№ 14396
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Г. З. Л.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110128373
по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от ****** с ЕИК ****** искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД срещу Б. В. А. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 62238/2022г. на СРС, 70 състав.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410 ГПК и разноски в настоящото производство. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответната страна, на която редовно е връчен препис от исковата молба и
приложенията, в законния срок не представя отговор и не взема становище по исковете.
Представена е уточняваща молба от ищеца, с която заявява, че поддържа исковете и излага
подробни съображения за уважаването им.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщеното ч. гр. д. 62238/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, се установява,
че в полза на ****** с ЕИК ****** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено Б. В. А. с ЕГН **********, да заплати на заявителя сумата 2 563,96 лева,
представляваща главница за неизпълнени парични задължения по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги, договори за мобилни услуги и договори за
лизинг за период от 05.10.2020 г. до 04.01.2021 г., ведно със законната лихва за период от
16.11.2022 г. до изплащане на вземането.
1
Други доказателства извън приложените писмени документи – писмени договори
към заявлението по чл. 410 ГПК, не поискани и не са приобщавани, респективно събирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД, в тежест ищцовото дружество е да докаже по
делото пълно и главно факта на сключени с ответника договори за мобилни услуги със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния
период мобилни услуги, вида на предоставените мобилни услуги по всеки един от
договорите, стойността на предоставените услуги, както и че вземанията за дължими
месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми.
На следващо място в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта, че между
него и ответника са сключени договори за лизинг, че е предоставил лизинговото имущество
на ответника, както и размера на договорените лизингови вноски, в това число и че
задълженията са станали изискуеми.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи плащане на
претендираната сума в рамките на договорените срокове.
Ищцовото дружество твърди, че страните са били в облигационни правоотношения,
породени от сключени договори за доставка на мобилни услуги и договори за лизинг,
индивидуализирани в исковата молба, преписи от които са приложени в заповедното
производство.
Съдът намира, че от страна на ищеца не се установи по делото при условията на пълно и
главно доказване наличието на индивидуализираните облигационни правоотношения,
свързани с доставка на мобилни услуги и устройства на изплащане, поради което исковите
претенции чл. 79 ЗЗД се явяват неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че въпреки
изявлението на ответника, че не оспорва иска, ищецът не е посочил изрично впоследствие,
че желае постановяване на решение при признание на иска, а изявлението на ищеца в молба,
подадена преди провеждане на първото заседание, е бланкетно, съответно същото не би
могло да послужи за постановяване на решение при признание на иска.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ответникът, но същият не
претендира такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК, от ****** с ЕИК ****** срещу Б. В. А. с
2
ЕГН **********, с адрес: ******, установителни искови претенции с правно основание чл.
79 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 563,96 лева, главница, ведно със
законна лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч.гр.д. 62238/2022 г. по описа на
СРС, 70-ти състав, като НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3