№
гр. Кърджали, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд
- Кърджали в открито заседание на
двадесет и шести септември
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №306/2023 г. по описа на КАС, и за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба от Ф.Х.Ю. от ***,
подадена чрез
пълномощник,
против Решение №2153-08-167/11.07.2023 г.
на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което са отхвърлени жалбите му срещу задължителни предписания №№ ЗД-1-08-01355487/19.05.2023 г. и № ЗД-1-08-01355500/19.05.2023 г., издадени от главен инспектор
по осигуряването - контролен орган при ТП на
НОИ – Кърджали.
Жалбоподателят намира
оспорения акт за незаконосъобразен. Счита, че
при издаването на задължителните предписания са допуснати съществени нарушения
на производствените правила, като не са спазени разпоредбите на чл.27-32 от Инструкция
№1/03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ. В тази връзка сочи, че проверката е започнала без
необходимата за целта заповед на ръководителя на ТП на НОИ, както и че не е съставен
констативен протокол от контролните органи. Излага съображения за незаконосъобразност
на извършената проверка и на дадените задължителни предписания за период, надхвърлящ
5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларацията, като се позовава
на разпоредбата на чл. 109, ал. от ДОПК. Последната счита, че може да бъде приложена
по аналогия, тъй като в КСО не е предвиден
срок за извършване на проверка и даване на
задължителни предписания. Иска отмяна на оспореното решение. В писмено становище,
представеното от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че извършената проверка
е законосъобразна и съответна
на разпоредбата на чл.
107 и следващите от
КСО. Счита, че от събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за регистриране на земеделски стопани, тъй като същият не
е произвеждал животинска и растителна продукция за продажба. В писмено становище
излага подробни съображения за законосъобразността на обжалвания административен акт.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление №4029-08-22/12.05.2023 г., подадено да директора
на ТП НОИ-Кърджали, Ф.Х.Ю. е поискал да му бъде
издадено удостоверение за осигурителен стаж, за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2023 г.
Видно от писмо изх.№ 1030-08-521/16.05.2023 г., изд. от директора на ОД „Земеделие“
– Кърджали, жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин на 27.02.2015
г., и е отписан на 04.01.2016 г. Регистриран е отново на 22.12.2016 г. и има пререгистрация
за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. Отписан от регистъра на
07.04.2023 г.
Според приложените по делото
справки от Регистъра на земеделските стопани, от 27.02.2015 г. жалбоподателят е
заявил отглеждането на 20 бр. крави; от 22.12.2016 г.
- 14 бр. птици; от 30.01.2018 г. - 15 бр. птици; от 22.02.2019 г. - 15 броя птици;
от 13.02.2020 г. - 0,1000 ха естествени ливади; от 25.01.2021 г. е заявил намерение
за засяване на 0,0400 ха картофи и 0,0500 ха с други зеленчуци; от 02.03.2022 г.
е заявил намерение за засяване на 0,0500 ха картофи и 0,0500 ха други зеленчуци;
от 25.01.2023 г. са посочени основни култури „други зеленчуци“- 0,1000 ха.
С писмо изх.№4029-08-22#1/19.05.2023 г., издадено по повод подаденото заявление за удостоверяване на осигурителен стаж, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
- Кърджали е отказал да удостовери осигурителен стаж с удостоверение обр.КРД-13А на Ф.Х., за заявения от него период
от 01.01.2016 г. до 30.04.2023 г. В писмото е посочено, че при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че в рамките на заявения период
заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице
–земеделски стопанин на 27.02.2015 г., с прекъсване дейността, считано от
04.01.2016 г., възобновяване на дейността, считано от 22.12.2016 г. и прекъсване,
считано от 07.04.2023 г. Констатирано е, че декларации обр.1,
с код 13 са подавани за лицето, за периода
22.12.2016 г. – 31.12.2022 г., като за горния период са внесени и осигурителни вноски
в приход на ДОО. Предвид данните, съдържащи се в справките от Регистъра
на земеделските стопани е прието, че в разглеждания период лицето не е упражнявало
трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството
на продукция, предназначена за продажба, а регистрацията като земеделски стопанин
е направена единствено с цел получаване на осигурителни права, а не с цел реално
упражняване на дейност и реализация на продукцията. Прието е поради горното, че
не са налице предпоставките на чл.10, ал.1 от КСО и по отношение на лицето не е
възникнало осигуряване. В писмото е посочено
също, че подадените за лицето данни
с декларация обр.1 «Данни за осигурено лице», за периода 22.12.2016 г. – 31.12.2022 г., с код -13, следва да бъдат заличени, а заедно с тях и историята на осигуряване. Писмото е получено от жалбоподателя на 02.06.2023 г., като няма данни за неговото оспорване.
Със задължителни предписания №№ ЗД-1-08-01355487/19.05.2023 г. и № ЗД-1-08-01355500/19.05.2023
г., издадени от главен инспектор по осигуряването - контролен орган при ТП на
НОИ – Кърджали, на
жалбоподателя е предписано: да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1
от КСО, за периодите: 22.12.2016 г. -
31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. с вид осигурен
- 13, декларация обр. №1 „Данни за осигурено лице“. В
задължителните предписания е отразено, че в разглеждания период Ф.Х.Х. не е произвеждал животинска/
растителна продукция, предназначена за продажба, не е извършвал трудова дейност
по смисъла на КСО и следователно няма качество на осигурено лице. Горните
задължителни предписания съдържат и препращане към констатациите в писмен отказ
за издаване на удостоверение за осигурителен стаж обр.
КРД-13А с изх.№4029-08-22#1/19.05.2023
г., издаден от ръководител на контрола по разходите на ДОО.
С оспореното
Решение №2153-08-167/11.07.2023 г. на директора на
ТП на НОИ - Кърджали, са отхвърлени жалбите на Ф. Ю. срещу задължителни предписания №№ ЗД-1-08-01355487/19.05.2023 г. и № ЗД-1-08-01355500/19.05.2023 г., издадени от главен инспектор
по осигуряването - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. Решаващият орган е възприел констатациите в ЗП, че лицето не е упражнявало
трудова дейност и не се счита за осигурено лице по смисъла на §1, т.3 и т.5 от ДР
на КСО. По тези съображения стигнал до извода, че правилно е било предписано заличаването
на данните. По повод възраженията на жалбоподателя
са изложени и доводи за липса на нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на задължителните предписания.
От изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установи се приложените по делото
доказателства, че в периода 22.12.2016
г. – 31.12.2022 г., жалбоподателят се е регистрирал
като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин,
декларирал е съответното осигуряване, както и че за горния период
е внесъл осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице.
За да отхвърли жалбата срещу задължителните
предписания за заличаване на данни, свързани с осигуряването
на лицето, за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, административния орган е приел, че последното не е произвеждало животинска/ растителна продукция,
предназначена за продажба, не е извършвал трудова дейност по смисъла на КСО и следователно
няма качество на осигурено лице по смисъла на КСО.
Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители
са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена
за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Установи се от
обсъдените по-горе доказателства, че в периода
от 22.12.2016 г. – 31.12.2022 г., за който са внасяни осигурителни
вноски,
регистрацията на
жалбоподателя като земеделски
стопанин е свързана с отглеждането на 14 -15 бр. птици; или 0,1000 ха естествени
ливади; или 0,0400 ха картофи и до 0,1000 ха с други зеленчуци.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖв/, животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация,
се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят
като ферми. В този смисъл са и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖв легални определения на понятията „ферма“ и „лично стопанство“.
С оглед коментираната нормативна уредба и наличните доказателства, съдът намира,
че стопанството на жалбоподателя не представлява ферма, т.е. животновъден обект,
в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара.
По делото не са представени доказателства, жалбоподателят да е произвел и растителна
продукция, предназначена за продажба, от декларираните за стопанисване 0,1000 ха
естествени ливади, или намерението за засаждане на 0,0400 ха картофи и до
0,1000 ха други зеленчуци, поради което правилно
е прието от административния орган, че Ф. Ю. не е имал качество на „регистриран
земеделски стопанин“ по смисъла на КСО, респ., за периода на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, същия не
е осигурено лице за съответния осигурителен риск. Горната дейност, предвид нейния
обем /съгласно заявените в анкетния формуляр земеделски площи /брой отглеждани животни/,
не може да се характеризира като такава по производство на продукция, предназначена
за продажба.
По
изложените съображения, правилно е прието, че жалбоподателят не е упражнявал трудова
дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски производител
и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3
от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на
коригиране. Регистрацията и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно
за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл.10, ал.1,
вр. с §1, т.3 от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова
дейност. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране
на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното
положение.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно е предписано
заличаването на данните, свързани с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено
упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се
лице, тъй като последното не е упражнявало
трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което няма качеството
на осигурено лице по смисъла на КСО. От своя страна, внасянето
на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно,
за да има жалбоподателят качеството на осигурено лице, предвид изискването на чл.10,
ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.27-32
от Инструкция №1/03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ,
поради това че проверката
била извършена без нарочна заповед
на ръководителя на ТП на НОИ, както и че не е съставен
констативен протокол от контролните органи. Видно от данните по
делото, проверката е извършена по преценка на ръководителя на ТП на
НОИ и по данни от информационната система на НОИ, въз основа на които
са установени нарушенията. В тези случаи, съгласно чл.29, ал.5
и чл.32, ал.4 от Инструкция №1/03.04.2015 г., не се издава заповед и не съставя констативен
протокол.
Неприложима в случая
е разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, на която жалбоподателят се позовава. Според
чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения
за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината,
в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации,
в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Последната
норма намира приложение в ревизионните производства
за установяване на задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд "ГВРС",
а в случая с оспорения акт не са установени публични задължения на жалбоподателя.
По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно,
а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва
да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.Ю. от *** против Решение №2153-08-167/11.07.2023
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което са отхвърлени жалбите му срещу задължителни предписания №№ ЗД-1-08-01355487/19.05.2023 г. и № ЗД-1-08-01355500/19.05.2023 г., издадени от главен инспектор
по осигуряването - контролен орган при ТП на
НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА Ф.Х.Ю. от ***, с ЕГН **********, да заплати
на ТП на НОИ - Кърджали разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред
ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :