РЕШЕНИЕ
гр. София,
15.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 8904 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 060268/14.08.2020 г. по описа на ЧСИ Н.М., наречена “частна жалба”, подадена от Г. Ф. – длъжник по изпълнително дело № 20208410402887 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 11.08.2020 г. за отказ за намаляване на разноските
по изпълнението. Твърди се, че договореното адвокатско възнаграждение на
взискателя е прекомерно. Твърди се, че Г.Ф.е юридическо лице с обезщетителна,
обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и събирането на
дължимите от него суми не е свързано с фактическа и правна сложност, като
издирване на длъжника или проверка за налично имущество или парични средства,
запориране на банкови сметки и др. Твърди се, че срещу Г.Ф.не се налага
осъществяването на каквито и да било принудителни действия за реализиране на
вземанията. Твърди, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за
доброволно изпълнение. Претендира се да бъде отменено обжалваното разпореждане
и да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до
законоустановения минимум от 200 лева, а при условията на евентуалност ако се
приеме, че на взискателя се дължат разноски за водене на изпълнителното
производство, претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение до
законоустановения минимум по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде изменен
размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира
разноските по настощото дело, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок взискателят Г.Х.Д.не е подал възражение срещу подадената жалба.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 05.08.2020 г. на Г.Х.Д., чрез адв. А.Б., срещу длъжника Г. Ф., въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2020 г., издаден по гр.д. № 2620/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 4 състав, с който Г.Ф.е осъден да заплати на Г.Х.Д.на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ (отм.) сумата от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.07.2015 г. на третокласен път № 6206, км 15 Мальовица – Говедарци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира се направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение в случай, че длъжникът не заплати доброволно задълженията си.
Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с предмет във връзка с правна помощ и съдействие по изпълнителното дело, съгласно който договореното възнаграждение е уговорено в размер на 2 000 лева, платено в брой.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 06.08.2020 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
Подадено е от длъжника Г.Ф.възражение с вх. № 059137/10.08.2020 г., с пощенско клеймо от 07.08.2020 г., с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност и да бъде намален и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 11.08.2020 г. съдебният изпълнител е постановил отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и да намали размера на дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
Видно от данните по изпълнителното дело задължението е платено изцяло от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника
относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата
редакция към датата на образуване на изпълнителното дело – 05.08.2020 г.,
доколкото в договора за правна защита и съдействие не е посочена датата на
сключването му). В хода на изпълнителното производство освен подадената молба
за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил
други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради
това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с
фактическа и правна сложност.
В случая сумите по
изпълнителния лист са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и изпълнителни действия
не са извършвани, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева съгласно минималния размер по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на горното, следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ Н.М. от 11.08.2020 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева.
С оглед уважаването на заявеното главно искане, съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 6 328,90 лева с ДДС.
По разноските:
Жалбоподателят претендира юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване - 120 лева.
На жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото.
С оглед изхода на делото,
съдът счита, че на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата,
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 11.08.2020 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС,
по изпълнително дело № 20208410402887,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на Г.Ф.– длъжник по
изпълнително дело № 20208410402887 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална
такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители по изпълнително
дело № 20208410402887 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, в
размер на 6 328,90 лева (шест
хиляди триста двадесет и осем лева и деветдесет стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА Г.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., с адрес: ***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.