Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1370
гр.Русе, 03.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично
заседание на 03-ти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното от съдията Й. гр. дело № 5049 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Прeдявеният иск е за изпълнение на договорно
задължение по договор за изработка с предмет строителство на жилищна сграда.
Искът е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата А. И.И. се основава на твърдения, че на 23.06.2006 г. с ответното дружество са сключили договор,
по силата на който
ответинкът се задължил да извърши за ищцата строителство на жилищна сграда в
нейн имот. Уговорен бил срок за изпълнение на задължението на строителя – 3
месеца от сключването на договора. Въпреки извършването на строителството и
изпълнение на задължението за изплащане на дължимите суми от страна на ищцата ответникът не й предал всички
строителни книжа, с които разполагал по повод изпълнението на строителството и
които й били необходими за да го узакони, а именно: Разрешение за строеж, Протокол Обр. 3 за
определяне на строителна линия и ниво, Протокол Обр. 2 за откриване на
строителната площадка, Архитектурен проект със съответни части – геодезия,
архитектурна, конструкции, част В и К, част ОВ и ТТЕ, част електроинсталации,
Сертификати протоколи за проби и декларации за съответствие на вложените
материали по БДС за всички бетонни работи, армировки, тухли, керемиди, както и заповедна книга на строежа. Поради това претендира за осъждането на ответника да й предаде същите. Претендира и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество оспорва предявения иск.
В срок е подало отговор. Признава, че на 26.06.2006 г. между страните е сключен
посочения договор за строителство. Твърди, че отношенията между страните се
изчерпват единствено с правата и задълженията уредени в договора, като
строителя не е упълномощаван да представлява възложителя в контактите му с
институциите, разрешаващи строежа и отговорни за
узаконяването му. Признава се също така, че в ответника са налични
архитектурния проект със съответните му части, актовете за скрити работи,
заповедната книга на строежа, а също така сертификатите и протоколите за проби
и декларациите за съответствие за вложените в строежа материали. По отношение
на архитектурния проект се взема становище и се оспорва наличието му при
ответника, като ответникът заявява, че същия е
изготвен от ищцата, а на ответника във връзка с договорните отношения е
предоставено копие от същия. По отношение разрешението
за строеж се посочва, че е издадено на името на ищцата и при ответника не е наличен оригинал, а ищцата може да се
снабди с този документ от Община Русе където е било внесено искането и където е
било издадено разрешението. Признава, че протоколите
Обр. 3 и Обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво и откриване на
строителна площадка са налични и са във владение на ответника. Ответникът
възразява, че тези документи, с които разполага не следва да бъдат предавани на
ищеца, тъй като е налице неизпълнение на договорното задължение от нейна
страна, изразяващо се в незаплащане на част от договорената цена, а именно
14 790 лв. остатък по уговорена цена в договора и 7200 лв. за допълнително
извършени СМР, като върху сумите се дължи и лихва. Счита, че дори да се приеме,
че следва да предаде на ищцата документите, с които разполага, това следва да
бъде направено при условията на чл. 90 от ЗЗД като се разпореди едновременно
изпълнение на двете насрещни задължения – за предаване на документите и за
заплащане на дължимите суми по договора. В съдебно заседание прави възражение за погасяване по давност на правото
на ищцата да иска предаване на документация по договора, тъй като задължението
на ответника по същия е било изпълнено в срок и от тогава са изминали повече от
5 години, какъвто е общия давностен срок по ЗЗД.
Ищцата чрез упълномощения адвокат прави
възражения за погасяване по давност на правото на ответното дружество да
претендира неизплатени суми по договора. Твърди, че всички дължими от нея суми по договора са платени.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Признава се и не се спори сключването между
страните на договора за строителство – изх.№15/23.06.2006 г. на ответника,
сключен на 26.06.2006 г. Същият е представен в препис по делото /на л.6 и л.7/
и от него е видно, че предмет на договора е изпълнение на строително-монтажни
работи /СМР/ съобразно действащите нормативни актове и технически спецификации.
От уговореното е видно, че става въпрос за вариант на договор за изработка и по
точно за строителство. Този договор не е изрично уреден в ЗЗД, а в ЗУТ има предвидени
изисквания към този тип договори /напр. чл.157, ал.2; чл.160 и следващите/, но
не и императивни такива по отношение на съдържанието на самия договор. В
практиката се срещат както договори при които възложителят възлага на
изпълнителя само строителството, така и такива, при които договорът се
комбинира с упълномощаване на последния да представлява възложителя при
контактите му с държавната администрация или други участници в процеса на
строителство. Независимо кой вариант обаче е избран от естеството на договора
следва и задължението му при предаване на изпълнението да предаде на
възложителя и цялата документация, с която разполага във връзка с изпълнението
на задълженията си по договора. По отношение на част от същата това му
задължение следва и от законовата уредба – „Строителят носи отговорност за своевременното
съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи
обстоятелствата по т. 1 и 2
- чл.163, ал.2, т.3 от ЗУТ”. Същият обаче няма договорно задължение по
отношение на документацията, която се издава на името на възложителя при контактите
му с администрацията, когато не е упълномощен да осъществява такива. Поради
това съдът намира за основателно възражението на ответника по отношение на
архитектурния проект на сградата и разрешението за строеж. Това са документи,
които се съставят от трети лица – проектант по договор с възложителя /за
проекта/ и главния архитект на общината /за разрешението/. Като възложител
ищцата може да се снабди със същите от Община Русе, т.к. проектът подлежи на
одобряване от главния архитект, а разрешението се издава на нейно име.
Ответникът нито е бил упълномощаван да получава такива документи от името на
ищцата, нито по делото е установено той да държи оригиналите им. Поради това по
отношение на тези документи искът следва да се отхвърли. По отношение на останалите
документи – Протокол Обр. 3 за
определяне на строителна линия и ниво;
Протокол Обр. 2 за откриване на строителната площадка; Сертификати и протоколи
за проби и декларации за съответствие на вложените материали по БДС за всички
бетонни работи, армировки, тухли, керемиди;
заповедна книга на строежа, той дължи предаването им на ищцата като възложител както по силата на
закона – чл.163, ал.2, т.3 от ЗУТ,
така и като част от реалното изпълнение на договорното му задължение. От
представения по делото препис от констативен протокол от 05.10.2012 г. на
нотариус А.Маркова е видно, че за неизпълнението на това си задължение той се е
позовал на неизпълнение от страна на ищцата в размер на 8 000 лв. за
извършени допълнителни СМР без да е уточнено какви са те по вид и размер. По
настоящото дело се прави идентично възражение, но сумата е посочена като
7 200 лв. за допълнителни СМР, а също така се твърди и неизпълнение на
задължението по уговорената цена в размерна 14 790 лв. Това вземане на
ответника обаче е погасено по давност. Това е така, защото от представените по
делото преписи от квитанции е видно, че ищцата е заплатила уговорената в
договора цена още през 2006 г. Срокът за изпълнение на строителството по
договора е 100 дни, а цената следва да се заплати след изпълнение на
строителството и издаването на фактура на база оформен акт обр.19. В случай, че
ищцата не е изпълнила изцяло задължението си от този момент ответникът е имал
възможност да предяви иск за вземането си за неплатена цена. Това е направено едва с отговора на исковата
молба, но в срока, в който ищцата е имала възможност да направи възражение за
давност/първото с.з. по делото/ е направено такова. С оглед на това съдът
счита, че ответникът не разполага с възражението по чл.90 от ЗЗД и това не е
основание за отхвърляне на иска. Възражението на ответника за погасяване на
вземането на ищцата по давност е несвоевременно направено – не с отговора на
исковата молба, поради което следва да се остави без разглеждане.
Разноските
по делото следва да се разпределят съразмерно на уважената/отхвърлената част от
иска.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника “ПГС-96-ООД” със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул.Люляк №13, ЕИК ********** да предаде на ищцата А. И.И., ЕГН:**********
следните документи, държани от него в качеството му на изпълнител на договор за
строителство изх.№15/23.06.2006 г. на ответника, а именно: 1. Протокол Обр. 3 за определяне на
строителна линия и ниво, 2. Протокол Обр. 2 за откриване на строителната площадка,
3. Сертификати протоколи за проби и декларации за съответствие на вложените
материали по БДС за всички бетонни работи, армировки, тухли, керемиди и 4. Заповедна книга на строежа и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за 5. Разрешение за строеж и 6. Архитектурен проект със съответни части (геодезия, архитектурна,
конструкции, част В и К, част ОВ и ТТЕ, част електроинсталации).
ОСЪЖДА “ПГС-96-ООД” със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул.Люляк №13, ЕИК ********** да заплати на А. И.И., ЕГН:********** сумата в размер на 993,33 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА А. И.И., ЕГН:********** да
заплати на “ПГС-96-ООД” със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.Люляк №13, ЕИК ********** сумата в размер на 100 лв.-
разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен
срок от връчването на
препис на страните.
Районен
съдия: