№ 468
гр. Варна, 21.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000300 по описа за 2025 година
за да се произнесе зе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба на С. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Н. Д., срещу решение №
58/25.03.2025г., постановено по гр.д. № 156/2024 г. по описа на Шуменския
окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявен от С.
Т. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София, осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, за присъждане на
сумата 100 000 лв., съставляваща разликата над 100 000 лв. до предявения
размер от 200 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди– болки и страдания, вследствие получени
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 02.03.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата считано от 07.06.2023г. до окончателното й
изплащане.
Въззивницата намира решението в обжалваната отхвърлителна част за
неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон и необосновано. Излагат се съображения за недостатъчно задълбочен
анализ на установените по делото конкретни факти и обстоятелства при
постановяване на решението, относими към размера на обезщетението за
неимуществени вреди, касателно интензитета на претърпените болки и
страдания и степента на уврежданията. На следващо място, излагат се
1
оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, с твърдения,
че определеното от съда обезщетение е необосновано занижено по размер и
несъответно на претърпените болки и страдания, в т.ч. и бъдещи такива, не са
отчетени в достатъчна степен действителния интензитет и степен на
травматичните увреждания, търпени болки и страдания, както и остатъчните
проявления на уврежданият - дефицит в походката на пострадалата и
изразената слабост във функцията на горния десен крайник, както и
установената от ТЕЛК трайно намалена работоспособност, не са взети
предвид икономическите отношения в страната. Сочи се също, че съдът не е
изложил обосновани изводи за точния еквивалент на всички понесени от
пострадалата емоционални, физически и психически болки и страдания, с
което не е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на
исковата претенция изцяло чрез присъждане допълнително на сумата 100 000
лв. , ведно със законна лихва, считано 07.06.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, с присъждане на разноски по делото за двете
инстанции съобразно крайния изход от спора, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
Решението на ШОС, в частта, с която е уважена исковата претенция на
С. Т. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на сумата от 100 000
лв. за обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.06.2023 г. до окончателното й заплащане, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
В жалбата са направени искания за събиране на нови доказателства във
въззивната инстанция: допускане на съдебно-психологична и психиатрична
експертиза на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК и приемане на представено с жалбата
експертно решение № 90596/25.02.2025г. издадено от МБАЛ „Шумен“ АД
(л.11 и сл., идентично с приложеното в цялост на л. 17-19), с което на ищцата е
призната трайно намалена работоспособност от 60% за срок от 3 години с
указана крайна дата- 01.02.2028г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
2
от ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
Въззиваемото дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
представлявано от адв. М. К., е подало своевременно писмен отговор, с който
се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се твърди
правилност и обоснованост на обжалваната част от решението, с подробно
изложени съображения за това. Възразява срещу искането за допускане на
новите доказателствени искания. Моли съда да остави жалбата без уважение,
а решението да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с представяне на писмени
доказателства.
В срок е депозиран и отговор от трето лице- помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
представлявано от адв. М. Г., с който е изразено становище за неоснователност
на въззивната жалба и на направените от въззивницата доказателствени
искания, с подробно изложени съображения за правилността на решението в
обжалваната му част.
По направените доказателствени искания въззивният съдебен състав
намира следното:
Процесуалният представител на жалбоподателката е поискал допускане
изготвянето на съдебно- психологична и психиатрична експертиза, по която
вещите лица, след се запознаят с материалите по делото и след събеседване с
ищцата, да отговорят на следните въпроси: 1) „Налице ли е промяна в
психологичното и емоционално състояние на ищцата след процесното ПТП и
претърпените телесни повреди, в какво се изразява тя, необходими ли са
медикаменти за лечението й и какви са възгледите за пълното й
възстановяване и нормален начин на живот?“; 2) „Как причинените физически
травми на ищцата и последиците от тях се отразяват върху нейното
психическо и емоционално състояние?“; 3) „Какво е психическото и
емоционалното състояние на ищцата понастоящем?“; 4) „Налице ли е остра
стресова реакция при ищцата, довела до разстройство на адаптацията й към
нейния социален живот, която да е в пряка причинна връзка от процесното
ПТП. в какво се изразява, необходими ли са медикаменти за лечението й и
какви са възгледите за пълното й възстановяване и нормален начин на живот?“
и 5) „Налице ли са нарушение на съня, шок, нарушение на други ежедневни
дейности, тревожност и други психически разстройства у ищцата, които да са
3
в пряка причинна връзка от процесното ПТП, претърпените телесни
увреждания и влошеното й здравословно състояние, в какво се изразяват те и
какви са възгледите за пълното й възстановяване и нормален начин на
живот?“. Допустимостта на това доказателствено искане се обосновава с
допуснато от съда процесуално нарушение, довело до неправилност на
решението касателно справедливия размер на обезвредата, а именно
неоснователно отхвърляне на искането, направено своевременно още в
исковата молба.
Въззивният съдебен състав намира, че доказателственото искане по чл.
195 ГПК следва да се отхвърли поради неговата неоснователност, тъй като не
се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266,
ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 от
ГПК, постановяващи забраната за събиране на доказателства във въззивното
производството, а именно: събирането на доказателствата, поискани във
въззивната жалба, да не е било допуснато поради процесуални нарушения.
Процесуално нарушение във връзка с допускането и събирането на
доказателства ще е налице, когато съдът е отказал събирането на допустими и
относими доказателства за своевременно и надлежно въведени от страните в
процеса факти и обстоятелства. В случая, искането за назначаване на
комплексна експертиза е направено своевременно, като е обективирано в
исковата молба, но в нея не са релевирани твърдения за конкретни
емоционални преживявания на ищцата, в причинна връзка с процесното
застрахователно събитие, които да индикират за необходимост от
освидетелстване от експерт със специални знания в областта на психиатрията.
При поставяне на задачата страната е посочила, че експертизата следва да се
изготви въз основа на материали по делото, но такива, с относимост към
предмета на експертизата, не са представени. Задължителна необходимост от
ползването на специални знания на експерт не се обосновава и от събраните
доказателства– липсва каквато и да е медицинска документация, която да се
нуждае от обсъждане от специалисти по психиатрия и/или психология, и няма
данни в свидетелските показания, които да налагат освидетелстване на
ищцата за налично психично заболявания или особено психологично
състояние. В този случай, при липса на своевременно и надлежно въведени от
страните в процеса факти и обстоятелства, свързани със необходимостта от
4
ползване на експерти със съответните специалности, съдът няма задължение
да назначава експертиза, на разноски на съда, и да основава изводите си
относно вида, характера, интензитета и продължителността на претърпените
от ищцата болки и страдания непременно и само на експертни знания по
психиатрия и/или психология.
По аргумент от чл. 266, ал. 1 ГПК, второто доказателственото искане,
обективирано в жалбата, което е за приемане и прилагане към
доказателствения материал по делото на Експертно решение №
90596/25.02.2025г. е основателно и следва да се уважи, тъй като този документ
е издаден на датата на последното по делото заседание, респ. получен е от
страната след приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Предвид така очертания от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на
доказателства или даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII– ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С. Т. С., ЕГН **********,
подадена чрез адв. Н. Д., срещу решение № 58/25.03.2025г., постановено по гр.
д. № 156/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в отхвърлителната му
част.
ПРИЕМА и прилага към доказателствения материал по делото
Експертно решение № 90596/25.02.2025г. от „МБАЛ- Шумен“ АД.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено във въззивната жалба, за допускане на
комплексна съдебно– психиатрична и психологична експертиза, като
неоснователно.
НАСРОЧВА в. т. д. № 300/2025г. по описа на ВнАпС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 21.10.2025 г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6