Решение по дело №17496/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 август 2025 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20231110217496
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3272
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110217496 по описа за 2023 година
Производството е по реда на член 72, ал.4 ЗМВР във връзка с член 145-178 от АПК.
Образувано е по жалба на Т. С. К. срещу заповед за задържане № 22923-1674 от 16.11.2023
година на полицейски орган полицейски инспектор в отдел „Специализирани полицейски
сили“ при СДВР Б.Ц.Д., с която на основание член 72, ал.1, т.7 от ЗМВР на Т. С. К., ЕГН
**********, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане под
стража за срок от 24 часа“. Жалбоподателят чрез адвокат А. П. оспорва законността на
задържането. Претендира разноски по реда на член 38 от Закона за адвокатурата.
Процесуалният представител на ответника юрк. С. оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с материалите по административнонаказателната преписка
намира за установено следното:
На 16.11.2023 година за времето от 17.00 часа до 22.00 часа в град София се провеждал
масов протест с искане за оставка и нов конгрес на Българския футболен съюз пред стадион
„Васил Левски“ на ул.“Генерал Гурко“ в отсечката от бул. „Васил Левски до бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“, за който било подадено уведомление до Столична община по реда на
член 8 от Закона за събранията митингите и манифестациите. На посочената дата около
18.30 часа Т. С. К. се намирал с приятеля си Х.Д. А.ов на посочения протест пред стадион
„Васил Левски“, но след намеса на полицията, се преместили около 20.30 часа при подлеза
пред „Спортна палата“ в град София. Свидетелят А.ов посочва, че на протеста имало лица с
поставени маски, закриващи лицата им, но двама с Т. К. не носели такива и не извършвали
противообществени прояви. От подлеза излезли множество полицаи и без причина
1
задържали А.ов като по време на задържането Т. К. заснемал действията им с мобилния си
телефон. Когато полицаите забелязали действията му му нанесли удар, при който телефонът
се счупил и също го задържали. Свидетелят А.ов категорично заявява, че в нито един
момент не са извършвали действия по запалване и чупене на контейнери за битови отпадъци
и на полицейски бус. След задържането им А.ов и К. били отведени в 05 РУ на СДВР като
свидетелят Х. А.ов успял да се свърже с адвокат А. П., който дал съвет К. да не подписва
никакви документи
Заповедта за задържане е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59,
ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат
граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на
чл. 57, ал. 1 ЗМВР, за което са представени доказателства на лист 60 от делото и длъжностна
характеристика на лист 47-50 от делото. Спазено е изискването за форма на акта, като
заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР:
името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за
задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва
пред съда законността на задържането. С декларацията от 16.11.2023 г. е заявено
запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
при наличие на основанията на член 72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР (понастоящем точки 1 до 8)
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). За прилагане на нормата е достатъчно
наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното
лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Обжалваната
заповед е издадена на основание член 72, ал.1, т.7 от ЗМВР (понастоящем т.8) във връзка с
член 21 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
Последната разпоредба обаче, съдържа отделни състави ( т.1-15) на противообществени
прояви, квалифицирани като спортно хулиганство и които не представляват престъпления по
смисъла на Наказателния кодекс. Без да е прецизирано в какво се състои
противообществената проява на Т. К., която евентуално да се подведе под някоя състава на
някоя от противообществените прояви на спортно хулиганство, визирани в нормата на член
21, ал.1, т.1-15 от ЗООРПСМ, съдът е в невъзможност да упражни контрол относно
материалната законосъобразност на заповедта за задържане, тъй като изначално не е
посочено коя от проявите на спортно хулиганство по член 21 от ЗООРПСМ е извършил Т. К.
- процесната заповед не отговаря на изискването на член 59, ал.2, т.4 от ЗМВР, тъй като не
съдържа никакви фактически основания за задържането на лицето, а само правни такива –
„във връзка с член 21 от ЗООРПСМ“.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
2
съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 38,, ал.2 вр. ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 750,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, основание за заплащането на което е представеният договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане № 22923-1674 от 16.11.2023 година на полицейски орган
полицейски инспектор в отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР Б.Ц.Д., с
която на основание член 72, ал.1, т.7 от ЗМВР на Т. С. К., ЕГН **********, е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане под стража за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на основание член 38, ал.2
вр.ал.1, т.3 от ЗА на адвокат А. К. П., от САК, номер ***, БУЛСТАТ *** разноски в размер
на 750,00 (петстотин) лева.
Да се връчи препис от решението на страните на основание член 138 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3