№ 165
гр. ***, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200315 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН, и е образувано по жалба на К. Ц.
Х. от гр.***, срещу Наказателно постановление № 24-0967-001029 от 10.10.2024 г., издадено
от Началник група към ОД МВР-***, Сектор „Пътна полиция” гр.***, с което за нарушение
на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради
противоречие с материалния закон. Поддържа се,че водачът бил с предпазен колан при
спиране на л.а. от проверяващите. Описаното нарушение не било извършено от
жалбопоодателя и отразените факти и обстоятелства не отговаряли на обективната
действителност. При издаване на НП не било взето предвид съдържанието от личните
видеокамери/бодикамери/ на проверяващите.
При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, така както е подадена.
Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ***, с което е представена
административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Не се
претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
1
установяване на административно нарушение с.GA №1404155/23.09.2024 г., затова, че при
управлението на лек автомобил м.„*** “ с рег.№ ***, в гр.***, ул.“***“ № 66, водачът не
използва предпазен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.
Жалбоподателят бил спрян от полицейски служители, които му съставили на място АУАН, в
който описали, че на 23.09.2024 г., в 10.50 часа, в гр. *** ,ул.“***“ № 66 жалбоподателят
управлява лек автомобил м.„*** “ с рег.№ ***, без да използва предпазен обезопасителен
колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от него, връчен му е, като
в графа „възражения“ е отразено:“Имам такива“. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили
допълнителни възражения против съставения акт, в които жалбаподателят отново излага, че
не е извършил вмененото му нарушение и иска проследяване на записите от бодикамерите
на проверяващите.
Констатирано е в АУАН, че водачът е извършил следното нарушение: управлява МПС
без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е
нарушил чл.137а ал.1 ЗДвП .
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лв.
Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: АУАН с.GA №1404155/23.09.2024 г. ; Наказателно постановление № 24-0967-
001029 от 10.10.2024 г., издадено от началник група към ОД МВР - ***, сектор „Пътна
полиция” ***;допълнително възражение към АУАН ,докладна записка до началник сектор
ПП ***,писмо до н-к с-р ПП при ОДМВР ***,писмо до н-к сектор ПП, сведения-2 бр.,
справка до н-к сектор ПП при ОД МВР *** относно възражение против АУАН, отговор до
жалбоподателя по повод подаденото възражение против акта, справка за нарушител/водач;
Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,писмо до РС от
сектор ПП при ОДМВР ***.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Я.В. и и Цв.Г.. От показанията на свидетелите– полицейски служители,
актосъставител и очевидец на нарушението, съответно свидетел на нарушението и при
съставяне на акта, се установява, че докато управлявал автомобила си на отразената дата и
място в АУАН, жалбоподателят-водач не е използвал обезопасителен /предпазен/ колан, с
какъвто автомобилът бил оборудван. Свидетелите последователно споделят причината,
поради която л.а. е бил спрян за проверка, констатираното при проверката, възраженията на
жалбоподателя. Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви,
взаимно се допълват, подкрепят се и от писмените доказателства. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - ***, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП
е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган,
съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Според
съда АУАН съдържа задължителните реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН. Вмененото
нарушение е описано словесно точно, ясно и изчерпателно, при което не може да има
2
каквото и да е съмнение относно това в какво е обвинен жалбоподателя.
Спазена е разпоредбата и на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление
съдържа също всички минимално изискуеми реквизити. Нарушението е описано точно и
ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми,
като наказанието за нарушението е правилно определено. Не е нарушена разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
възпроизвеждат текста на АУАН. Както се изложи по горе АНО по повод възраженията
против акта е извършил проверка,и не е уважил същите, като този факт е отразен в самото
НП, като е посочен номера на справката, в която са изложени конкретните мотиви за
неуважаване на възраженията. Както се изложи и по-горе основният довод на
жалбоподателя и във възражението при съставяне на акта, и във възражението подадено в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е било, че жалбоподателят при управление на МПС е бил
използвал обезопасителен колан, при което държи да се проверят записите от използваните
бодикамери, или камерите на самия патрулен автомобил. Във връзка с възражението и
исканията на жалбоподателя и при гледане на делото от съда са изискани подобни записи ,
при което е отговорено от ОД МВР с-р ПП, че не е възможно предоставянето на такива
записи, тъй като по закон се пазят в продължение само на 30 дена.
От данните по административно-наказателната преписка във връзка с постъпилите
възражения по акта е видно, че АНО е изискал от началник сектор при ОДМВР справка във
връзка със съставения акт и записи от камерите на патрулния автомобил или служителите,
ако има такива/стр.9/. С докладна записка от 08.10.2024г.до н-к сектор ПП/стр.10/ след
извършена проверка е отговорено, че патрулният автомобил не е бил снабден с
видеокамера/видеорегистратор/, а полицейските служители на смяна с този автомобил
/актосъставителя и свидетеля по акта/ са били снабдени с персонални камери, но към
момента на проверката от тях няма осъществен запис, т.е.не са били включени персоналните
им видеокамери. При проверката са били снети и сведения от актосъставителя и свидетеля
по акта, в които и двамата са категорични, че жалбоподателят е бил без поставен предпазен
колан, което двамата възприели визуално по несъмнен начин при движение и спиране на
л.а.. При така извършената проверка и данни от нея, АНО приел възраженията за
неоснователни,за което жалбоподателят бил уведомен, и издал процесното НП.
Като краен резултат, според настоящия състав, в случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Правилно,както се изложи е квалифицирано
деяниянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението,
както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на коятото е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение.В тази връзка съдът дава вяра преди всичко на показанията на изслушаните
свидетели-актосъставител и свидетел при извършване на нарушението и съставяне на акта
по изложените по-горе съображения.Показанията им се подкрепят и от писмените
доказателства по делото,които съдът няма основание да изключи от доказателствената
съвкупност. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за недоказаност на
вмененото нарушение поради липса на записи от бодикамерите на полицейските
служители.Съгласно чл.91 ал.1 ЗМВР полицейските органи могат, без да са императивно
3
задължени да използват средства за явно видеонаблюдение. В конкретния случай видно от
данните по преписката полицейските служители са били снабдени с такива, но те не са били
използвани/включени/, поради което от същите не може да се установи дали водачът е с
предпазен колан или не, който факт, обаче, съдът е приел за доказан на база останалите
доказателства по делото.
В разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, а
чл.183 ал.4 т.7 ЗДП предвижда, че Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска.
Настоящият състав приема, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение
по чл. 137а ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183 ал.4 т.7
пр.1 от Закона за движението по пътищата.
Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като в нея е предвидено,
че определени лица могат да не използват обезопасителни колани. По делото не са
представени доказателства, че жалбоподателят.водач е сред категорията лица, които могат
да не използват обезопасителни колани,нито се навеждат подобни доводи. Правилно
наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл.183, ал.4, т.7
предл.1 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който управлява МПС без използване на
обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.
Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50.00
лева,поради което пред съда не стои въпроса за индивидуализация на наказанието.
В заключение според съда доказателствената сила на редовно съставения АУАН
срещу наказаното лице,въведена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП не е оборена от събраните
по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна,
тъй като извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна
от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и доказано,
спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на АУАН и
НП, поради което съдебният състав намира, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на ответника се дължат сторените в производството
разноски, но такива в случая не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0967-001029 от 10.10.2024 г.,
издадено от началник група към ОД МВР-***, сектор „Пътна полиция” гр.***, с което за
нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП на К. Ц. Х. от гр.*** е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд *** по
реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5