Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260348/16.9.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети септември 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1789/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Молба с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

 

Молба от пълномощник на С. В. А., ЕГН : **********, с адрес *** и Ж.А.К., ЕГН : ********** с адрес *** срещу С.К.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Молителките сочат, че първата от тях е собственик, а втората ползвател на недвижим имот – 11/20 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.672.256, с площ от 651 кв.м., находящ се в гр. *** и върху построените в него самостоятелни обекти – жилищна сграда № 5 със застроена площ от 62 кв.м., с идентификатор 83510.672.256.5 и сграда № 3 със застроена площ 38 кв.м., със смесено предназначение, с идентификатор 83510.672.256.3. Ответницата била собственик на 9/20 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 83510.672.256 с площ от 651 кв.м., находящ се в гр.***, както и върху построените върху поземления имот самостоятелни обекти жилищна сграда № 4 със застроена площ от 49 кв.м., с идентификатор 83510.672.256.4 и сграда № 2 със застроена площ 14 кв.м., с предназначение хангар, депо, с идентификатор 83510.672.256.2 . Поради невъзможност да постигнат съгласие за ползване на частите им от дворното място, основно лицето на имота към ул. „***“, молителите искат да се извърши разпределение на ползването на поземления имот и разноските в производството.

В срока за отговор на молбата, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че имота се ползва, по начин определен от праводатели на страните, които, те са възприели повече от 60 години, като са извършили значителни подобрения всеки в ползваната част. Иска отхвърляне на молбата.

 В хода на производството е починала втората молителка Ж.А.К., ЕГН : ********** – ползвател на процесния имот, като с определение от открито заседание на 31.05.2021г., производството, по отношение на нея е прекратено, без да продължи с участието на правоприемниците ѝ, в съответствие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от ЗС, чл. 227 и чл. 230 от ГПК.

 В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, първата молителка, чрез представител, поддържа молбата, като искат ползването на съсобственият имот да бъде разпределено съгласно варианта от заключението на вещото лице, а ответницата лично и с представител поддържа заявеното в отговора си.   

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Не се спори от страните, а и представените писмени доказателства сочат, че са съсобственици на процесния недвижим имот, при заявените в молба квоти и са собственици на посочените там сгради. Собствеността придобили чрез правни сделки и наследствено правоприемството – молителката по договор за дарение на 11/20 ид.ч. от дворно място, с построени в него жилищна сграда и гараж, парцел XXIV-7339, в кв. 483, по плана на гр. Шумен /НА № 173, НД № 5019/97г., по описа на ШРС/ и договор за дарение на 5/6 ид.ч. от сграда със смесено предназначение с идентификатор № 83510.672.256.3, с обособени в нея два самостоятелни обект, с площ от 16.95 и 17,40 кв. м./НА № 23, НД № 409/2019г. на нотариус № 709, с район на действие този на ШРС/, а ответницата по договор за покупко-продажба на едноетажна жилищна сграда с площ от 49 кв.м. върху изба заедно със земята върху която е построена – УПИ № XXIV-7339, в кв. 483, по плана на гр. Шумен. Праводателят ѝ, го придобил от дружество правоприемник на наследници, на праводателите, на родителите на молителката – НА № 12, НД № 240/2000г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС; НА № 15, НД № 822/1957г. на ШРС.

Освен посочените в актовете за собственост на страните сгради, в ползваните от всяка от тях части съществуват и други, изградени от тях, или техни праводатели. В частта на молителката – сграда/баня/, намираща се зад гаража, между подхода към ползваната част и границата със съседния имот, съответно в частта на ответницата – метален гараж към ул. „***“.       

Според заключението на вещите лица имота е с площ от 651 кв.м.,като молителката ползва реална площ от 358 кв.м., ответницата ползва 285 кв.м., 25 кв. м. се ползват от собственика на съседния ПИ № 83510672.327. Съобразявайки изградените в дворното място сгради и тяхното предназначение, съответните за ползване площи, е предложен вариант за разпределяне на ползването, като се обособи терен с площ от 8 кв. м., с лице /към ул. „***“/ от 3 м., което е достатъчно за паркомясто, като площта ползвана досега от ответницата се компенсира, с разширяване своеобразния ѝ подход, в северната част на имота, с ивица от 45 см., към ползваната част от дворното място, в северозападната му част. Обособяването на описаното „паркомясто“ е свързано с извършване на СМР, поради наклона на терена, които ще са свързани със събаряне на части от подпорни стени и външна ограда, и премахване на трайни насаждения, озеленена площ, както и нарушаване целостта на подобрения, като алеи, проводи на ВиК и др.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо от явната заинтересованост на всички /без св. Е. Т./, от изхода на делото, в полза на водеща ги страна, поради родствена и друга връзка посочена в чл. 172 ГПК, с нея, се установи, че праводателите на страните /С.Р.С. и Вълчо Станчев Караиванов/, след договора си за покупко-продажба на 11/20 ид.ч. от процесния имот и построяване на жилищната сграда собственост на втория, изградили в имота огради /бетонни стълбчета и мрежа и бетонна подпорна стена, отделяща подхода на втория към ползваната от него част и сградата му/, с което по същество разпределили ползването на съсобственото дворно място. Съобразно него се ползвал имота от всички следващи правоприемници на посочените, през изминалите повече от 60 години, до настоящия момент.

Не се установи наличие на формален акт за фактически съществуващото разпределение.

Всички изградени сгради и подобрения извършени от всяка от страните или техни праводатели са осъществени в частта ползвана от всеки от тях, съобразно посоченото разпределение.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

С решението на съда в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, не се решава вещно-правен спор, а се оказва съдействие на съсобствениците, като се замества липсващото мнозинство относно целесъобразното използване на имота (вещта) в собственост. Поради това с решението, не може да се постанови промяна на съществуващото в имота фактическо състояние (Р № 3528/1981 г., І г.о., реш. № 1620/1996 г. ІV г.о. и др.), особено свързано с бъдещи преустройства, необходими за обособяване на дялове (Р № 71/2011г., II г.о.). В случая няма спор относно съсобствеността, но въпреки загатнатия такъв, без да е предмет на производството, за законността на някои от изградените сгради, настоящият състав счита, че има пречка, да се разпредели ползването на имота, по предложеният вариант, от заключението на вещото лице. Неподходящ е и всеки от предложените варианти и при първоначалното разглеждане на делото. Всички те, предполагат извършване на СМР, свързани с унищожаване и повреждане на извършени от страните подобрения, основно в частта ползвана от ответницата. Вярно е, че съществуващото фактическо положение – молителката да има подход към ползваната от нея част и сградата ѝ, по тясно от метър, съществено затруднява и препятства ползването, както на собствената и сграда, така и на дворното място, но производство по спорна администрация, не може да се използва за разрешаване на въпроси, за които съществуват специални вещни искове. При съществуващо, макар и неформално разпределение на ползваното, възприемано от съсобствениците през толкова продължителен период от време, като настоящото, няма причина, то да се променя, поради обстоятелство свързано със съсобственик, дори и при промяната му, или нов ползвател на вещта. Според съществуващата практика, в производство, като настоящото, водещи са обстоятелства свързани с вещта, а не със съсобствениците. Затова нямат значение отношения между тях, или прехвърляне на идеални части на трети лица, които, не променят обема на правата. Иначе казано новият съсобственик е обвързан от съществуващия начин на ползване, при придобиване на ид.ч. от съсобствеността. Обстоятелствата, при които е допустима промяна в съществуващо разпределението на ползването са посочени в Р № 25/2014г., II г.о. на ВКС, но нито едно от тях, не е установено по делото – няма промяна в състоянието и предназначението на съсобствената вещ, нито трети лица са придобили права над нейни части, нито има промяна в обема на правата на отделните съсобственици. Ползването на част от дворното място от собственик на съседен имот, не е въпрос който подлежи на разрешаване в производство като настоящото, като за него важи казаното за сградите създаващи пречки на съсобствениците.     

Отделно от посоченото, предложения от вещото лице вариант за разпределение, желан и от молителката, не е в състояние да разреши основното и препятствие в ползването. Обособяването на паркомясто, в имота, дори и при абстрахиране на свързаните с това повреждания и унищожавания на подобрения, не е в състояние да разшири подхода към ползваната част, а не съществува нормативно изискване, съсобственик да има възможност да паркира автомобил в имота, или да има подход с такъв до собствената си сграда, както и всеки от съсобствениците да ползва пропорционална част от лицето на имота според квотата си в съсобствеността.

С оглед изложеното молбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителката следва да заплати на ответника, сумата от 520 лева разноски в производството

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от С. В. А., ЕГН : **********, с адрес *** срещу С.К.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, молба, с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, за разпределяне ползването на съсобствения им поземлен имот с идентификатор 83510.672.256, по КК на гр. Шумен, на адрес – гр. Шумен, ул. *** № 77, с площ от 651 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване(10м), при съседи : 83510.672.2555; 83510.672.253; 83510.672.327; 8351.672.257 и 83510.672.217, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на С.К.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 520 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред ШОС.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: