Р Е Ш Е Н И Е  № 1330

 

гр. Сливен, 22.11.2019 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Сливенският районен съд, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4818 по описа за 2019 г. на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2016 г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата кредит в размер на 1000 лв. В чл. 7, ал. 1 от Договора било уговорено, че към кредита се включва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 131,20 лв., която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Потребителят сключил и застраховка „Живот“ в размер на 46,20 лв. и застраховка „Безработица“ в размер на 47,12 лв. Твърди се, че общото крайно задължение по договора било в размер на 1993,33 лв., като в договора бил уговорен годишен лихвен процент от 21,25 %. Ответницата се задължила да заплаща кредита на 14 погасителни месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва, от които 13 равни вноски на стойност 99,52 лв. и последна 14-та вноска на стойност 99,57 лв. Твърди се, че ответницата не е заплатила вноските с падежи 05.03.2018 г., 05.04.2018 г. и 05.05.2018 г., като на 05.01.2018 г. е настъпил крайният падеж на договора.

Иска се да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 447,25 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2016 г.; сумата от 17,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 05.01.2018 г. и сумата от 193,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 892/2019 г. по описа на СлРС

Претендират се разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник - юрисконсулт, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата.

Ответницата М.С.Б., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В дадения едномесечен срок не е депозирала отговор, не е представила доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие.

            Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответницата съгласно чл. 239 ГПК са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 14304/04.09.2019 г., редовно връчено на ответницата по реда на чл. 46 ГПК на 10.09.2019 г. Ответницата е редовно призована за насроченото открито съдебно заседание.

Съдът счита, че исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото доказателства.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни  разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 175,00 лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 892/2019 г. по описа на СлРС.

            Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 447,25 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.02.2019 г. и сумата от 17,02 лв. /седемнадесет лева и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 05.01.2018 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 193,25 лв. /сто деветдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 627/20.02.2019 г. по ч. гр. д. № 892/2019 г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.С.Б., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски в общ размер, от които 175,00 лева, направени в настоящото исково производство и 175,00 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 892/2019 г. по описа на СлРС.

 

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението - М.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, че може да поиска от Окръжен съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: