Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 10.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Р.ският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 214 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в
ищцовото дружество имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот,
находящ се в гр. Р., ул. „П.Е.“ № .. Този имот бил свързан към водопреносната
мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер . била
ответницата И.М.Н..
Сочи, че между водоснабдителното
дружество и ответницата е налице облигационна връзка, създадена по повод
продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията на
страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги. Съществуващото правоотношение възникнало още с
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система
и откриването на партида с абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството
нямало данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или
предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между
страните. Съгласно приложимите Общи условия абонатите на дружеството били
задължени да заплащат ползваните В и К услуги в предвидения в закона срок.
В конкретния случай по отношение на
имота, находящ се в гр. Р., ул. „П.Е.“ № ., в установените срокове било
извършено отчитане на показанията в монтирания в обекта водомер и начисляване
сумите за потребеното количество вода, но въпреки това длъжникът не извършил
плащане на дължимите от него суми за периода от 05.05.2014 г. до 05.08.2019 г.,
на стойност 9.,59 лева - главница и лихва за забава в размер на 127,67 лева,
начислена за периода от 07.10.2014 г. до 15.10.2019 г.
Тъй като ответницата не заплатила
стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч. гр. д. № 1212/2019
г. на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 917/05.11.2019 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, което
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата
искова претенция.
От съда се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 9.,59 лева – главница за периода от 05.05.2014 г. до
05.08.2019 г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена
питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ул. „П.Е.“ № ., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
127,67 лева - мораторна лихва за забава за периода от 07.10.2014 г. до
15.10.2019 г.
В срока по чл. .1 ГПК ответницата е
подала отговор на исковата молба, с който е направила възражение за погасяване
на част от претендираните суми по давност. Изложила е твърдения, че
действително е собственик на ¼ ид. ч. от процесния недвижим имот. Сочи,
че в исковата молба не е индивидуализирано техническото средство - водомер,
като наред с това ищецът не е ангажирал доказателства за количеството доставена
питейна вода в процесния имот. С отговора е оспорена представената по делото справка - извлечение към 08.11.2016 г.
и справка - извлечение към 15.10.2019 г., с твърдения, че същите не могат да
служат като доказателство за количеството доставена питейна вода. По изложените
съображения, моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените
разноски на ответницата.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез упълномощен представител
оспорва предявените искове.
Ответницата И.Н., редовно призована,
чрез пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация“ ООД е подало на 04.11.2019 г. до Р.ския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата И.М.Н.
за дължими суми за потребена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ул. „П.Е.”
№ ., за периода от 05.05.2014 г. до 05.08.2019 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 1212/2019 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 917/05.11.2019 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Водоснабдяване
и канализация“ ООД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за
процесния водоснабден имот и за дължимите и незаплатени суми, както и фактури,
издадено от ищцовото дружество за дължими суми за ползвана питейна вода, с
получател - ответницата И.Н..
От представения по делото нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том., рег. №., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие –
района на РС – Р., се установява, че ответницата е собственик на ½ ид.
ч. от УПИ, находящ се в населената част на гр. Р., целият с площ по нотариален
акт от 668 кв. м, а по скица с площ от 818 кв. м, който поземлен имот съгласно
действащия регулационен план на гр. Р., одобрен със заповед № .г., съставлява
парцел ., в кв. 69, при граници по нотариален акт: улица, Г.Д., Е.К.,
В.Т.Т.и С.М.и при граници по скица: улица, парцел , парцел , парцел.-, парцел.и парцел ., ведно с
половината от построената в имота едноетажна къща, състояща се от стая, кухня,
мазе под стаята, хол, входно антре и половината от мазето под входното антре.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се установява
размерът на начислените за процесния период суми за питейна вода, общо и по
отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към
исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 05.05.2014 г. до
05.08.2019 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в гр. Р., ул. „П.Е.” № .,
стойността на ползваната, но незаплатена питейна вода е 9.,59 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 07.10.2014 г. до 15.10.2019
г. е в размер на 127,67 лева.
Според вещото лице, начислените
количества вода отговарят на фактурираните количества питейна вода по
издадените фактури за процесния период от време.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на
ответницата, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с
исковата молба.
Не се спори по делото, че
ответницата е потребител на В и К услуги в качеството си на съсобственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр.
Р., ул. „П.Е.” № ..
За установяване дължимостта на процесните
суми ищецът е представил по делото справки – извлечения за дължими суми и
фактури, с получател ответницата И.Н..
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответницата) се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно
посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
По делото, обаче, въпреки че съдът е
задължил ищцовото дружество, същото не е представило карнетите, удостоверяващи
доставката на питейна вода.
На следващо място, услугата по
доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила за договорите за
продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена
вода. Издаването на фактури и осчетоводяването им от ищеца не доказват
наличието на доставката, съответно потреблението. В този смисъл, представените
по делото фактури от страна на ищеца не са достатъчно доказателство само по
себе си да обосноват наличието на извършена доставка на посоченото количество и
стойност на консумирана от ответницата вода. Представените фактури не са
подписани от ответницата, поради което не се ползват като извънсъдебно
признание на факти (чл. 175 ГПК) от същата. Съдът не приема за действително
дължими посочените суми във фактурите с оглед невъзможността да бъдат отнесени
и към надлежни данни, отразени като количества вода в карнетите.
Представената от ищцовото дружество
справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за
установяване на извършена доставка на посоченото количество и стойност на
консумирана от ответницата вода за процесния период, доколкото представлява
частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна
данни.
Представените фактури и справка - извлечение
биха били годно доказателствено средство, в случай че счетоводството на ищеца
по отношение на удостоверените в тях стопански операции е било водено редовно
съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да
се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно естество частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства)
за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се
подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, но такива не бяха
събрани по делото. Вещото лице по приетата СИЕ е основало своите фактически
изводи изключително на данните, съдържащи се в представените по делото частни
свидетелстващи документи – фактури, едностранно съставени от ищцовото търговско
дружество и обективиращи изгодни за него обстоятелства, поради което не се
ползват с материална доказателствена сила в настоящия процес за удостоверените
в тях правнорелевантни факти. Следователно, поставените задачи за изследване от
вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно процесните
стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е
доставило на ответницата описаното в посочените фактури количество В и К услуги
и стойност на консумирана от ответницата вода. В същото време, обаче, ищецът
претендира за дължимостта на определени суми като стойност на потребено
количество вода, за коиято не се установява по какъв начин е отчетена, на каква
база са извършени съответните записвания на показанията и отчетена разликата.
Ето защо, след като ищцовото
дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че
твърдените от него задължения на ответницата са такива, представляващи стойност
на реално доставени В и К услуги в претендираните размери и качество,
респективно ответницата да дължи сумите по посочените фактури като главници, то
предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от заявлението по чл.
410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответницата направените от последната разноски, които възлизат на
сумата от 330,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ООД,
с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, иск за признаване за установено по
отношение на И.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ищцовото
дружество следните суми: 9.,59 лева (деветстотин и тринадесет лева и петдесет и
девет стотинки) – главница за периода от 05.05.2014 г. до 05.08.2019 г.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за
обект, находящ се в гр. Р., ул. „П.Е.“ № ., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 127,67 лева (сто
двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) - мораторна лихва за забава
за периода от 07.10.2014 г. до 15.10.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 330,00 лева (триста и тридесет лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.