№ 25021
гр. София, 07.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110110316 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. А. Б., чрез адв. М. Д., с която срещу "Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са предявени искове по искове
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. пр. 2, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗЗП, евентуално
чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№ 4649747/23.11.2022 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1300 лева, при
посочени в договора ГЛП 30,00 % и ГПР 35,03 %, на договор за предоставяне на
гаранция № 4649747/23.11.2022 г., както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 5,00
лева (част от вземане с размер 380 лева), представляваща заплатена на ответника "Изи
Асет Мениджмънт“ АД без основание сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска (20.02.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответниците процесните договори за кредит и за
гаранция, по силата на които в заем му е предоставена посочената сума, която се е
задължил да върне заедно с възнаградителна лихва. С договора за заем твърди да е
било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по
кредита, като и в тази връзка се твърди да е сключен договорът с втория ответник,
който се съгласил да гарантира за изпълнението на задълженията на ищеца към
кредитора срещу заплащането на възнаграждение наред с погасителните вноски по
договора за кредит, което също е било заплащано на кредитодателя. Твърди общото
задължение по договорите да е нараснало до сумата 1680 лева, която следвало да
заплати за период от три месеца. Развива подробни съображения за нищожност на
договорите и че посредством същите са нарушени, респ. се заобикалят императивни
норми на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения в
договорите размер на ГПР, в който не е било включено възнаграждението на гаранта
по другия договор. Излага доводи за неравноправност на клаузите на договорите, както
и за липсата на основание за сключването на договора за гаранция и за противоречие
на същия с добрите нрави. Твърди да е заплатил на ответника Изи Асет Мениджмънт
АД сумата 1680лева, с оглед което и недължимо платената сума възлизала на 380 лв. В
обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите
молби позиция, са заявени искания съдът да уважи исковете, да присъди разноски в
полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца, и да не
1
присъжда разноски в полза на насрещната страна, позовавайки се на практика на СЕС
по въпроса. Заявява искане да се приемат като доказателства по делото представените
с исковата молба документи, както и да се допусне изслушването на ССчЕ със задачи
съгласно исковата молба. Заявява искания по чл. 190 ГПК.
В срок са подадени отговори от ответниците, с които предявените искове се
оспорват.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита, че договорът за кредит не е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са налице пороци, обуславящи
такава недействителност. Счита, че дори неправилно да е посочен ГПР, това не може
да обуслови нищожност на целия договор за кредит. Намира за необосновани
твърденията на ищеца съгласно исковата молба, че са налице нарушения на
императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 20 ЗПК. Сочи, че не е налице задължение
за кредитодателя да посочва в договора кои са компонентите, които формират ГПР.
Отделно счита, че в случая е бил посочен действително приложимият към кредитното
правоотношение ГПР, доколкото възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция не е включено и не би следвало да се включва в същия, още повече
договорът за гаранция е бил сключен след договора за кредит. Излага подробни
доводи, че ищецът се е обърнал към ответника с искане за отпускане на кредит и е бил
добре запознат с условията, при които се задължава, в т.ч. и че кредиторът изисква да
бъде предоставено обезпечение на задълженията на кредитополучателя. Ищецът сам е
избрал да сключи договора за предоставяне на гаранция, а не да представи на
кредитора си друг вид обезпечение. Оспорва отделни клаузи от договора за кредит да
са нищожни. Намира за неоснователен и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Сумата, получена от
ищеца в размер на 1333,03 лева (с оглед редуциране на възнаградителната лихва до
сумата 33,03 лева), е била получена на валидно правно основание, като с оглед
предсрочното погасяване на кредита. Оспорва да е материално легитимиран да
отговаря за остатъка от предявеното вземане, доколкото ищецът е сключил договор с
другия ответник, съответно в негова полза ищецът правил плащания със знанието, че
този ответник е бил овластен да приема плащането за друго лице. Възможността тези
плащания да се правят чрез „Изи Асет Мениджмънт“ е била установена за удобство на
потребителя. Счита, че не е нужно да се назначава съдебно-счетоводна експертиза,
като заявява готовност да представи справка за направените плащания по договора за
кредит.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска, предявен срещу него,
като намира исковата молба за нередовна. Намира процесния договор за действителен,
като излага аргументи в тази насока. Счита, че сключената сделка е по искане на
ищеца, същата е действителна, а за търговеца се явява сключена по занятие срещу
договореното възнаграждение. Оспорва към процесния договор да е приложим ЗПК.
Поддържа, че дължимото му възнаграждение не следва да се включва в ГПР по
договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорите, сключени с ответниците, са нищожни на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално
поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че
накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, че договорът за гаранция е сключен без основание.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже
2
основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени
особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора
е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по
процесния договор суми, както и че сумата над 33,03 лева до размера заплатен от
ищеца (без сумата 1333,03 лева) е получил в качеството си на представител на
„Файненшъл България“ ЕООД и е прехвърлил същата в патримониума на получателя
на плащането, като за последното ОТВЕТНИКЪТ НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ищеца сумата от 1300 лева, която последният се е задължил да му
върне, както и че ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит.
Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени
доказателства по делото.
Искането по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, доколкото
документите са представени от ищеца с исковата молба.
Съдът следва да укаже на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в срок до
първото по делото съдебно заседание да представи справка за заплатените и получени
от ищеца суми по процесните договори, в т.ч. и такива получени като овластено лице
от името и за сметка на другия ответник, а ответникът „Файненшъл България“ да
посочи какви е получил от ищеца по процесния договор за предоставяне на гаранция,
като искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отложи за
първото по делото съдебно заседание. Ако между страните не е спорно каква сума е
заплатил ищецът на ответниците по процесното правоотношение, то и не би било
наложително изслушване на заключение на вещо лице, доколкото за отговора на
релевантните за спора въпроси не са необходими специални знания.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
3
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата
молба документи.
УКАЗВА на ответниците в срок до първото съдебно заседание да представят
справки за извършените от страна на ищеца плащания по договора за кредит и по
договора за гаранция.
УКАЗВА на ответниците, че непредставянето на документите, за които съдът ги
е задължил в производството, ще се цени по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2025
г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните по ел. път на заявените по делото
ел.адреси.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчат
преписи от отговорите на ИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4