Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .....................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен
съд, Гражданско отделение – осми състав в съдебнo заседание на 12 юни 2014 гoдина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ДИАНА П.-ЕНЕВА
при участието
на секретаря Г.С. катo разгледа дoкладванoтo
oт съдия Св.Цанкова в. гр. делo №
3014/12г. на ВОС, за да
се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Настоящото производство е за поправка на очевидни фактически
грешки в решение № 774/11.04.13г. и е образувано по молби, както следва:
1.
Молба
вх. № 9216/26.03.14г., допълнена с молба вх. № 12597/29.04.2014 г. на Х.Д.Х.,а впоследствие и от В.Х.Д.,К.Х.Д..
С молбата е поискана поправка на ОФГ в
постановеното по делото решение № 774/11.04.13г. „по отношение на осъждането да
се предаде владението на частта от 229 кв.м. от имот 3600 в м.Зеленика
кв.Галата , тъй като не се владее тази част от имота и прилагането на чл. 108
от ЗС и за имот 3225.В молбата за поправка на ОФГ се излагат съображения за
нищожност на решенията на ПК,с които са възстановени на ищците процесните имоти
В с.з. молбите се поддържат лично от Х.Д.Х., а В.Х.Д. и К.Х.Д.
не се явяват, не се представлява и не изразяват становище относно молбите за
поправка на очевидни фактически грешки.
За да
се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното:
С решение № 774/11.04.13г. ВОС е отменил решение №
2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от С. М.П., ЕГН ********** и Т.М.П., ЕГН **********
и двамата от гр. Варна против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д.,
ЕГН ********** *** иск за предаване владението върху
недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр.
Варна, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица,
включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№
3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ №
3600, при граници на тази част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600
и от двете страни път, на осн. чл. 108 от ЗС, И ВМЕСТО НЕГО е осъдил ответниците да предадат на С.С.П., ЕГН ********** ***
в качеството му на правоприемник на починалия в хода на процеса ищец С. М.П.,
ЕГН **********, и на Т.М.П., ЕГН ********** *** владението върху описания по-горе
недвижим имот, на осн. чл. 108 от ЗС, при релевирано твърдение за придобито от ищците право на
собственост върху спорния имот на основание наследствено правоприемство и
реституция, постановена в полза на наследниците на М. С.П. с решение №
533/15.07.98г. на ПК-Варна. Обезсилено
е първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
ищците против ответниците иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с
площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и
път, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Отхвърлено
е възражението за подобрения,
направено от ответниците за заплащане на увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.
„Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, включващ имот № 3225 по ПНИ от
2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по
ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на
повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност 1800лв.;
направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни
1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни
1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр.
орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2
смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на
кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване
през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от
41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност
11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и
стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на
стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на
стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т.,
през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.
/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност
505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима,
както следва: на Х.Д.Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/,
на В.Х.Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. -
сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн.
чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; КАКТО И ИСКАНЕТО за признаване на правото
на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн.
чл. 72, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1302.75 /хиляда триста и два лева и
седемдесет и пет ст./лв., на осн. чл. 64, ал. 1
от ГПК /отм./, представляща разноските по делото за
всички съдебни инстанции. Указано е, че решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Представените при настоящата процедура писмени
доказателства, приети от въззивния съд, касаят
аргументи по съществото на спора и правилността на направения от решаващия съд
правен извода, а не касаят наличието на допуснати ОФГ, поради което и не следва
да се обсъждат.
Очевидна фактическа
грешка според правната теория е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в решението. Такава грешка е
налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е
резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на
решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в
диспозитива на решението друга.
Фактическа грешка ще е налице в случай, че съдът е обсъдил данните по
делото и в мотивите си е направил изводи, погрешно отразени или пропуснати в
диспозитива. Следва също така да се посочи, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил
предмет на мисловна дейност на съда и във
връзка с това е направил съответен правен извод, но
при изписване на диспозитива тези правни изводи
на съда са отразени погрешно.
При очевидната фактическа грешка не се
постановява ново решение като резултат
на решаваща мисловна дейност на съда, а се
поправя допуснатата техническа грешка. Поправка на очевидна фактическа
грешка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната от съда воля
по съществото на спора, изразената
в диспозитива на решението. Формираната от съда воля трябва да
следва от мотивите на съдебния
акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 192,
ал. 2 от
ГПК (отм.) съответстващ на чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима
без затруднения и да не се
налага тълкуване на волята на
съда. Решението следва да се основава
върху приетите от съда обстоятелства
за доказани и закона. Това налага между мотиви и диспозитива да съществува единство,
а наличие на противоречие между тях е основание за допускане на
очевидна фактическа грешка. Действително, за да е налице ЯФГ, следва да е налице несъответствие
между истинската, формирана от съда
воля и нейното външно изражение в писмения текст на решението като
напр. грешка
в пресмятането.
Не представляват явни фактически грешки и не могат да се
поправят по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ грешките, които съдът е
допуснал при формирането на своята воля. Не е допустимо чрез искане за поправка
на ОФГ да се замести формираната воля на съда (например, когато съдът е
пропуснал да вземе предвид определен факт или доказателство или погрешно ги е
преценил и поради това е направил погрешен извод). Тези грешки могат да се
поправят само по реда на обжалване на самото решение, защото се касае до
неправилност на решението, а не до несъответствие на формирана в мотивите и изразена
в диспозитива воля на съда. Или, поправянето на решението при ОФГ не може да
има за последица изменяне или отменяне на формираната вече воля на съда.
От мотивите на ВОС към постановеното решение се
установява, че съдът е формирал воля, че с решението на ПК-Варна №
533/15.07.98г. /което е било обсъдено и относно неговата действителност и е
прието, че същото не е нищожно/, предвид действащата към момента на
постановяване на решението редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.
98/97г./ е възстановена собствеността на наследниците на посоченото лице. Тази
воля е надлежно отразена в диспозитива на съдебния акт и поради извода за
липсата на противипоставими права в патримониума на ответниците – последните са осъдени да
предадат владението върху имота. Отделно от това относно частта на решението за
осъждането на ответниците да предадат владението и върху частта от 229 кв.м. от
имот 3600, за която се сочи, че ответниците не владеят, отново е твърдение за
неправилност, респ. недопустимост на съдебния акт, а не са допусната ОФГ.
Същото се отнася и за осъждането на ответниците да предадат владението на имот
3225 на осн. чл. 108 от ЗС, което не е ОФГ. Молбите
за поправка на ОФГ, основани на горните твърдения са неоснователни.
С оглед изложеното,настоящата инстнация,като
взе предвид и изрично изложеното от молителя в с.з., счита,че в настоящия
случай не е налице очевидна фактическа грешка, поради и което молбата следва да
се отхвърля. Твърденията в молбата за поправка на ОФГ и изложеното от страната
в с.з. сочат на твърдения за незаконосъобразност на постановения от съда
акт,която твърдяна незаконосъобразност може да бъде отстранена,съгласно
правилата на ГПк по пътя на обжалването на съдебния
акт,а не по пътя на поправка на ОФГ.
Настоящото решение по арг. от
чл. 247, ал. 4 от ГПК (идентичен по съдържание на чл. 192, ал. 3 от ГПК /отм./)
не подлежи на обжалване поради необжалваемост и на
решението, чиято поправка се иска.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исканията на Х.Д.Х.,
ЕГН **********, инкорпорирани в молба вх. № 9216/26.03.14г., допълнена с молба вх. № 12597/29.04.2014 г. за
поправка на очевидни фактически грешки в решение № 774/11.04.13г., постановено
по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС , относно по отношение на осъждането да се
предаде владението на частта от 229 кв.м. от имот 3600, тъй като тази част не се
владее от молителите и „прилагането на
чл. 108 от ЗС и за имот 3225
Решението е окончателно не подлежи на
обжалване, на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.