Р Е Ш
Е Н И Е
№ 974
гр. П., 09.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6703 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № *****/21.11.2016
г. от Р.А.А. ***, в която са изложени твърдения, че в резултат на пътно
транспортно произшествие, възникнало на 28.12.2015 г. на третокласен път № 3093 в посока от гр. П. за с. К.
вследствие на непочистен и заледен участък на пътното платно, ищецът претърпял
имуществени вреди в размер на 6011.50 лева, изразяващи се увреждане на
собствения му лек автомобил с марка „Л.Р.Д.“ с рег. № ** **** **. С оглед
наведените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 6011.50 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди вследствие на описания инцидент и сумата в размер на 545.46 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва за периода от 28.12.2015 г. до 17.11.2016 г.
В открито
съдебно заседание от 23.05.2017 г. съдът предвид ангажираните по делото писмени
доказателства за правото на собственост върху процесния автомобил е предоставил
възможност на ищеца да заяви дали предявява исковата претенция лично или в
качеството си на управител на „А. – Р“ ЕООД.
С писмена
молба от 29.05.2017 г. е посочено, че исковата претенция е предявена от „А. –
Р“ ЕООД, в качеството му на собственик на увреденото моторно превозно средство.
С Решение № 834/17.10.2017 г., постановено по гр.д. №
****/**** г. по описа на Районен съд – гр. П. Община П. е осъдена да заплати на
„А. – Р“ ЕООД сумата в размер на 5931.55 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на пътно транспортно произшествие, възникнало на
28.12.2015 г. на третокласен път № 3093 в посока от гр. П. за с. К. вследствие на
непочистен и заледен участък на пътното платно имуществени вреди, изразяващи се увреждане на собствения му лек
автомобил марка с „Л.Р.Д.“ с рег. № ** **** **, като исковата претенция за
разликата над уважената част до пълния заявен размер е отхвърлена. Съдът е
уважил предявеният обратен иск срещу „ДЛВ“ ЕООД за сумата в размер на 5931.55
лева, при условие че Община П. заплати на ищеца присъденото обезщетение по чл.
49 ЗЗД.
С влязло в
сила Решение № 156/25.05.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № ***/**** г. по описа на Окръжен съд – гр. П.
първоинстанционното решение в частта относно предявения иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД е обезсилено. Въззивната инстанция е приела, че подадената искова
молба отговаря на изискванията за редовност визирани в разпоредбата на чл. 127 ГПК, поради което първоинстанционният съд не е следвало да дава възможност на ищеца
да конкретизира дали предявява исковата молба като физическо лице или като
управител на дружество, за което се сочи че притежава право на собственост
върху процесния лек автомобил. В решението са изложени съображения, че
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка касателно субекта
притежаващ право на собственост върху моторното превозно средство не каса
процесуалната, а материалната легитимация на страните, по която съдът следва да
се произнесе с окончателния за съдебната инстанция акт. Въззивната инстанция е
отбелязала, че ако в хода на съдебното производство се установи, че липсва
материална легитимация на страните този пропуск би могъл да бъде отстранен по
реда на чл. 228 ГПК, ако са налице законоустановените предпоставки, като няма
пречка действителния носител на нарушеното право да предяви самостоятелен иск в
отделно производство. Въз основа на
възприетото разбиране делото е върнато на Районен съд – гр. П. за произнасяне
по първоначално предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и предявения при
условията на евентуалност обратен иск.
С разпореждане от 03.10.2018 г. настоящият съдебен
състав е предоставил възможност на ищеца да заяви изрично поддържа ли
подадената от Р.А.А. *** или прави искане за замяна
на ищеца по делото.
С
писмена молба от 23.10.2018 г. Р.А.А. прави искане за
замяна на ищеца по делото, като исковата претенция се счита предявена не от Р.А.А., а от „А. – Р“ ЕООД, действащо чрез управителя си Р.А.А..
На
основание чл. 228, ал. 1 ГПК съдът е предоставил възможност на ответника и
третото лице помагач на страната на ответника да изразят становище по
направеното искане за замяна на страна.
С
влязло в сила определение от 27.03.2019 г. настоящият съдебен състав е оставил
без уважение направеното искане за замяна на страна, тъй като към момента на
постановяване на съдебния акт ответникът не е изразил становище по искането,
като в проведените впоследствие открити съдебни заседания процесуалният
представител на Община П. поддържа, че ответникът изрично се противопоставя на
искането за замяна на ищеца по делото.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, като основателността
му е предпоставена от
установяване на факти, които се субсимират под
хипотезата на гражданския деликт, а именно – противоправно деяние (действие или
бездействие); вина; вреди и причинно – следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди, както и факти, водещи до ангажиране на имуществената
отговорност на възложителя – възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването
й.
В
доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и
размерът на обезщетението.
От
приетото по делото свидетелство за регистрация част I се
установява, че към момента на възникване на сочения от ищеца пътно транспортен
инцидент трето за спора лице, а именно „А. – Р“ ЕООД е притежавало право на
собственост върху процесния автомобил с марка „Л.Р.Д.“ с рег. № ** **** **. В подкрепа на
изложеното е и представения по делото Договор за покупко
– продажба на моторно превозно средство от 30.06.2016 г., по силата на който „А.
– Р“ ЕООД в качеството си на продавач е прехвърлило правото на собственост
върху моторното превозно средство на друго трето за спора лице, а именно
Никифор Йорданов Рангелов. Предвид изложеното ищецът не е материално правно
легитимиран да претендира вреди от процесния инцидент, доколкото вредата е настъпила
в патримониума на собственика, а не на ищеца. С оглед
горното съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е неоснователен. При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за
лихви за забава върху главницата, също се явява неоснователна.
Доколкото не
е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност обратен иск, съдът не следва да се произнася по
претенцията на Община П. против „ДЛВ“ ЕООД.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.А.А., ЕГН **********,***, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1
обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата в размер на
6011.50 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на пътно транспортно
произшествие, възникнало на 28.12.2015 г. на третокласен път № 3093 в посока от гр. П. за с. К.
вследствие на непочистен и заледен участък на пътното платно, при което е
увреден лек автомобил с марка „Л.Р.Д.“ с рег. № ** **** ** и на сумата в размер
на 545.46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер
на законната лихва за периода от 28.12.2015 г. до 17.11.2016 г.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на Община П., с адрес в гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника Община П. – „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О.П.“, бл. 98, вх. Б, ет. 4,
ап. 22.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: