Р Е
Ш Е Н
И Е № 260016
гр.Сливен, 12.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5018
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Нова Загора, ул.”Петко Енев“ № 40, ап.6 с титуляр ответника. Имотът бил
свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана
вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото
дружество и стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра
възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси
задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в
забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.02.2015г. – 28.02.2017г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 331/2018г. на НЗРС. В
това производство била издадена заповед за изпълнение за исковите суми, но
заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество част от присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на 405,06 лв., от която 344,76 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода в
имота на ответника в гр.Нова Загора, ул.”Петко Енев“ № 40, за периода от 01.02.2015г. – 28.02.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 26.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 60,30 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 01.03.2018г.
Претендират се разноски, както в заповедното производство, така
и сторените в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват исковете,
като се счита, че не е доказан начина на отчитане на водомера и дали въобще е
отчитан. Не било доказано и качеството потребител на ответника.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество депозирало на 26.03.2018г. в Районен съд гр.Нова
Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
против ответника за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за обект, находящ се в гр.Нова Загора, ул.”Петко
Енев“ 40-6 за периода от 01.08.2010г. до 28.02.2017г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 331/2018г. по описа на НЗРС,
по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 241/29.03.2018г.
против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 1623,84
лв. за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2010г. до 28.02.2017г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 26.03.2018г.
до окончателното й изплащане, мораторна лихва в
размер на 771,58 лв., начислена към 01.03.2018г., както и разноски в размер на 48,91лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 20.09.2018г.
Искът е предявен за част от вземането, присъдено с издадената заповед за
изпълнение.
Установява се от справка от служба по вписванията, че ответника от 29.04.2005г.
е собственик на процесното жилище, без посочен
номер, вписано като източен апартамент.
Едва на 13.06.2007г. при вписано подновяване на договорна ипотека е посочен
номер 5 на апартамента.
От карнети, приети по делото се установява, че на
името на ответника има открида партида при ищеца за
доставка на вода и ВиК услуги. От началото на исковия
период м.02.2015г. до м.06.2015г. е
начисляван разход на вода, като за м.02.2015г. има положен подпис на абоната, а
за м.03 и 07.2015г. инкасатор е посочил в карнета, че е видял водомера. За м.юли 2015г.. не е начислен разход на
вода, тъй като видно от карнета за този месец било налице надписване за
предходен период. От м.08.2015г. – до месец 01.2016г. не е начисляван разхода
на вода. През м.02 и 03.2016г. отново е начислен разход, а за м.април 2016г.
отново посочено надписване. От м.05. до края на исковия период 02.2017г. бил
начисляван служебно разход на вода, първоначално по 10 куб.м. за месеците
05-10.2016г., увеличен с 1 куб., т.е. по 11 куб.м. вода през месеците 11 и
12.2016г. и по 12 куб.м. вода през месеците 01и 02.2017г. След процесния исков период е отбелязано в карнета, че водомера
е повреден.
От издадените фактури е видно, че за месеците 02.2015г. – 06.2015г. разхода
на вода е начисляван при изправен водомер. За следващите месеци няма
начисление, както и издадени фактури. За м.02 и 03.2016г. има начислен разход.
За м.април 2016г. няма начислен разход и съответно издадена фактура. От м.май
2016г. до края на периода разхода по фактурите и карнетите
е служебен, начисляван при повреден
водомер.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит
на свидетел.
Показанията на свидетеля И. установяват, че жилището на ответника, в което
били доставяни ВиК услуги е източно и през 2017г. на
входната му врата имало табелка ап.№ 6 с изписани имена на обитателите „Калайджиеви“,
а сега имало поставена нова входна врата без табелка. Свидетелят посочва, че
при повреден водомер се начислявал служебен разход на вода до отстраняване на
повредата от страна на клиента абонат.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетеля, тъй като са последователни, логични и съответстват с представените
карнети и фактури по делото.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 ГПК са допустими - предявени са от лице
- заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния
период са предоставяни ВиК услуги, както и техния
обем и стойност.
Установи се в процеса, че ответника
е собственик на процесния апартамент и в този смисъл
потребител на ВиК услуги, съгл.чл.2, ал.1, т.2 и
чл.3, т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен /ОУ/, в сила от
05.10.2014г. – приложими към процесния казус. Тези ОУ
на ищцовото влизат в сила за потребителите в
едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Те са
публикувани във вестник „Новинар”, бр.196/21.08.2014г. и „Сливенски новини”,
бр.34/05.09.2014г., също така са поместени и в електронната страница на
оператора.
Съгласно чл.23, ал.1,т.1 ОУ
показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до
1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец за потребители юридически и
физически лица, ползващи Ви К услуги за стопански и обществени нужди, както и
за общи водомери на сградите етажна собственост, какъвто е настоящия случай.
Според чл.23, ал.2 ОУ отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер
се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитането на
общия водомер. В междинните периоди между два отчета операторът ежемесечно
начислява /служебно/ количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния разход от предходните два отчета. След отчитане показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на
подходящо място или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три
работни дни преди отчитането.
Съобразно чл.24 ОУ потребителят е
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера – общ и
индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или
негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в
удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година
по реда на чл.23, ал.6 и чл.24, ал.3 ОУ, длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел, с отбелязване на трите му
имена и адрес, като свидетеля може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна
вода по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1 м/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Разпоредбата на чл.25 ОУ гласи,
че изразходваното количество питейна вода за сгради етажна собственост, какъвто
е настоящия казус се разпределя въз основа на отчета на общия водомер и
индивидуалните водомери, като се включват всички разходи на вода и загубите на
вода в сградната или вътрешната водопроводна
инсталация. Разликата /общото потребление/ между количеството питейна вода,
отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери и количествата, определени по реда при липса на индивидуални водомери
и тези, начислявани служебно между два отчета / при тримесечен период на
отчитане/ за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени се
разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по
индивидуалните им водомери и съответно начислените служебно количества.
Процедурата при повреден индивидуален
водомер е разписана в чл.20, съответно начисленията на вода по чл.26, ал.2 и
чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ в случай, че потребителя не отстранява повредата.
Анализът на горните разпоредби на
приложимите за потребителите ОУ сочат, че правилно ищцовото
дружество – ВиК оператор, чрез длъжностно лице
начислявал на ответника разход по
индивидуалния му водомер, в случаите,
когато същият бил засичан /видян / от инкасатор. Налице е и надписване на
количество вода за месеците 07.2015г. и 04.2016г., което сочи, че водомерът е
засичан лично от инкасатор, макар и без положен подпис на абонат. Правилно е
начисляван и служебен разход след като не е бил осигуряван достъп до жилището и
в случаите на повреден водомер.
Установи се от гласните
доказателствени средства, че се касае за едно и също жилище, собственост на
ответника – източен апартамент, който в началото бил с номер 6, а след влизане
на кадастралната карта очевидно от справката на служба по вписвания ап.№ 5.
С оглед изложеното съдът счита,
че ВиК
операторът- ищец доказва основанието за начисляване, както и размера на
количеството начислена вода, поради което исковите претенции биват уважени.
Недоказани останаха твърденията
на ответната страна, че не ответника, а
друго лице е ползвател на имота.
С оглед изхода на делото ответникът
дължи разноски на ищеца в общ размер на 743,27 лв., от които 735 лв., сторени в
настоящия исков процес / 360 лв., платено адвокатско възнаграждение, 75 лв.
платена държавна такса по сметка на съда и 300 лв., платен депозит за особен представител
на ответницата/ и 8,27 лв., припадащата се част от сторените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 331/2018г. на НЗРС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД в
отношенията между страните, че К.Г.К.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в
размер на 344,76 лв. /триста четиридесет и
четири лева и 0,76 ст./, главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода
в имота на ответника в гр.Нова Загора, ул.”Петко Енев“ № 40, ап.5 за периода от 01.02.2015г. – 28.02.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 26.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 60,30 лв.
/шестдесет лева и 0,30 ст./, обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена към 01.03.2018г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК К.Г.К., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в размер на 743,27 лв. / седемстотин четиридесет и три лева и 0,27 ст./,
деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: