Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2629 24.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12005 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
против А.П.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството
на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката
и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която
доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх., ап. имал качеството на клиент на топлинна енергия,
а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия
договор за покупко - продажба на топлинна енергия,
дружеството доставило такава на стойност
175,77 лв. през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., която не била
платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 18,92 лв. - лихва за периода
02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси
горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2869/26.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4821/2018 г.
на ПРС, VIII гр.с., връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да
предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, чрез назначения му особен представител. Твърди недължимост
на сумите, поради погасяването им с изтичане на кратката тригодишна давност,
съгл. чл. 111, б. „в” ЗЗД, с оглед периодичността на платежите /ТР от
12.04.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/.
Нямало данни, че ответникът е собственик на имота и е ползвал услугите на ЕВН.
Исковете били недоказани и по размер. Моли се за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4821/2018 г. на ПРС, VIII гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на
ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за сградна инсталация.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия, не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да
заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ,
тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на
ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх., ап. Във връзка с доказване правото на собственост,
е приета справка от Служба по вписванията гр. Пловдив, от която се установява,
че ответникът е придобил имота с договор за дарение от 2004 г. Няма данни за
отчуждаването му, при което ищецът установява този елемент от фактическия
състав на претенцията си. Възраженията на особения представител са опровергани.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост
на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на
клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Налице са договорни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
В тази връзка, възражението за погасяване
на сумите по давност е неоснователно. Действително се касае за периодични
платежи. Видно от представената справка –
извлечение обаче, първият и съответно най-отдалечен период от време, за който
се претендира начислена ТЕ, е 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г. Предвид посочената
разпоредба от ОУ, тази сума е следвало да бъде платена в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т.е. 30 дни след 31.10.2016 г. Следователно, падежът за плащане е
настъпил на 01.12.2016 г. и вземането е станало изискуемо. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 23.03.2018 г., като
същото прекъсва погасителната давност, съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД, вр. с чл. 422, ал.1 ГПК /налице е законова фикция, че
установителният иск по чл. 422 ГПК, каквито са настоящите, се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. От
изложеното е видно, че погасени по давност вземания няма /не са налице
вземания, чиято изискуемост да е настъпила извън рамките на тригодишния
давностен срок, считано от 23.03.2018 г. назад/.
Определянето размера на месечното задължение за плащане
цената на потребената ТЕ, независимо дали е за
отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са
регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е прието заключение на
съдебно – техническа експертиза /л.62-66/, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за
сградна инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед
изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител. Технологичните разходи в размер на 2,519255 MWh
са за сметка на ЕВН. В процесния период на ответника не
е начислявана ТЕ, при условията на т.6.7, вр. с
т.6.5. от Методиката. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ са извършвани в съответствие с нормативните изисквания.
Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията
на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното
количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно
определените цени на услугата. Експертът е обосновал, че за процесните
периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните
суми. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от
страните.
Поради изложеното, исковете за
главни и акцесорни вземания са доказани по основание и размер. Основателно
е и искането за установяване на дължимост на законна
лихва върху главницата. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на
претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да
бъдат уважени в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.81/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ,
депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 300 лева; 180 лева – възнаграждение за
особения представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение от 100 лева. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50
лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 655 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.П.К., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 175,77 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх., ап. за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.; 18,92 лева - обезщетение за забава за
периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.03.2018 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2869/26.03.2018 г. по ч.гр.д. №
4821/2018 г. на ПРС, VIII гр.с.
ОСЪЖДА А.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №
4821/2018 г. на ПРС, VIII гр.с. и общо 655 лева
/шестстотин петдесет и пет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП