Решение по дело №300/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник министър на Земеделието, чрез пълномощник, срещу Решение № 22/26.02.2025 г., постановено по а.н.д. № 741/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали. Оспорват се, като несъответстващи на материалния закон, изводите на съда, че не е доказано, че именно С. С. А. е осъществил деянието, описано в акта и наказателното постановление, както и, че са изтекли сроковете за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Твърди се, че изпълнителното деяние на нарушението, изразяващо се в използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, е констатирано на 17.06.2024 г., след извършена проверка на поземлен имот с [идентификатор] /стар [номер]/ по КККР на [населено място], [община]. В тази връзка административното нарушение се счита за открито и извършено на 17.06.2024 г., когато е извършена проверката на място в имота и за него се прилага правната уредба, актуална към датата на констатирането му.

Поради тази причина АУАН № ПД-02-8/17.06.2024 г. и НП № НП-3 72/29.09.2023 г. са издадени за нарушение, констатирано на 17.06.2024 г., а не за нарушение, извършено, когато е била построена сградата за обществено хранене, с оглед на което е от значение кой е собственик на сградата, предмет на нарушението, към този момент, защото негова е отговорността за извършеното нарушение в имота.

В касационната жалба е посочено, че в качеството му на собственик на сградата за обществено хранене, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] [община], който е с трайно предназначение на територията - земеделска, за С. С. А. е възникнало задължение да извърши определено действие, т. е. да не става собственик на сграда, построена върху земеделска земя, което деяние е квалифицирано като нарушение, съгласно предвидените в ЗОЗЗ административнонаказателни разпоредби. В процесния случай, на 17.06.2024 г. е установено, че С. С. А. е собственик на сграда ***, която е построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] [община], който е с трайно предназначение на територията - земеделска и като такъв попада в обхвата на действие на разпоредбите на 3033 и ППЗОЗЗ. В качеството си на собственик на сграда ***, построена в земеделска земя, за която не е проведена процедура за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по реда на 3033 и ППЗОЗЗ, С. С. А. осъществява фактическия състава на нарушението на чл. 2, ал. 3, във връзка с ал. 1 и 2 от 3033 и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, поради което против същия е съставен АУАН и издадено НП. създава характерно при този вид нарушение трайно състояние. В случая, С. С. А. осъществява непрекъснато състава на нарушението, като използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Този период започва с възникване на задължение за дееца да извърши определено действие и продължава, трае, докато не бъде изпълнено това задължение. Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се потвърди НП, издадено от заместник министър на Земеделието. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Редовно пирзован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. С. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба з адаване ход на делото и становище за неоснвателност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. по ДПЗС с дата 11.07.2025 г.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 741/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е отменил Наказателно постановление № НП-372/05.09.2024 г., издадено от Заместник-министър на земеделието и храните, с което на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 от 3033 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на С. С. А. с [ЕГН], адрес [населено място], [община], [област], за извършено нарушение по чл.2, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ, като е присъдил деловодни разноски в полза на лицето.

За да отмени наказателното постановление РС-Кърджали достигнало до извод за недоказаност на административното нарушение по чл.2, ал.3, вр. с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ.

В оспореното решение са изложени мотиви, че С. А. е санкциониран за това, че на 17.06.2024 г. използва земеделската земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект: „сграда ***“ със застроена площ 75 кв.м. в поземлен имот с [идентификатор] /стар [номер]/ по ККР на [населено място], от шеста категория по ЗАТУРБ, [община], [област], с площ 233 кв.м. земеделска земя, от девета категория и 15 бонитетен бал, неполивна, собственост на държавен поземлен фонд. Прието е, че от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства не е установено, че именно С. С. А. е осъществил деянието, описано в акта и наказателното постановление, а още по-малко това деяние да е извършено на 17.06.2024 г.

РС-Кърджали е посочил, че няма нито едно доказателство, което да сочи, че именно С. А. е извършил построяването на обекта, при това на датата 17.06.2024 г. Последните данни са за извършена смяна на предназначението на стопанската постройка, което се е случило по силата на Разрешение за строеж от 28.03.2005 г. В решението е посочено, че дори да се приеме, че тогава са извършени някакви строителни дейности, то до съставяне на акта на 17.06.2024 г. са изтекли давностните срокове за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Решението е правилно.

РС – Кърджали правилно е установил фактите и въз основа на тях е направил обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено от заместник министър на земеделието и храните.

Следва да се посочи, че нито в наказателното постановление, нито в АУАН се сочи дата или период на извършване на административното нарушение. Видно от всички доказателства, а и няма спор, че административното нарушение е констатирано на 17.06.2024 г., а е извършено в "предходен период", който е неуточнен, но същият както правилно е посочил въззивния съд има съществено значение по отношение преценка давностните срокове по реда на НК към който препраща ЗАНН. Според касационната инстанция погрешно датата на констатиране на административното нарушение 17.06.2024 г. е посочена като дата на извършване на същото. Правилно е прието от РС, че както АУАН, така и НП, страдат от съществен порок, а именно непосочване точната дата/период на извършване на нарушението/, което е недопустимо, тъй като датата на извършване на всяко административно нарушение е задължителен реквизит съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непосочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Не може да се споделят възраженията на касатора, че в конкретния случай се касае за "продължено" нарушение. Такова, ако се претендира, че е налице, следва да се ограничи с конкретен период на неговото извършване, както и да се претендира, че през целия този период, то се извършва именно от наказаното лице. С така даденото в НП описание на изпълнителното деяние от обективна страна се претендира, че към дата 17.06.2024 г. е налице използване на земеделска земя за неземеделски нужди, без да е променено нейното предназначение, чрез извършено построяване на изброените обекти. Т. е. няма определяне на някакъв период на извършване на конкретното описаното изпълнително деяние. Напротив, налице е точно и конкретно фиксирана дата в постановлението, като момент на извършване на нарушението.

Поради изложеното касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на спора в полза на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно ДПЗС с дата 11.07.2025 г.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 22/26.02.2025 г., постановено по а.н.д. № 741/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъжда Министерство на земеделието и храните, град София да заплати на С. С. А. с [ЕГН] и адрес [населено място], [община] адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението е окончателно.