П Р О Т О К О Л
гр. КЮСТЕНДИЛ, 12.02.2020 г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
с участието на секретар: Светла Кърлова
и в присъствието на прокурора:
постави за разглеждане: АдмД № 50/2020 г.
докладвано от: съдия ДЕМИРЕВСКИ
На именното повикване в 11.05
часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. се явява лично в днешно съдебно
заседание, доведен от ОЗ „Охрана“.
ЗА ОТВЕТНИКА са явява ст. юк. Г. с пълномощно
представено в днешно съдебно заседание с писмения отговор по жалбата.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕАЛОТО
ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА: Постъпила е жалба от лишения от свобода С.Х.С., с която обжалва
Заповед № 53/17.01.2020 г. на н-ка на затвора гр. Бобов дол, с която същият е
наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.
С писмо вх. № 500/27.01.2020 г. е изпратена преписката по наложеното наказание,
с приложени ксерокопия от заповеди за наложени дисциплинарни наказания по
отношение на осъдения, подробно описани в писмото - 6 броя.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.:
Поддържам жалбата, както съм изложил в нея. Искам само да добавя, че чл.
90, т. 6 от ЗИНЗС ясно гласи, че лишените от свобода не подлежат на
дисциплинарни наказания за подадени молби и жалби. Аз съм наказан за молба, формулирано като молба, което е абсолютно
незаконосъобразно, спрямо закона на Република България. Това е, което имах да
добавя.
СТ. ЮК Г.: Уважаеми г-н административен
съдия, поддържам становището изложено в писмения отговор за допустимост, но
неоснователност на жалбата. По изразените сега доводи от лишения от свобода бих
искала да кажа, че да, наистина според чл. 90, ал.6 от ЗИНЗС лишените от
свобода не носят отговорност за своите молби и жалби, но това писание по
съдържанието си не е молба нито жалба, то само е озаглавено така. Обикновено
молбите съдържат поставяне на някакъв проблем на лишения от свобода и искане за
разрешаването му от длъжностното лице, от което зависи това, от която
компетентност е това. С жалбите се оспорват някакви действия или актове, които
засягат правната сфера. Както съдът сам се е убедил, написаното от С. няма
съдържанието на молба. То просто съдържа
обиди и клеветнически изявления към длъжностно лице. Нямам доказателствени
искания. Моля да приемете административната преписка и заповедите за наказание
на С., с които доказваме системност на извършените дисциплинарни нарушения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
представените писмени такива с писмо вх. № 500/27.01 2020 г.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Навсякъде в затвора гр. Бобов дол се продава и купува
хероин. Хляб не може да се качва, а хероин се продава навсякъде. В момента се води следствие и не знам дали
мога да коментирам тези неща тук. Води се следствие и съм разпитан от
следовател. Не зная дали мога да го коментирам тук. Да не стане така, че да съм
нарушил следствената тайна. Всичко съм описал до главния прокурор и до
предишния, и до сегашния. Не зная какво общо имат предишните ми наказания с
това нещо.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания. Ще се
ползваме от преписката и приложените писмени доказателства.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от
фактическа и правна страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.: Моля да бъде отменена заповедта
на н-ка на затвора, тъй като според мен е абсолютно незаконосъобразнаи не се
основава на нито един закон, нито член, нито точка от ЗИНЗС.
СТ. ЮК. Г.: Уважаеми г-н административен
съдия, моля с Вашия съдебен акт, с който ще се произнесете да отхвърлите
жалбата като неоснователна и да потвърдите така атакуваната Заповед № 53 от 17.01.2020
г. на н-ка на затвора, с която С.Х.С. е
наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, което
наказание той е изтърпял. Заповедта е издадена от компетентен орган в
съответната писмена форма. Административният
орган не е допуснал съществени нарушения
на административно-процесуалните правила, спазени са правата на С., като същият
изслушан преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание, видно от протокол за изслушване, приложен по
делото. На трето място считаме, че е виновно извършено това нарушение от
лишения от свобода, тъй като в чл. 100, ал.2, т. 5, по което е и правното основание
посочено в заповедта е регламентирано, че дисциплинарно нарушение е неизпълнение
на задълженията и неспазени ограниченията предвидени в закона, с което
жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.96 т. 3 от ЗИНЗС, който пък съдържа
задълженията на лишените от свобода да спазват установените за тях правила. А
съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние,
извършено виновно, с което се нарушава вътрешния
ред или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или
лишени от свобода. Видно от събраните доказателства, включително и в съдебно
заседание оспорената заповед е съобразена и с установените в производството по
налагане на дисциплинарното наказание факти и обстоятелства. От представената
като писмено доказателство в процеса дисциплинарна преписка се доказва факта на
извършеното дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в обидно отношение към длъжностно лице, както и неговото
авторство, като същото не се отрича от жалбоподателя. Оспорената заповед считам,
че налице съответствие между вписаната в
нея фактическа обстановка и посочените за нарушения правни норми. Спазена е и разпоредбата
на чл. 102, ал.2 като наказанието по чл.101, ал.2, т. 7 ЗИНЗС е наложено
предвид наличието на системност. Съобразена е и с чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС, т.е.
осен характера и тежестта на дисциплинарното нарушение наказващият орган е взел
предвид и отношението на лишения от свобода към него, цялостното му поведение,
и именно това, че е многократно наказан и здравословното му състояние. Моля да
вземете предвид това, произнасяйки се със съдебния си акт.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание за постановяване
на решение.
След съвещание СЪДЪТ обявява
решението си като излага следните мотиви:
Съдебното производство по настоящото
дело е по реда на чл. 111 от ЗИНЗС.
Лишеният от свобода С.Х.С.
оспорва Заповед № 53 от 17.01.2020 г. на началника на затвора гр. Бобов дол, с
която е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия и моли
за нейната отмяна.
В с.з. жалбоподателят поддържа оспорването
и не се признава за виновен.
След запознаване с
доказателствата по делото и становището на страните, съдът намира жалбата за
допустима, като подадена в срока по чл. 111, ал.1 ЗИНЗС от лице с правен
интерес за нейното оспорване пред компетентния за разглеждането й
административен съд.
Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
На първо място, Заповед № 53 от 17.01.2020 г.
е издадена от компетентен за това орган, а именно началникът на затвора гр.
Бобов дол, съобразно нормата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС и е в предвидената от закона
писмена форма.
На второ място, при произнасянето
си органът, а именно началникът на затвора гр. Бобов дол, не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като преди да
наложи наказанието същият е изслушал нарушителя, който е дал обяснения
съобразно изискванията на чл.105, ал.1от ЗИНЗС, а именно: същите са отразени на
лист 6 по делото в протокол от 17.01.2020 г.
На трето място, с оглед установените по делото релевантни факти и
приложените доказателства заповедта е съобразена с материалните разпоредби и
целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е
деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишеният от свобода, с
което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане, или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Според чл. 100, ал.2, т.5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС неизпълнение на
задълженията или неспазване на определените от закона правила, какъвто е и
конкретния случай.
СЪДЪТ приема, че от приложената по
делото преписка и от установената фактическа обстановка, същата е съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената
проверка, като споделя и направените въз основа на нея изводи.
По съществото на спора съдът
намира факта за извършеното нарушение и неговото авторство за доказани. Това се
доказва, както от приложените по делото
писмени доказателствени средства, представляващи административната преписка,
така и от самите обяснения, дадени от лишения от свобода пред комисията
отразени в протокола от 17.01.2020 г. По
същество извършването на дисциплинарното нарушение се отрича от жалбоподателя, въпреки представените
по делото такива доказателства.
Вярно е че съгласно чл. 90, ал.6 от ЗИНЗС не се носи дисциплинарна отговорност за молба или жалба подадена от ЛС.
Внимателният прочит обаче на молбата приложена
на лист 5 по делото сочи всичко друго,
но не и молба. Употребените в същата думи като „идиот“ още по-малко, че н-кът на затвора е неречен „убиец“ в така
наречената „молба“ сочи, че същата не отговаря
по форма и съдържание на посочената в чл.90, ал 6 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че в
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие
с описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, а
видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание съответства на характера и тежестта на
извършеното нарушение, като е съобразен изрично и чл.
102, ал.1 от ЗИНЗ. Взет е предвид характерът и тежестта на извършеното
нарушение, както и цялостното поведение на лишения от свобода, като са
приложени и множество други заповеди за наказание на същия, посочени в
оспорената заповед, а именно: Заповед № 973/22.11.2018 г. издадена на основание
чл. 101, т.1 от ЗИНЗС; Заповед № 228 от 4.4.2019 г., издадена на осн. чл. 101,
т.1 от ЗИНЗС; Заповед № 736/17.10.2019 г. на осн. чл. 101, т.4 е наказан със „Забрана за участие в
колективни мероприятия в затвора“ за срок от три месеца ; Заповед №
778/31.10.2019 г. на осн. чл. 101, т.5 от ЗИНЗС с „Лишаване от хранителна
пратка“ за срок от три месеца; Заповед № 944 от 19.12.2019 г. на осн. чл. чл. 101, т.7 от ЗИНЗС е наказан с
„Изолиране в наказателна килия“ за срок от три денонощия; Заповед № 40/16.01.2020
г. на осн. чл. 101, т.5 от ЗИНЗС е
наказан с „Лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца, съответно
съобразено е със здравословното му състояние.
С оглед всичко изложено СЪДЪТ
намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което като законосъобразна същата ще бъде оставена в
сила.
С оглед гореизложеното и на осн.
чл. 111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС КнАдмС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 53/17.01.2020 г. на
н-ка на затвора гр. Бобов дол, с която на осн. чл. 101, т.7 от ЗИНЗС на лишения
от свобода С.Х. С. е наложено наказание
„Изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието приключи в 11.35
ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: