№ 2257
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110112578 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество „..“, представлявано от
адв. .. за изменение на решение №18748/15.11.2023г., постановено по гр.д.
№12578/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за
неправилно определено възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Намира, че
предвид приетите за разглеждане два иска, следва да бъде определено възнаграждение
по всеки от тях в размер на 1200 лева с ДДС. Сочи, че исковете били неоценяеми,
поради което минималното възнаграждение по тях било 1000 лева без ДДС.
Ответникът не е взел становище по молбата в предоставения му срок.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че
същата е частично основателна по следните съображения:
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при
приключване на производството, поради което и не може да бъде претендирано в
конкретен размер. В случая съдът е приел за разглеждане два иска с общ материален
интерес под 1000 лева за прогласяване на нищожност на клаузи от един и същи
договор, които не налагат отделна защита по всеки от тях, съответно не налага
определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от тях. Следва да се отбележи, че в
исковата молба е посочена цената на исковете, в разрез с настоящите твърдения за
тяхната неоценяемост. При определяне възнаграждението съдът е съобразил
определения размер в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения и го е определил в размер на 400 лева. Съдът не е
съобразил, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, претендира
възнаграждение с включено ДДС и приложение намира нормата на § 2а ДР на Наредба
№ 1/2004 г., поради което дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнаграждението и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско
възнаграждение, поради което искането за изменението на решението в частта за
разноските следва да бъде уважено до размер от 80 лева, представляващи ДДС върху
определеното възнаграждение в размер от 400 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №18748/15.11.2023г., постановено по гр.д. №12578/2023г.
по описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК .. да заплати на адвокат .. сумата от още 80 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Еднолично адвокатско дружество „..“,
представлявано от адв. .. за изменение на решение №18748/15.11.2023г., постановено
по гр.д. №12578/2023г. по описа на СРС в частта за разноските над сумата от 80 лева
до пълния претендиран размер от 2400 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2