О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
23.04. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1339 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от МАКРОАДВАНС АД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. И.Д., срещу С.П.Ц., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД; евентуален
осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ответникът дължи на ищеца, по силата на Договор за потребителски
кредит № 35163/17.03.2017 год., следните
суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 177/2018 год. на ЛРС:
- 300,00 лв. главница,
- 18,19 лв. – договорна лихва за периода от 18.03.2017
год. до 17.09.2017 год. – датата на
настъпване на падежа на последната погасителна вноска,
- 16,94 лв. – законна лихва за забава върху просрочената
главница за периода 18.04.2017 – 23.01.2018
год.,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
исково производство.
В условията на евентуалност се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
300,00 лв., представляваща получена сума без основание, ведно със законната
лихва от датата на усвояване на сумата до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за потребителски кредит № 35163/17.03.2017 год., сключен между
страните, ведно с погасителен план,
2.
Стандартен европейски формуляр з апредоставяне на информация за
потребителски кредити
3.
Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица на
ищеца,
4.
Разпечатка от кореспонденция между страните, по електронна поща,
5.
Разписка за извършено плащане,
6.
Уведомление на електронна поща за изтичащ срок за представяне на
обезпечение по договор.
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
В случай, че ответникът оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба,
да бъде наначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в ИМ въпроси.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не въвежда
възражения и не сочи доказателства.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от МАКРОАДВАНС АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. И.Д.,
срещу С.П.Ц., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК..
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за потребителски кредит № 35163/17.03.2017 год., сключен между
страните, ведно с погасителен план,
2.
Стандартен европейски формуляр з апредоставяне на информация за
потребителски кредити
3.
Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица на
ищеца,
4.
Разпечатка от кореспонденция между страните, по електронна поща,
5.
Разписка за извършено плащане,
6.
Уведомление на електронна поща за изтичащ срок за представяне на обезпечеине
по договор.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 177/2018 год. на РС – Лом
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 29.05.2019
г. от 10,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Главен иск: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;
Евентуален осъдителен иск чл. 55 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 17.03.2017 год. между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 35163/17.03.2017 год., по силата на
който ответникът е получил кредит в размер на 300 лв., които е следвало да
върне, заедно с договорената лихва на 6 месечни вноски. Договорът е сключен от
разстояние, по реда и условията на ЗПФУР и ЗЕТ, посредством интернет-страницата
на ищеца.
Сумата по кредита е усвоена на 17.03.2017 год., чрез
системата ИЗИПЕЙ.
Срокът по договорите е изтекъл на 17.09.2017 год.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
погасителните вноски.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 177/2018 на ЛРС, срещу която ответникът се е
възползвал от правото си да подаде възражение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ответникът дължи на ищеца, по силата на Договор за потребителски
кредит № 35163/17.03.2017 год., следните
суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 177/2018 год. на ЛРС:
- 300,00 лв. главница,
- 18,19 лв. – договорна лихва за периода от 18.03.2017
год. до 17.09.2017 год. – датата на
настъпване на падежа на последната погасителна вноска,
- 16,94 лв. – законна лихва за забава върху просрочената
главница за периода 18.04.2017 –
23.01.2018 год.,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото исково производство.
В условията на евентуалност се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
300,00 лв., представляваща получена сума без основание, ведно със законната
лихва от датата на усвояване на сумата до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение
Р. СЪДИЯ: