РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Златоград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100241 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от М. П. Р., ЕГН **********, чрез адв. И.
В., със съдебен адрес гр. С. ****, ул. „М. Б.“ **, вх. *, ет. *, солидарно срещу
С. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. З., ул. „Х. А.“ №*, ет. *, ап. *; С. М. С.,
ЕГН **********, с адрес с. К., общ. К., ул. „А. Й.“ №** и Б. С. Д., ЕГН
**********, с адрес с. В., общ. К., махала „П.“ № *, с правно основание чл.
45 ЗЗД
Ищецът, чрез адв. В. сочи, че на 14.08.2019г. той, брат му - И. Р. и
техни приятели пристигнали в З. за лятната ваканция. Същата вечер били на
дискотека, като на това място те били непредизвикано нападнати и пребити от
три лица. Сочи се, че те не познават тези лица, не са имали пререкания със
същите преди да започнат да ги бият. При тази саморазправа ищецът бил
блъскан, дърпан, удрян с юмруци в корема, главата и врата, повалян на земята,
ритан по цялото тяло. След това М. Р. бил извлечен във фоайето, където са
държали ръцете му и са нанасяли удари с ръка в главата му. След което са
нанесли побой и над неговия брат, като по-късно отново са се насочили към
М. Р. и са нанасяли юмруци в неговата глава докато не паднал на земята.
Докато лежал на земята получил пореден удар с крак. По това време
приятелите им успели да ги откъснат и да спрат побоя над него и брат му.
Ищецът сочи, че по време на този побой за кратко е загубил съзнание.
Поради болката, която усещал в главата си ищецът повръщал.
Ищецът и неговия брат И. Р. били взети с Бърза помощ, а след това са
1
изпратени в болница в гр. К.. Били изписани на следващия ден.
Съдебният лекар в гр. К. констатирал, че М. Р. има мозъчно сътресение,
оток и кръвонасядания по главата, лицето, шията, лявата ребрена дъга и
десния крак.
След изписването си, ищецът продължил изследванията и прегледите на
състоянието си в гр. С. в ,,А. к.‘‘.
Трите лица били установени от полицията, а именно: С. Р. Х., С. М. С. и
Б. С. Д.. С протоколни определения от 22.10.2020 г. на PC - Златоград по
н.о.х.д. № 73/2020 г. са одобрени споразумения между РП - Смолян и всеки
един от тримата ответници. Всеки от тях се е признал за виновен в това, че на
15.08.2019 г. в гр. З. в дискотека при съизвършителство с другите двама е
причинил лека телесна повреда на ищеца по настоящото дело, изразяваща се в
контузия на главата и мозъчно сътресение, протекло със степенно
разстройство на съзнанието - зашеметяване. Определенията са окончателни и
са влезли в сила на същата дата 22.10.2020 г. На тримата ответници са
наложени и съответни наказания по НК.
Ищецът, чрез своя процесуален представител сочи, че в резултат на
извършеното от тримата ответници е претърпял сериозни неимуществени
вреди, за които те следва да отговарят солидарно.
Побоят е подействал емоционално зле на М. Р.. Посочва, че е останал
шокиран от това, че може да стане обект на такава непредизвикана агресия.
Това изцяло променило представите му за света. Бил уплашен, унизен,
стресиран, като след това събитие станал неуверен в себе си, затваряйки се в
себе си. Отчуждил се от приятелите си. Престанал да излиза.
Ищецът сочи, че получавал внезапни пристъпи на гняв, като си спомнял
за сполетялото го. Виждал как родителите му се тревожат и от това му
ставало още по-болно.
Ищецът е бил последна година в училище, когато се е случило това
събитие, което от своя страна повлияло и изцяло променило преживяването
му в последния клас. Прекарал това време потиснат и угнетен, вместо в
забавления с приятели. Напрежението пречело да се съсредоточи и това
съответно повлияло на оценките му, като и до ден днешен ефектът от
случката не се е изличил и дава отражение на начина, по който живее и
възприема света. Все още не е възвърнал доверието си в околните и стои
нащрек.
Здравето му било повлияно сериозно. Загубата на съзнание при побоя
било най-притеснително, сочи М. Р.. В следващите месеци тя се повторила на
два пъти за по една минута. Това е стресирало ищеца. При единия случай
майка му го е открила, но не е могла да влезе в стаята при него, защото е
припаднал пред вратата на стаята си и тя не можела да я отвори. Притеснявал
се и как това негово състояние тревожи близките му.
След нанесените удари по главата, ищецът дълго време усещал болки,
повръщал, бил замаян. Усещал болки в цялото си тяло, като също така бил
насинен. Било констатирано, че ищецът получил и дисторзия на шията и се
2
наложило да носи шийна яка.
Възстановяването било дълго. Наложило се да прави доста и различни
прегледи по предписание на лекарите, за да е сигурно, че няма и други
увреждания, които да не са видими на пръв поглед.
Имайки предвид причинените му неимуществени вреди и
съобразявайки се със съдебната практика, М. Р. счита, че справедливото
обезщетение за ответниците би било в размер на 15 000 лева.
Ищецът, чрез адв. И. В. моли съда, да постанови решение, в което да
осъди тримата ответници - С. Р. Х., ЕГН **********, С. М. С., ЕГН
**********, и Б. С. Д., ЕГН **********, да му заплатят СОЛИДАРНО
сумите, както следва: 15 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от мен неимуществени вреди от нанесения ми от тях побой,
ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; 525, 37 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди от нанесения му от тях побой,
ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 от ГПК от ответниците С. Х.
и С. С. са постъпили отговори на исковата молба, с които смятат иска за
допустим, но оспорват иска за неимуществени вреди, като завишен. Твърдят,
че, претенцията за имуществени вреди е недоказана и неоснователна.
Ответникът Б. С. Д. не изпраща отговор.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез
адв. И. В., поддържайки изложеното в исковата си молба.
Адв. Е. П., пълномощник на С. Х., изпраща молба да бъде даден ход в
нейно отсъствие и това на ответника, като моли да бъдат уважени
доказателствените искания на ищеца.
Ответниците С. С. и Б. С. Д. не се явяват и не изпращат представител.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Тримата ответници, а именно С. Р. Х., С. М. С. и Б. С. Д. са били
подсъдими по НОХД №73/2020г. по описа на РС-Златоград, като и тримата са
се признали за виновни по повдигнатите им обвинения и са подписали
споразумение с РП-Смолян, по силата на което са се признали за виновни и
съответно са им наложени наказания за това, че като извършители и в
съучастие всеки с останалите двама са причинили на М. П. Р. от гр. С. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение,
протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, а не с
пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома. Споразумението е в
сила от деня на одобряването му, а именно 22.10.2020г.
Това се установява от приложеното по делото протоколно определение
от 22.10.2020г. за одобряване на споразуменията.
3
По делото е приложена и СМЕ от досъдебното производство, която
кореспондира и с изпълнената по настоящото дело СМЕ от вещото лице К. Х.,
чието заключение съдът приема като обективно компетентно и пълно.
Като свидетели по делото са разпитани Е. М. Р. – майка на ищеца и И.
П. Р. – брат на ищеца. Съдът дава вяра на същите, тъй като те не влизат в
противоречие със събраните писмени доказателства, а и с експертизите. От
показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че когато разбрали
за случилото се родителите на ищеца, тръгнали от С. към гр. З., а след това
отишли и до гр. К., където и двамата им сина били настанени в болница в гр.
К.. М. бил насинен по лицето, но не се установява да е бил в безпомощно
състояние и неадекватен, както твърди майката на ищеца. Такава
безпомощност и неадекватност, според вещото лице, не е доказана.
М. можел да говори. Побоят му бил нанесен на 15.08.2019г., а на
16.08.2019г. свидетелката била при двамата си сина в гр. К.. В същият този
ден, М. Р. и брат му били изписани от болница и тръгнали с майка си за гр. С..
Там били откарани в болница ,,Т.‘‘ за изследвания. По пътя М. се оплаквал от
главоболие и му се повръщало. От болница ,,Т.‘‘ изписали лечение. Като част
от това лечение било предписанието да носи яка. Това станало два-три дни по-
късно, когато пак правили прегледи заради главоболието и гаденето. Това
гадене продължило около седмица. След около седмица изчезнали и
синините. Ищецът започнал да получава и припадъци, които припадъци обаче,
не се споменават от вещото лице Х., като симптом на мозъчното сътресение.
Тоест, в случая не е доказан по категоричен начин причинната връзка между
телесната повреда и припадъците, поради което, съдът не приема, че те са в
пряка причинна връзка с получената телесна повреда. Възможно е това да е
така, но липсват категорични доказателства в тази насока. След известно
време припадъците изчезнали. Вследствие нанесената телесна повреда, М.
станал нервен и избухлив. Спрял и контактите с приятелите си. След този
инцидент той променил поведението си.
С Протоколно определение рег. №175/20.05.2025г. съдът е допуснал
поисканата от ищеца СМЕ, като определя за вещо лице К. А. Х.. Съдът приема
заключението на същата, като обективно, компетентно и пълно. От същото
съдът приема за установено, че при инцидента на 15.08.2019 година на М. Р. е
било причинено: оток и кръвонасядане по главата тилно вляво и по лява
долночелюстна става; кръвонасядане по шията вляво; кръвонасядане по лява
ребрена дъга; две кръвонасядания по дясна подбедрица, както и мозъчно
сътресение. Мозъчното сътресение е протекло със степенно разстройство на
съзнанието – зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание до степен на
травматична кома.
Според вещото лице, малка е вероятността уврежданията по лицето и
главата да са получени при падане на земята. Останалите травматични
увреждания, с изключение на мозъчното сътресение, са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Мозъчното сътресение е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129, по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК.
4
Вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно
по време и начин да са причинени така, както се съобщава в гласните
доказателства - при нанесени удари.
Мозъчното сътресение е най-леката и най-често срещана черепно
мозъчна травма. Характеризира се с преходен характер, наличие единствено
на функционални увреждания, без морфологични такива, като при
извършване на образни изследвания на главния мозък, същите не показват
патологични изменения, основните наблюдавани симптоми при мозъчното
сътресение са краткотрайно нарушение на съзнанието в момента на травмата с
непълен спомен за случилото се; главоболие; световъртеж, гадене с или без
повръщане. Д-р К. Х. посочва като лечение, че се прилага покой на легло,
щадящ централната нервна система режим, симптоматично лечение -
аналгетици, антиеметици. Пълно отшумяване на симптомите се наблюдава в
рамките на 2 до 3 седмици.
Непосредствено след инцидента - на 15.08.2019г. пострадалият
постъпва в болница в град К. с оплаквания от главоболие, съобщава и за
еднократно повръщане. Същият е бил в „задоволително общо състояние“. В
съзнание, ориентиран, без данни за МРД, без отпадна неврологична
симптоматика“. След изписването си, на следващият ден — 16.08.2019г.,
посещава лечебно заведение в град С.. След преглед от вещото лице на
представената от там документация е видно, че същият е постъпил „без
оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и повръщане“ и без обективна
неврологична симптоматика. След проведени изследвания и консултации е
освободен за домашно лечение с назначена медикаментозна терапия.
Д-р К. Х. пояснява какво всъщност е ,,болка‘‘. Болката е субективно
усещане, като в съдебномедицинската практика няма критерий, по който тя
може да бъде измерена. Болката се определя като краткотрайно и неприятно
физическо усещане в момента на нанасяне на телесното увреждане, като
болката е субективна за всеки човек и организъм. Под понятието ,,страдание‘‘
се разбира продължителна болка, продължаваща и след нанасяне на телесното
увреждане. Понятието „страдание“ е правно. Болките, които пострадалият е
изпитвал за периода на възстановяването си са характерни за съответното
състояние и се определят основно от наличието, изявата и интензитета на
оплакванията му.
От свидетелските показания вещото лице установило, че оплакванията
на ищеца, след инцидента са продължили около седмица: „Да речем, седмица
някъде продължи гаденето“. „Физическият дискомфорт траеше по-малко
отколкото психическия.“ След няколко дни, до седмица са изчезнали
синините“/св. Е. Р./.
Възстановителният период за описаните в медицинската документация
охлузвания и кръвонасядания е в рамките на не повече от 10-15 дни.
В съдебно заседание, на 14.10.2024г. вещото лице поддържа
изготвеното заключение, като допълва, че при зашеметяването няма загуба на
паметта, а само световъртеж и гадене.
5
Извършените прегледи са относими към увреждането и поради това
заплащането на изпълнението им е във връзка с травмите. Медикаментите,
които са изписвани също са във връзка с травмите. Тоест, относими са към
случая.
Представените по делото писмени доказателства от лечебни заведения
– фактури и резултати от образно изследване, касаят медицински прегледи,
които са във връзка с получените увреждания от ищеца, а също и закупените
медикаменти са във връзка с лечение на тези увреждания. В този смисъл е и
становището на вещото лице в съдебно заседание и съдът приема за
установено, че е налице връзка между изследванията и изписаните
медикаменти и причиненото увреждане на М. П. Р..
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен, до
размера на 7 000лв. и ще следва да бъде уважен за този размер, а за разликата
над 7 000 до 15 000лв., той ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, искът ще следва
да бъде уважен в пълният му размер, тъй като според събраните доказателства
по делото, проведените изследвания и закупените медикаменти са във връзка
с причиненото увреждане на ищеца Р.. Сборувани, представените документи
за изследвания и лечение дават претендираната сума.
В производства по чл. 45 от ЗЗД е налице трайна и задължителна
практика на ВС и по-конкретно Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС,
като в т. 1 ВС е пояснил, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45
от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите
виновни действия или бездействия. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД се
поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва
да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до
доказване на противното.
В настоящият случай, вината на ответниците освен, че се предполага е
и доказана с одобряване на постигнатото Споразумение по НОХД №73/2020г.
Доказана е по безсъмнен и категоричен начин и причинната връзка между
деянието на тримата ответници и причиненият престъпен резултат на ищеца
М. Р.. Причинната връзка се установява и от назначената СМЕ по настоящото
дело.
Никой от ответниците не оспорва вината си и причинната връзка
между своето деяние и причинения резултат. Двама от ответниците оспорват
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и това за
имуществени вреди.
Решавайки въпросът за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да посочи, че са налице задължителни указания, дадени в
Постановление на Пленума на ВС №4/1968г. Освен това, в последната си
6
практика ВКС е анализирал съдебната практика във връзка с определяне
обезщетението за неимуществени вреди, като са постановени например
Определение №2732/04.06.2024г. по к.гр.д. №4308/2023г.; Определение
№3353/01.07.2024г. по к.гр.д. №3480/2023г. ВС и ВКС застават на позицията,
че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и следвайки
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдилищата трябва да извършат
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства.
Такива обстоятелства са характерът на увреждането; начина на извършването
му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания;
загрозявания и др. Според ВКС от значение са също икономическото
състояние на страната към момента на увреждането, включително и нивата на
застрахователно покритие към този момент. ВКС указва също, че
обезщетението следва да се съобрази и с обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период. В същото време обаче се
посочва, че обезщетението за неимуществени вреди не следва да се превръща
в източник на обогатяване.
Или от всичко гореизложено, съобразявайки всяко от нанесените
увреждания, настоящият състав на съда следва да определи обезщетение за
него.
Най-тежко от нанесените увреждания (като всички те представляват
лека телесна повреда), представлява мозъчното сътресение до степен на
зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание, което е причинило
разстройство на здравето, по смисъла на чл. 130 от НК. Това мозъчно
сътресение е предизвикало главоболие за период от около една седмица, също
и гадене и повръщане за този период, предизвикало е негативни психически
изживявания у пострадалия и неговите близки, които са предприели
множество изследвания за състоянието на мозъка на пострадалия. Тези
неприятни преживявания се доказват от събраните по делото доказателства, но
не се доказва по безсъмнен начин причинна връзка с припадъците, но
хубавото е, че и те са изчезнали.
Според вещото лице, симптомите на мозъчното сътресение отшумяват
в рамките на две до три седмици.
Имайки предвид всичко, което е претърпял М. Р., във връзка с това
мозъчно сътресение, а именно болките от ударите в главата, гаденето и
повръщането по време на пътуването към Бърза помощ З., а след това и към
болницата в гр. К., както и при пътуването на другия ден към гр. С., ходенето
по изследвания и притеснението за състоянието, което притеснение се доказва
от множеството изследвания и приемани медикаменти, съдът намира, че едно
справедливо обезщетение би било такова в размер на 5000лв. Това
обезщетение се определя към момента на причиняване на телесната повреда, а
именно на 15.08.2019г. В практиката на съдилищата се приема, че
обезщетението следва да се определи към момента на увреждане.
Така определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е
7
максималния, който се определя от съдилищата в страната за този вид
увреждане - Решение №4968/06.12.2023г. на РС-П. по гр.д. №4765/2023г.,
Решение №360/27.11.2024г. на РС-С. по гр.д. №292/2024г., Решение
№2899/09.06.2025г. на РС-П. по гр.д. №14596/2024г., Решение на РС-С.
№2056/06.02.2024г. по гр.д. №8705/2020г., Решение №126/03.06.2025г. на РС-
А. по гр.д. №933/2022г.
Уважавани са претенции за неимуществени вреди в размер на 10 000
лв. за причинени средни телесни повреди, каквато телесна повреда в случая
липсва.
За останалите телесни повреди, които не са довели до разстройство на
здравето, а именно оток и кръвонасядане по главата – тилно, вляво и по лява
долночелюстна става, кръвонасядане по шията вляво; кръвонасядане по лява
ребрена дъга; две кръвонасядания по дясна подбедрица, също са причинили
болка в момента на нанасянето им (всяка от травмите), както и страдание,
определящо се като продължителна болка в съдебната практика и според
вещото лице те са отшумели за около седмица.
Съдът намира, че те освен, че са причинили болка и страдание, са
причинили и психически дискомфорт от наблюдаването от ищеца на външния
си вид. С оглед характерът на тези болки и страдания, с оглед негативния
характер на емоциите, които са причинили на ищеца, съдът намира, че те биха
били обезщетени с една сума в размер на 2000лв., определена също към
момента на увреждането.
И двете суми следва да бъдат присъдени, с оглед направеното
уточнение от адв. И. В. в молбата й от 15.01.2025г., считано три години назад
от предявяване на иска, а именно 09.08.2021г. до окончателното й изплащане.
Претенцията за имуществени вреди ще следва също да бъде уважена,
но в пълният й размер, ведно със законната лихва отново считано от
09.08.2021г. до окончателното й изплащане. Направените разходи за
изследвания и лечение имат отношение към причинените травми на ищеца Р.,
които травми пък са в пряка причинна връзка с действията на ответниците.
Налице са основанията за ангажиране на солидарната отговорност на
ответниците, защото вредоносния резултат е причинен от техни съвместни
действия (в съучастие).
На ищеца ще следва да се присъдят направените разноски за адвокат,
съобразно уважената част от иска, а именно 581.65лв.
На ответника С. Р. Х. ще следа да се присъдят разноски, които да му се
заплатят от ищеца, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 618.34лв.
Ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗлРС
държавна такса, върху уважения размер на иска, в размер на 301лв., както и
разноски за вещо лице в размер на 500лв.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. З., ул. „Х. А.“ №*, ет.
*, ап. *; С. М. С., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. К., ул. „А. Й.“ №** и Б.
С. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., общ. К., махала „П.“ № * да заплатят
солидарно на М. П. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, ул.
,,М. Б.‘‘ **, вх. *, ет. *, представляван от адв. И. В., сумата 7000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди заради нанесена лека
телесна повреда на 15.08.2019г. на М. Р. от тримата, а именно: оток и
кръвонасядане по главата тилно вляво и по лява долночелюстна става;
кръвонасядане по шията вляво; кръвонасядане по лява ребрена дъга; две
кръвонасядания по дясна подбедрица, както и мозъчно сътресение, протекло
със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, без загуба на
съзнанието, както и сумата 525.37лв., представляваща имуществени вреди за
проведени изследвания и закупени медикаменти, ведно със законната лихва и
върху двете суми, считано от 09.08.2021г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди за разликата от
7 000лв. до 15 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. З., ул. „Х. А.“ №*, ет.
*, ап. *; С. М. С., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. К., ул. „А. Й.“ №** и Б.
С. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., общ. К., махала „П.“ № * да заплатят на
РС-Златоград 500лв. – разноски за вещо лице, както и държавна такса, върху
уважения размер на иска в размер 301лв.
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. З., ул. „Х. А.“ №*, ет.
*, ап. *; С. М. С., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. К., ул. „А. Й.“ №** и Б.
С. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., общ. К., махала „П.“ № * да заплатят
солидарно на М. П. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, ул.
,,М. Б.‘‘ **, вх. *, ет. *, представляван от адв. И. В. разноски за адвокат,
съобразно уважената част от иска в размер на 581.65лв.
ОСЪЖДА М. П. Р., ЕГН ********** да заплати на С. Р. Х., ЕГН
********** с адрес гр. З., ул. „Х. А.“ №*, ет. *, ап. * разноски за адвокат в
размер на 618.34лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
9