РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Пловдив, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20255300100898 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни
искове, предявени от Н.В.З.., ЕГН **********, от
***********************************, против Г. В. Д., ЕГН **********, и
В. Г. Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
*************************************, както следва:
- искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.281 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищцата сума в размер на 52 000 лв.,
обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за поръчка от 2012г.
за продажба на следните картини: „*******************, автор Л.Д.,
маслени бои на платно, 130х142 см
(******************************************** 130 x 142 cm, 1988);
„********“, автор Л.Д., маслени бои на платно, 120х105 см
(******************************************); „********“, автор Л.Д.,
маслени бои на платно, 140х140 см
(*************************************), изразяващо се в продажба на
картините на занижена цена, по- ниска от тяхната пазарна стойност, без
продажната цена да е предварително одобрена от ищцата;
1
- искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата притежава правото на собственост
върху следните картини: „*************, автор Д. К., маслени бои на платно,
65х54 см (*************************************); „********“, автор Д.
К., маслени бои на платно, 33х33 см (********************************);
„**********“, автор Л.Д., маслени бои на платно, 71х91 см
(***********************************************); „**********“, автор
Л.Д., смесена техника на платно, 92х81 см
(***********************************************); „********“, автор
М.Д. (*************************************); „**********“, автор Л.Д.,
литография на хартия, 68х98 см (*********************), и за осъждането
им да й предадат владението върху тях, които искове са евентуално съединени
с искове с правно основание по чл.57, ал.2 от ЗЗД, в случай че картините са
погинали или отчуждени, ответниците да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищцата тяхната действителна пазарна стойност в размер на 40 900
лв.
Исковата претенция се основава на твърденията, че през лятото на
2012г., в гр. ********, ***************, ищцата и ответниците, които неин
брат и неин племенник, са сключили устен договор за поръчка, по силата на
който ответниците се задължили да продадат от името на ищцата и за нейна
сметка 12 картини на български художници и една скулптура на В. Р.,
собственост на ищцата, както следва:
1. ************************************************
2. ****************************
3. ***************************
4. ********************************************
5. ********************************************
6. ******************************************
7. *************************************
8. *************************************
9. ********************************
10. ***********************************************
2
11. ***********************************************
12.
************************************************************
13. ***************************************
Ищцата твърди, че с ответниците се договорили преди продажбата
ответниците да съгласуват с ищцата цената на всяка твърба и тя трябва да я
одобри, а получените суми да й бъдат предавани по договорен между тях
начин. Твърди се, че картините и скулптурата били изпратени от ищцата на
ответника Г. Д., посредством услугите на спедиторска фирма. Ищцата твърди,
че през 2020г. били продадени три от картините – по т.1 до т.3, за общо сумата
8500 лв., а през юни 2021г. била продаден и скулптурата от В. Р. за 2400 евро.
Ищцата твърди, че е получила посочените суми и по отношение на тези
четири произведения на изкуството няма претенции, тъй като продажната
цена е съгласувана с нея и същата е одобрила продажбата предварително.
Ищцата твърди, че през 2021г. година била информирана от ответниците, че са
продали три големи платна на Д., описани по т.5, т.6 и т.7, за общо сумата от
4000 евро, без да са съгласували предварително с нея тази продажба и без
ищцата да е одобрила цената, както и без да й предоставят информация кога и
на кого са продадени картините. Ищцата твърди, че цената от 4000 евро за
трите платна е неприемлива, тъй като е значително под пазарните стойности
на картините. Ищцата твърди, че е получила сумата от 4000 евро, като сумата
й е изплатена по банков път, на два пъти, заедно със сумата за скулптурата на
В. Р. (на 25.06.2021г. – 4400 евро и на 01.11.2021г. – 2200 евро). Ищцата
твърди, че ответниците не са спазили договорката за одобряване на
продажната цена от ищцата, предвид на което и с оглед реалните пазарни цени
на тези картини, ищцата търпи имуществени вреди в размер на разликата
между продажната цена и действителната пазарна стойност на картините.
Твърди, че с ответника Г. Д. се били разбрали, че ответниците ще доплатят
сумата за картините по т.5, т.6 и т.7, поради факта, че не са спазили
първоначалната уговорка, като евентуално ищцата ще им предостави
експертна оценка, но такова доплащане не се осъществило.
По отношение на картините, описани по т.8 до т.13, ищцата твърди, че
същите са останали при ответниците, като за тези творби ответниците
твърдели, че не са продадени и към тях липсва интерес.
3
Ищцата твърди, че е отправила през 2022г. покана до ответниците за
уреждане на отношенията, с която покана ищцата развалила договора за
поръчка и дала срок за уреждане на отношенията им. В условията на
евентуалност заявява, че с исковата молба прави изявление за разваляне на
договора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г. Д. е подал отговор на исковата
молба.
С отговора ответникът Г. Д. оспорва между страните да е сключен
договор за поръчка за продажбата на описаните в исковата молба 13
произведения на изкуството от името на ищцата и в нейна полза след
съгласуване на цената. Твърди, че творбите са изпратени от ищцата чрез
спедиторска фирма като подарък за ответника и ********то му, той лично е
заплатил мито на пратката. Твърди, че цялата пратка е остойностена на 4200
лв., тъй като картините нямат историческа значимост, надлежен сертификат за
произход и за оценка на стойността им, както и че част от тях били в много
лошо състояние. Твърди, че посочените картини са подарени на приятели по
различни поводи и нито той, нито вторият ответник упражняват фактическа
власт върху тях. Прави възражение за погасяване по давност на вземането.
Твърди, че за 10- годишен период ищцата не е заявявала по никакъв начин
намерението си за връщане на картините. Твърди, че сумите, преведени по
банков път на ищцата в размер на 2400 евро през юни 2021г. и в размер на
4400 евро през ноември 2021г., са предоставени от него в заем на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Д. не е подал отговор на исковата
молба.
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
С доклада по делото е прието за безспорно в отношенията между
страните, че процесните произведения на изкуството – 12 броя картини и една
скулптора, описани по т.1 до т.13 от исковата молба, са получени от
ответниците (о.с.з. от 18.06.2024г.).
Страните не спорят, че между тях е налице родствена връзка по
4
съребрена линия от втора степен (между ищцата и ответника Г. Д.) и трета
степен (между ищцата и ответника В. Д.) - ищцата и ответникът Г. Д. са брат и
сестра, съответно ответниците са баща и син.
Ответниците не са оспорили твърдението на ищцата, че към 2012г.,
когато тя твърди, че между тях е възникнало мандатно правоотношение за
продажба на творбите, описани по т.1 до 13 от исковата молба, същите са
собственост на ищцата. С отговора на исковата молба ответникът Г. Д. твърди,
че процесните творби са му изпратени от ищцата като подарък за него и
******** му. С оглед на изложеното съдът приема за безспорно
обстоятелството, че към 2012г. ищцата е собственик на творбите, описани в
исковата молба.
От приетите по делото писмени доказателства – банкови извлечения, се
установява, че на 25.06.2021г. ответникът Г. Д. е превел по банков път по
сметка на ищцата сума в размер на 4400 евро, с основание на превода
„захранване“, а на 01.11.2021г. е превел по банков път по сметка на ищцата
сума в размер на 2200 евро, с основание на превода „захранване“. Ответникът
Г. Д. не оспорва извършените банкови преводи, но твърди, че парите са
предоставени в заем на ищцата.
От приетата по делото покана за доброволно уреждане на отношенията
се установява, че ищцата е отправила до ответника Г. Д. покана, получена от
същия на 17.03.2022г., с която предлага начини за доброволно уреждане на
отношенията им във връзка с наследството от баща им, както и отправя искане
да й бъдат върнати процесните творби, описани по т.8 до т.13, както и искане
за възстановяване на разликата в продажната цена на картините на Д., описани
по т.5 до т.7, които са продадени на цени, които не са съгласувани и одобрени
от ищцата предварително.
Като писмени доказателства е приета разпечатка от вайбър
кореспонденция между ищцата и ответниците, водена в периода май 2020г.
октомври 2021г., от която се установява, че между страните са водени
разговори във връзка с продажба на картини и скулптура и получаване на
парични суми.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от ***********
на „Кавалет“ ЕООД, в което е посочено, че картините „**********“ на Л.Д. и
„************* на Д. К. са били изложени в галерия „**********“ през
5
2016г., като публикуваните цени на произведенията през 2016г. са били 9100
лв., съответно 10350 лв., но от галерията не разполагат с информация дали
картините са продадени или върнати на собственика им, както и кой е бил
техен собственик към този момент.
По делото са събрани гласни доказателства – изслушани са свидетелите
Е. З. /дъщеря на ищцата/ и М. Ш./без родствена връзка/.
От показанията на св. З. се установява, че ищцата е искала да продаде
процесните творби, като за помощ първо се е обърнала към М. Ш.. През 2012г.
на гости в ************ им дошли ответниците. Тогава се решило, че
ответникът В. Д. ще помогне на ищцата да продаде картините, като използва
негови контакти. Решило се картините да се продадат в **************, тъй
като са от български автори. Договорката била В. като получи цена за една
картина, да информира ищцата и ако тя одобри цената, тогава да я продава.
Свидетелката сочи, че е присъствала на разговорите между майка й, вуйчо и
братовчед й за договорките за продажбата. В продължение на около
************* години, след като картините били изпратени в *************,
В. казвал на ищцата, че не ги е продал, защото не можели да се продадат на
правилната цена. Ищцата вярвала на казаното, но по едно време се
обезпокоила и започнала много да се обажда на В.. Тогава се продали няколко
картини и ищцата се успокоила. В.се обаждал на ищцата и договарял цената
на картините, и всичко изглеждало, че върви по план. По едно време ищцата
започнала да се съмнява, че останалите картини не могат да се продадат, тъй
като двама от художниците станали по- искани. Ищцата започнала сама търси
дали картини от тези художници се продават и на каква цена и така попаднала
на уебсайт на една софийска галерия, на който била качена една от нейните
картини, която се продавала за около 12000 лв. Също така в архива на
галерията намерила една от другите картини, което означавало, че картината е
продадена. След това и особено след смъртта на дядо й (на свидетелката)
отношенията между ищцата и ответниците се влошили. Ж. казал на ищцата,
че за картината, която е видяла в архива на галерията, ще й плати 4000 лв.
Ищцата получила парите от Ж. В. казал, че ще продаде картините, а ако не
може ще ги върне и ищцата да се занимава с тях. От показанията на св. З. се
установява, че описаните в исковата молба картини са тези, които са дадени от
ищцата на ответниците за продажба (в о.с.з. на 08.10.2024г. на свидетелката са
6
предявени приложени по делото фотокопия на описаните в исковата молба
картини, като свидетелката заявява, че предявените й са тези, които са дали на
чичо й и на В. за продажба).
От показанията на св. Ш. се установява, че познава страните по делото.
Виждала е процесните картини. През 2012г. свидетелката и ищцата са
обсъждали идеята ищцата да продаде въпросните картини, като в тази връзка
свидетелката е предложила на ищцата да й помогне, като я свърже с един
галерист М. И. Свидетелката му занесла заснети картини с описание и
размери, въз основа на което той дал предварителни цени, но след това се
разболял тежко и дълго време бил по болници, поради което свидетелката
нямало как да помогне. След това свидетелката разбрала, че Ж., брата на
ищцата, и В. са поели грижата да продадат картините. Картините били
изпратени в ********* Доста време продължила продажбата, защото не
можело да се намерят купувачи. В един момент ищцата се обърнала с молба
към свидетелката да прибере картините от В. Д., за които не може да се
намери купувач, за да може ищцата да си ги получи обратно или свидетелката
да търси купувач, но не се стигнало до тази стъпка. Това се случило преди
2020г., преди Ковида.
По делото е прието заключение по съдебно- оценъчна експертиза, което
заключение е неоспорено от страните, и от което се установяват пазарните
стойности на процесните картини, както следва:
******************************************** 130 x 142 cm, 1988
(„******************* автор Л.Д., маслени бои на платно, 130 х 142 см)–
20 000 лв., средна цена;
****************************************** („********“, автор
Л.Д., маслени бои на платно, 120х105 см) – 20 000 лв. средна цена;
************************************* („********“, автор Л.Д.,
маслени бои на платно, 140х140 см) – 20 000 лв. средна цена;
************************************* („************* , автор Д.
К., маслени бои на платно, 65х54 см) – 10 000 лв.;
******************************** 1 („********“ , автор Д. К.,
маслени бои на платно, 33х33 см) – 5 000 лв.;
********************************, 47 x 47 cm, 1992 („********“,
7
автор М.Д., маслени бои на платно, 47х47 см) – 900 лв.
Съгласно заключението за картините
„*********************************************** („**********“, автор
Л.Д., маслени бои на платно, 71х91см)“ и
„*********************************************** („**********“, автор
Л.Д., маслени бои на платно, 92х81 см) е посочено, че маслени картини от
този художник са рядкост на пазара, понастоящем се продава само една с
аналогични размер за сумата от 12 000 лв. Съгласно заключението за
картината ********************(„**********“, автор Л.Д., литография на
хартия, 68х98 см) вещото лице приема, че цената на графични творби със
значително по- малки размери от посочената има е средно 500-1000 лв.
При тези установени в процеса факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.281, ЗЗД:
Съдът намира за доказано твърдението на ищцата, че между нея и
ответниците през 2012г. е сключен неформален договор за поръчка, по силата
на който ищцата е възложила на ответниците да продадат от нейно име и за
нейна сметка описаните в исковата молба картини с автори Л.Д., Д. К. и М.Д.
и една скулптура с автор В. Р.. Този извод съдът извежда въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и тяхното съвкупно
тълкуване. От показанията на свидетелите Ш. и З. се установява, че през
2012г. ищцата е била взела решение да продаде въпросните картини и
скулптура, като след като не се е осъществила възможността картините да
бъдат обявени за продан чрез посочения от св. Ш. галерист, поради заболяване
на последния, ищцата се е договорила с ответниците – неин брат и племенник,
по време на тяхното пребиване в дома на ищцата в ***********, през 2012г.,
да й помогнат да продаде картините, като за това бъдат използвани контактите
на ответника В. Д.. Съдът кредитира напълно показанията на двете
свидетелки, като цени показанията на св. З. при условията на чл.172 ГПК и не
изключва тяхната вероятна заинтересованост. Независимо от това съдът
счита, че показанията са дадени добросъвестно и са източник на достоверна
информация. Показанията и на двете свидетелки са логични, не са вътрешно
противоречиви, нито се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал. От показанията на двете свидетелки се установява,
8
че е договорено въпросните творби да се продават в България, предвид на
което същите са транспортирани чрез спедиторска фирма от ********* в
*************. Това обстоятелство – че картините и скулптурата са
пристигнали в ************** и са получени от ответниците е безспорно
между страните. Установява се от показанията на св. З., че ищцата се е
договорила с ответниците продажните цени да бъдат предварително
съгласувани с нея и всяка една от картините да бъде продадена, след като
ищцата е одобрила цената. В подкрепа на свидетелските показания са
представените по делото разпечатка от вайбър кореспонденция между ищцата
и ответниците, извлечения от банкова сметка на ищцата и писмото от
*********** на галерия „*************“. Видно от разпечатката от вайбър
кореспонденцията ищцата е водила разговори с ответниците относно
продажбата на картините. Така в разговор от 31.05.2020г. с ответника В. Д.
ищцата заявява категоричното си желание да се продадат всички картини и
предлага посочени от нея творби да се сложат в ********* с посочени от нея
цени. На 02.06.2020г. ответникът В. Д. е изпратил снимка на ищцата на една
от картините, която е вече продадена, както и съобщение, че ще й пише
„веднага като вземе парите“. В разговор от 08.06.2021г. между ищцата и В. Д.
се уговаря продажбата на скулптурата на В. Р. за сумата от 2400 евро. В
разговор между ищцата и ответника Г. Д. от 14.06.201г. ответникът казва на
ищцата, че ще й прати „2000 евро от тези, които са за картините“ и „до края на
седмицата още 2000 евро“. В разговори от 20.10.2021г. и 25.10.2021г. между
ищцата и ответника Г. Д. продължава да се обсъжда изпращането на пари във
връзка с продажба на картини. Коментираните доказателства се подкрепят от
приетите по делото извлечения от банковата сметка на ищцата, от които са
видни извършени от ответника Г. Д. на 25.06.2021г. и 01.11.2021г. парични
преводи за сумите 4400 евро и 2200 евро. Същевременно ответникът Г. Д. не
доказа твърдението си, че тези суми са били предоставени в заем на ищцата.
Доказателства в подкрепа на това твърдение не бяха ангажирани по делото.
Не на последно място в подкрепа на свидетелските показания е и
предоставената информация от галерия „...........“, че през 2016г. две от
процесните картини („**********“ с автор Л. Д. и „************* с автор Д.
К.) са били обявени за продажба. Така от всички изброени доказателства,
тълкувани в тяхната съвкупност, може да се направи безспорен извод, че
страните са сключили валиден договор за поръчка за продажба на собствените
9
на ищцата произведения на изкуството – 12 картини и една скулптура, на
български автори, от нейно име и за нейна сметка, като за тази цел творбите са
изпратени от ******** в ***********. Същите са получени от ответниците.
Установява се също така, че страните са се договорили ищцата да одобри
цената, на която ще бъде предложена и съответно продадена всяка една от
картините предварително.
Не се доказа твърдението на ответника Г. Д., че картините и скулптурата
са изпратени от ищцата като подарък за него и ********то му. От страна на
ответника не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства за
установяване на обстоятелството, че ищцата е дарила описаните в исковата
молба творби на ответника и неговото ********.
Съгласно чл.280 ЗЗД договорът за поръчка, е договор по силата на който
едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на
другата страна, наречена доверител, възложените му от него правни действия.
Довереникът е длъжен да извърши поръчаните му действия, да действа с
грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на доверителя и да
пази имуществото, което получи във връзка с поръчката (съгл. чл.281 ЗЗД).
Правната последица от виновно неизпълнение задълженията на довереника,
произтичащи от сключен договор за поръчка, е предвидената възможност в
чл.79, ал.1 от ЗЗД за доверителя да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забава или обезщетение за вредите от неизпълнението.
В настоящия случай ищцата претендира обезщетение за вредите, които е
претърпяла от продажбата на три от процесните картини –
„*******************, „********“ и „********“, всичките с автор Л.Д., тъй
като картините са продадени на цена значително по- ниска от тяхната пазарна
стойност. Неизпълнението на ответниците се състои в това, че същите не са
действали с грижата на добрия стопанин, не съблюдавали интересите на
ищцата в качеството й на доверител и не са спазили поетата договорка да
съгласуват продажната цена с ищцата и да продават само след нейното
одобрение. От показанията на св. З. се установява, че описаните в исковата
молба картини са предадени на ответниците за продажба, както и че от тези
картини са продадени картини без предварителното одобрение на цената от
ищцата. В подкрепа на този извод е и вайбър кореспонденцията, водена между
ищцата и ответника Г. Д., както и направените от ответника Г. Д. банкови
10
преводи. В действителност от събраните по делото доказателства не се
установява, че точно посочените картини- „*******************, „********“
и „********“, всичките с автор Л.Д., са продадени от ответниците за общо
сумата от 4000 евро. Но че тези картини са им предадени и те са ги получили–
това е безспорно установен по делото факто, като следва да се посочи, че
самите ответници не оспорват конкретно това обстоятелство. Те генерално
твърдят, че върху нито една от картините не упражняват фактическа власт,
тъй като посочените картини са „подарени на приятели за различни поводи“. С
оглед на изложеното съдът приема за доказано твърдението на ищцата, че
посочените три картини са продадени от ответниците общо за сумата 4000
евро, която ищцата твърди да е получила и който факт се установява от
събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице се
установява, че пазарната стойност на всяка е една от тези картини е 20 000 лв.
Разликата между реализираната продажба и действителната пазарна стойност
на трите картини представлява претърпяна вреда за ищцата. Тази вреда е в
пряка връзка с поведението на ответниците, които не са изпълнили поетото с
договора за поръчка задължение да съгласуват предварително продажната
цена с ищцата, както и произтича от неизпълнение на тежащите им върху тях
с оглед чл.281 от ЗЗД задължения да съблюдават интересите на доверителя и
да действат с грижата на добрия стопанин.
По изложените съображения исковете по чл.79, ал.1 вр. чл.281 ЗЗД се
явяват доказани по основание и по размер и следва да бъдат уважени за
сумата от 52 000 лв. Съгласно заключението на вещото лице пазарната
стойност на трите картини е в размер на 60 000 лв. Ищцата твърди, че е
получила за тяхната продажба сума в размер на 8000 лв. и претендира
разликата до пазарната им стойност, която в случая възлиза на сумата от
52 000 лв.
Неоснователно е направеното от ответника Г. Д. възражение за
погасяване по давност на иска по чл.79, ал.1 вр. чл.281 от ЗЗД, по следните
съображения:
Вземането на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника при
виновно неизпълнение на договор за поръчка от последния, изразяващо се в
сключена увреждаща доверителя сделка, е изискуемо от момента на
сключване на увреждащата сделка. От този момент, на основание чл.114, ал.1
11
ЗЗД, вземането за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение
става изискуемо (така решение № 400/ 01.04.2016г., гр.д. № 7379/ 2014г., ІV
г.о. на ВКС). Ищцата твърди, че продажбите на трите картини са станали през
2021г. Не се твърди друго от ответниците, не се твърди, че картините са
продадени преди 2021г. В подкрепа на твърдението на ищцата е
обстоятелството, че през 2021г. й е преведена сумата от 4000 евро. В случая
приложима е тригодишната погасигтелна давност съгласно чл.111, б „б“ от
ЗЗД. Исковата молба е подадена на 08.09.2023г., т.е. преди да изтече
предвиденият от закона давностен срок.
По исковете с правно основание чл.108 от ЗС и евентуално съединените
с тях искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС са ищецът да е
собственик на вещта, вещта да е във владение или държане на ответника и
упражняването на фактическата властта да е без правно основание.
По съображенията, изложени по- горе в мотивите, съдът приема за
доказано, че ищцата е собственик на процесните картини. Правото на
собственост ищцата върху процените картини не е оспорено от ответниците
към 2012г., когато картините са изпратени от ищцата на ответниците, като
тяхното получаване е прието с доклада по делото като безспорен факт. Не се
доказа твърдението на ответника Г. Д., че картините са получени на основание
договор за дарение. На следващо място, по изложените по- горе съображения,
съдът прие за доказано, че страните са били обвързани от мандатно
правоотношение, от което следва, че картините са били в държане на
ответниците на основание договора за поръчка. Правото на собственост само
по себе си не се погасява по давност, то може да се изгуби, ако друг го
придобие (чл.99 от ЗС). В настоящия случай ответниците не доказват да са
придобили правото на собственост върху процесните картини на каквото и да
е придобивно основание, включително по давност (доколкото може да се
приеме, че от ответника Г. Д. е релевирано с отговора на исковата молба
възражение за придобиване на процесните картини на основание давност
владение). Предвид че картините са предоставени във фактическа власт на
ответниците на основание сключения договор за поръчка, то същите са
държатели по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС. От страна на ответниците не са
ангажирани каквито и да е било доказателства, сочещи, че ответниците са
12
превърнали държането във владение, което са манифестирали пред ищцата. За
пълнота следва да се посочи, че възражение за придобиване по давност на
правото на собственост върху картините е направено и от двама ответници с
писмената защита, към който момент това възражение се явява преклудирано.
Към настоящия момент не е налице основание ответниците да
продължат да упражняват фактическа власт върху картините, тъй като с
исковата молба от страна на ищцата е направено изявление за разваляне на
договора за поръчка. Съдът не приема за доказано твърдението на ищцата, че
е развалила договора с изпратената през 2022г. покана до ответника Г. Д., тъй
като поканата не съдържа изрично волеизявление за разваляне на договора,
адресирано и до двамата довереници. Съгласно нормата на чл.287 ЗЗД
договорът за поръчка се прекратява с оттегляне на поръчката от доверителя.
Доколкото в поканата до ответника Г. Д. ищцата е отправила искане
непродадените картини да й бъдат върнати („предадени с протокол на лице,
посочено“ от ищцата) би могло да се приеме, че изявлението по своята
същност е „оттегляне“ на поръчката, но за да произведе своите правни
последици, то следва да отправено и до двамата ответника.
Не се установява обаче към момента ответниците да упражняват
фактическа власт върху картините, като в този смисъл са твърденията на
ответника Г. Д., който с отговора на исковата молба твърди, че картините „са
подарени на приятели по различни поводи“. С оглед на изложеното
предявените искове с правно основание чл.108 ЗС следва да бъдат уважени в
тяхната установителна част, като бъде признато по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на процесните картини. Исковете следва
да бъдат отхвърлени в тяхната осъдителна част ответниците да предадат
владението върху процесните картини.
Основателни се явяват предявените евентуални искове за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищцата действителната стойност на
процесните картини. От заключението на назначената по делото съдебно-
оценителна експертиза, което е неоспорено от страните и което съдът
кредитира като обосновано и компетентно дадено, се установява, че пазарната
стойност на процесните картини, описани по т.8 до т.13 от исковата молба, е в
общ размер 40 900 лв., в какъвто размер е и исковата претенция, предвид на
което исковете ще бъдат уважени до пълния им претендиран размер.
13
В частта по разноските.
С оглед изхода от делото – основателност на предявените искове,
своевременно заявената претенция за разноски и представените доказателства
за тяхната направа, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер 12 016 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в общ размер на 8000 лв., тъй като същото е
съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към декември 2024г., съобразно
материални интерес.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, и В. Г. Д., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *************************************, да
заплатят солидарно на Н. В. З., ЕГН **********, от
***********************************, сума в размер на 52 000 лв.
/петдесет и две хиляди лева/, обезщетение за вреди от неточно изпълнение
на договор за поръчка от 2012г. за продажба на следните картини:
„*******************, автор Л.Д., маслени бои на платно, 130х142 см
(******************************************** 130 x 142 cm, 1988);
„********“, автор Л.Д., маслени бои на платно, 120х105 см
(******************************************); „********“, автор Л.Д.,
маслени бои на платно, 140х140 см
(*************************************), изразяващо се в продажба на
картините на занижена цена, по- ниска от тяхната пазарна стойност, без
продажната цена да е предварително одобрена от ищцата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Д., ЕГН
**********, и В. Г. Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
*************************************, че Н. В. З., ЕГН **********, от
***********************************, притежава правото на собственост
върху следните картини: „*************, автор Д. К., маслени бои на платно,
65х54 см (*************************************); „********“, автор Д.
14
К., маслени бои на платно, 33х33 см (********************************);
„**********“, автор Л.Д., маслени бои на платно, 71х91 см
(***********************************************); „**********“, автор
Л.Д., смесена техника на платно, 92х81 см
(***********************************************); „********“, автор
М.Д. (*******************); „**********“, автор Л.Д., литография на
хартия, 68х98 см (*********************), като ОТХВЪРЛЯ искането за
предаване владението върху описаните картини, поради тяхната липса.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, и В. Г. Д., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *************************************, да
заплатят солидарно на Н. В. З., ЕГН **********, от
***********************************, сума в размер на 40 900 лв.
/четиридесет хиляди и деветстотин лева/, представляваща действителна
пазарна стойност на следните картини: „*************, автор Д. К., маслени
бои на платно, 65х54 см (*************************************);
„********“, автор Д. К., маслени бои на платно, 33х33 см
(********************************); „**********“, автор Л.Д., маслени
бои на платно, 71х91 см
(***********************************************); „**********“, автор
Л.Д., смесена техника на платно, 92х81 см
(***********************************************); „********“, автор
М.Д. (*********************************); „**********“, автор Л.Д.,
литография на хартия, 68х98 см (****************************).
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, и В. Г. Д., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *************************************, да
заплатят на Н.В.З.., ЕГН **********, от
***********************************, сумата от 12 016 лв. /дванадесет
хиляди и шестнадесет лева/, представляваща разноски за производството по
гр. дело № 898/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15
16