РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. К., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20235510200352 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 14.02.2023 г.
на Началник група в ОДМВР – С. З., РУ – К., с което е наложено
административно наказание.
Недоволен от това останал жалб. А. Н. Б., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил виновно
нарушение, а при издаването на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Редовно призован не се явява.
Явява се пълномощник, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.
Изпращат писмено становище, с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства по реда на НПК – писмени и след
преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административнонаказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на 25.02.2022
г. около 16:12 ч. на първокласен път ПП *-* КПП „Г.“ при община П. б. в
1
посока изток-запад управлява собственото си МПС – лек автомобил Х. *** с
рег. № ** **** **, който не е регистриран по надлежния ред със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДП от 23.11.2021 г..
На А. Б. е съставен АУАН, който на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН е
прекратен и е изпратен на РП-С. З., ТО-К. за образуване по реда на чл. 36 от
ЗАНН за образуване на досъдебно производство.
С постановление от 20.09.2022 г., РП-С. З., ТО-К. е постановила отказ да се
образува досъдебно производство, тъй като се касаело за непредпазливо
деяние и не били събрани доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията
на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме
управлението на МПС, тъй като съгласно чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДП всеки водач
е бил длъжен да носи документ за сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите.
Деянието не е било маловажен случай на основание чл. 28 от ЗАНН, а
индивидуализацията на наказанието е била съобразена с чл. 27 ал. 2 от ЗАНН,
с което е извършил:
1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което
виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДП.
На основание чл. 175 ал. 3 от ЗДП, АНО наложил административно наказание
глоба в размер от 200 лв. и е постановил лишаване от право за управление на
МПС за срок от шест месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от Постановление за отказ да
се образува ДП от 20.09.22 г. на ТО-К. и справка за прекратена регистрация
на МПС без ГО.
Жалб. не оспорва така приетата и посочена фактическа обстановка, поради
което и въз основа на събраните гласни доказателствени средства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
прокурорът е обсъдил липсата на умисъл за извършено престъпление по чл.
345 ал. 2 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че неправилно
АНО е приел, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината
непредпазливост.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗАНН административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Следователно, за да е налице административно нарушение, осъществяващото
го деяние (действие или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл. 6
от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си
нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно
управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на
или въздържане от извършване на определено действие).
В случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС се
основава на служебно прекратена регистрация.
2
За това обстоятелство обаче (жалбоподателят да е знаел, че управляваното от
него МПС е с прекратена регистрация) не се събраха доказателства, за което
обстоятелство прокурора е изложил изрични мотиви в постановлението за
отказ да се образува ДП.
Нарушението е на формално „на просто“ извършване поради което е лишено
от обществено-опасни последици затова и формата на вина е само умисъл.
Превозното средство, което жалб. е управлявал е негова собственост и
именно той е следвало да бъде уведомен за това, че служебно е прекратена
регистрацията на МПС, след получаване на уведомление от Гаранционния
фонд, за това че същото е без валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Липсват доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган,
извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика,
каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява
регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 ЗДП, вр. чл. 18б, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
Поради това поведението на жалб. не може да бъде подведено под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към
датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и
формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски.
Жалб. е доказал плащане от 500 лв. по приложен договор за правна помощ и
съдействие 20.04.2023г.. поради което на основание сега чл.63д ал.2 от
ЗАНН във вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .
Размера на адвокатското възнаграждение, не е съобразен със разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските яъзнаграждения /в случая материалния интерес по делото е в
размер до 1000 лева, поради което и минималното адвокатско
възнаграждение е 400 лв..
Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява фактическа и
правна сложност, протече в едно съдебно заседание съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер, а именно – 400 лева което е съобразено с разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН с оглед направеното от пълномощника на жалб. възражение за
прекомерност.
Водим от горните мотиви съдът,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 14.02.2023г. на
Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.175 ал.3 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е
постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от шест
месеца наложено на А. Н. Б. жив. в гр. К. бул. "О." № **, ет. * ап. ** с ЕГН
********** като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на А. Н. Б. с ЕГН ********** сумата от
400 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4