РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 141588
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20241110151873 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление от „Профи Кредит България“ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу М. Х. К. за сумата от 724.73 лева,
сумата от 170.84 лева – договорно възнаграждение, 195.07 лева –
възнаграждение за Фаст, 600 лева -възнаграждение за Флекси ,30 лева –
неплатени такси за извънсъдебно събиране, 400 лева – такси за извънсъдебно
събиране, 188.35 лева – лихва за забава и законна лихва в размер от 704.74
лева.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
С договора длъжникът се е съгласил да закупи пакет допълнителна
услуга „Фаст“ за сумата от 300 лева. Съгласно чл.15.1 от договора при
допълнителна услуга „Фаст“-всеки клиент пожелал и закупил допълнителна
услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане
на потребителски кредит преди клиенти без закупена услуга и в рамките на 1
час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит
в системата на „Профи Кредит“.
С договора длъжникът се е съгласил да закупи пакет допълнителна
услуга „Флекси“ за сумата от 900 лева.Съгласно чл.15.2 всеки клиент пожелал
и закупил допълнителна услуга „Флекси“ получава право да променя
едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания.
Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение за
допълнителен пакет е предварително,т.е. то е дължимо само за възможността
за предоставянето на горепосочените услуги. Принципът на добросъвестност
1
н справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
В този смисъл уговорката за предварително плащане на пакет допълнителни
услуги е в противоречие с принципа на добросъвестност. Предвид на което
съдът приема, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора. С оглед на което съдът приема, че клаузата за заплащане на
допълнителен пакет от услуги, както и клаузите в Общите условия към
договор за потребителски кредит са нищожни на основание чл.143 във вр. с
чл.146 от ЗЗП.
Отделно от това съдът приема, че уговорките за заплащане на
допълнителния пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни и като
противоречащи на императивни правни норми, а именно на чл.10, ал.2,
чл.10а, ал.2, чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителския кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупен
допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“.
По отношение на таксите за извънсъдебно събиране
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съдът намира, че клаузата в тарифата за таксите, която предвижда такси за
извънсъдебно събиране на вземането установява ново обезщетение за забава
наред с лихвата за забава.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него
се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и
в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
2
№273762 от 27.08.2024,, подадено от „Профи Кредит България“ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.
„България“49, бл.53Е, вх.В, срещу М. Х. К., ЕГН**********, с
адрес:гр.София, жк. „ В ЧАСТТА относно сумата от 195.07 лева –
възнаграждение за Фаст, 600 лева -възнаграждение за Флекси,30 лева –
неплатени такси за извънсъдебно събиране, 400 лева – такси за извънсъдебно
събиране.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3