Р Е Ш Е Н И Е № 260156/20.7.2021 г.
гр.Ямбол, 20.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж. Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 205 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.Д.В., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-0813-002070/27.11.2020 г., издадено от Началник с-р Пътна
полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с
което на жалбоподателят на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано,
като тъй като е налице противоречие между фактическите и правни констатации и
неправилно е приложен материалния закон. Претендира се присъждане на
направените разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г. от АК –
Ямбол и се прави искане да бъде отменено наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
09.09.2020 г. в 11.10 часа в гр.Ямбол, в ж.к. *** жалбоподателят В. бил спрян
за извършване на проверка от служители на ОД МВР - Ямбол – свидетелите Я. и Х..
При проверката било установено, че жалбоподателят В. управлявал МПС – БМВ 320И с
транзитни регистрационни табели с номер ***, с изтекъл срок на валидност на 13.08.2020 г. За констатираното нарушение от В., свид. К. съставил
на жалбоподателят акт за установяване на административно нарушение, като е
приел, че е извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното
превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, същият е подписан от
актосъставителя, свидетелите и е предявен на нарушителя, който го е подписал и не
е направил възражения по акта. Въз основа на така съставения АУАН,
административнонаказващият орган – Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР
Ямбол издал срещу жалбоподателя атакуваното наказателно постановление, като на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.
са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя К. и на свидетелите Я. и Х., дадени в съдебно заседание и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съдът
констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не
са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
производството по налагане на административни наказания.
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение
актосъставителят правилно е описал нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като съгласно тази разпоредба водачът е следвало да управлява моторно превозно
средство, което е регистрирано по надлежния ред. Нарушението е описано ясно и
точно както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така
и в издаденото наказателно постановление. В настоящия случай по несъмнен начин
от показанията на тримата полицейски служители – свидетелите К., Я. и Х. се
установи, че се касае за лек автомобил, който е имал поставени табели с
транзитен номер, но същият е бил с изтекъл срок на валидност. Показанията им са
безпротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. След като е изтекъл
срока на валидност на въпросния транзитен номер е следвало да бъде регистриран
автомобила по надлежния ред или да се удължи срока по чл.27, ал.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. Жалбоподателят не е следвало да управлява нерегистрираното
превозно средство. Като не се е съобразил с това обстоятелство той сам се е
поставил в положение да носи отговорност за извършеното административно
нарушение.
Ето
защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно. Съдът счита,
че правилно е била ангажирана адмнитистративнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В., като за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, Началникът на
сектор Пътна полиция Ямбол му е наложил наказанията, предвидени в чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Правилно са определени тези две
наказания, като наказващият орган се е съобразил с предишната деятелност на
жалбоподателя и съдът намира, че в тези минимални размери наказанията
съответстват на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя, а освен
това с тях ще се постигнат целите, както на генералната, така и на специалната
превенция. Наказанията са справедливи и напълно кореспондират със степента на
обществена опасност на нарушението и нарушителя. С оглед на постигане на целите
на наказанието, заложени в чл.12 от ЗАНН, съдът счита, че именно строгостта на
наложените от административнонаказващия орган санкции ще окажат поправително
въздействие върху жалбоподателя и ще променят мирогледа му относно спазването
на разпоредбите на Закона за движението по пътищата.
По изложените съображения съдът намира, че наложените санкции са адекватни на тежестта на извършеното нарушение и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че в правилно от
страна на наказващия орган не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било
прието, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършеното
административно нарушение.
При този изход на делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. се явява неоснователно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
чл.143, ал.1 от АПК, само когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските следва да се възложат в тежест
на органа, издал отменения акт. Но в случая, това не е така, тъй като със
съдебния си акт съдът потвърждава наказателното постановление и искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0813-002070/27.11.2020
г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с
МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на А.Д.В. ЕГН ********** с адрес: ***, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: