствата, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но и тези, финансирани от държавния бюджет. Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Административният орган, с акта си по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, в приложимата към процесния случай редакция, не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решения, постановени по адм.дело № 8841/2016г., по адм.дело № 12891/2016г. и № 1460/2017г. по описа на ВАС.
Няма спор, а и се установява от заключението на вещото лице,
което като компетентно и безпристрастно, съдът кредитира, че от една страна в
оспореното в настоящото производство решение - не е посочена основата, върху която е изчислена финансовата корекция,
като не е определена и изчислена нанесената вреда на бюджета на ЕС /което е
порок на формата по см. на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. От друга страна определената основа
не съответства на установеното в Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
/в приложимата към датата на издаване на оспореното решение редакция/, той има
за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на финансови корекции. Обстоятелството,
че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се
установява и от разпоредите на чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от ЗУСЕСИФ. Законът, към
момента на издаване на оспореното решение -02.10.2017 г. - няма за предмет
регламентирането на правоотношенията, възникващи по повод на националното
съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. Следва с оглед разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от АПК да се съобразява редакцията на закона към момента
издаването на оспореното Решение за
налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 02.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
гр. София.
При тези данни се налага извод, че административният орган неправилно е определил както процентът на корекцията като стойност, така и основата, върху която следва да се определи финансовата корекция, не цялата изплатена сума по договора, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР, предвид действащата към момента на издаване на решението правна уредба. Следователно така определената в оспореното решение основа и процент на финансовата корекция е в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие и с целта на закона, изискваща при установени нарушения да се гарантира и възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предвидената форма, постановен е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляващи: юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, както и 250 лева внесен депозит за изготвената съдебна експертиза /л. 3039- л. 3040 от делото/.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Кмет на Община Тетевен, Решение за налагане на финансова корекция №
01-0800/983 от 02.10.2017 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Държавен фонд „Земеделие” гр. София да запати на Община Тетевен с ЕИК: ********* с адрес: гр. Тетевен, Община Тетевен, Област Ловеч, пл. „Сава Младенов” № 9, представлявана от кмета на общината, съдебни разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: