Мотиви към  Присъда № 340 от 02.10.2013 година, постановена по НОХД № 574/2013 година по описа на РС - Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против И.Х. /I.H./, роден на *** ***,Тунис, живущ ***,гражданин на Тунис, неженен, със средно образование, студент, неосъждан и М.З./M. Z./, роден на *** ***, Тунис, живущ ***,гражданин на Тунис, неженен, със средно образование, студент, неосъждан, са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 05.10.2012 година, около 21.00-21.30 часа на 150 метра източно от гранична пирамида №271 в землището на село Лесово, община Елхово,  действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимите престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да им бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер и кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален размер, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за срок от три години.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв. М.Т. от АК-Ямбол. Защитникът на подсъдимите не оспорва, че същите са автори на деянието по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което са привлечени към наказателна отговорност. По отношение на наказанието пледира същото да бъде определено в минимален размер, както при определяне на наказанието лишаване от свобода, така и при определяне на наказанието глоба.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Х. /I.H./, роден на *** ***, Тунис, живущ ***,гражданин на Тунис, неженен, със средно образование, студент, неосъждан.

Подсъдимият М.З./M. Z./, роден на *** ***, Тунис, живущ ***, гражданин на Тунис, неженен, със средно образование, студент, неосъждан.

В хода на ДП, както и в хода на съдебното производство подсъдимите не са представили документи за самоличност и същата е установена по техни данни.

Двамата подсъдими живеели в Тунис. Същите напуснали страната си и отишли в Република Турция, след което предприели действия по влизане на територията на Република България, като на  05.10.2012 година, около 21.00-21.30 часа на 150 метра източно от гранична пирамида №271 в землището на село Лесово, община Елхово, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България. Двамата подсъдими продължили пътя си към вътрешността на страната ни, като достигнали ГКПП - Лесово. Достигайки до граничния  пункт подсъдимите се явили пред св.С.Г., който работил като граничен полицай. Пред свидетеля Г. подсъдимите заявили, че не притежават документи за самоличност, но обяснили, че са от Тунис. След установяване факта на незаконното им преминаване през граница, подсъдимите били задържани от граничните власти.

От приложените по делото справки за съдимост, издадени от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- показанията на свидетеля С.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимите И.Х. /I.H./, роден на *** ***,Тунис, живущ ***,гражданин на Тунис, неженен, със средно образование, студент, неосъждан и М.З./M. Z./, роден на *** ***, Тунис, живущ ***,гражданин на Тунис, неженен, със средно образование, студент, неосъждан, са осъществили с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 05.10.2012 година, около 21.00-21.30 часа на 150 метра източно от гранична пирамида №271 в землището на село Лесово, община Елхово,  действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля С.Г., участвал при задържането на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото, времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница.

Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите И.Х. /I.H./ и М.З./M. Z./ за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са осъждани, както и предвид направените от тях самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства- необременено съдебно минало, самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на подсъдимите И.Х. /I.H./ и М.З./M. Z./ наказание при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба в размер на 100.00 лв.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите. Последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите И.Х. /I.H./ и М.З./M. Z./.

С така наложените наказания съдът намери, че биха се постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: