№ 923
гр. Шумен, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500539 по описа за 2022 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 6861/10.11.2022г.
(пощ. кл. от 09.11.2022г.) депозирана от „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .... № 19 чрез
юрисконсулт М.П.Д. срещу разпореждане № 1863 от 03.11.2022г. на РС –
Нови пазар по ч.гр.д. № 20223620101113, с което частично е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК срещу О. М. Х. с ЕГН ********** за сумата от 120.00 лева –
дължими разходи при изискуем кредит и за пълния размер на
претендираните разноски за държавна такса. Жалбоподателят счита,
разпореждането за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Излага, че за
да отхвърли искането в обжалваната част, заповедният съд е приел, че
претендираната сума в размер на 120.00 лева - дължими разходи при
изискуем кредит за текущо потребление, се основавала на неравноправна
клауза по см. на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4
от ЗПК. В подаденото заявление и в представеното извлечение от
счетоводните книги на Банката, изрично било посочено, че сумата в размер на
120.00лева представлявала разход по изискуем кредит и е регламентирана в
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която Банката прилагала по
извършвани услуги на клиенти. Сочи, че използваното от банката
наименование на вземането (такса или разход) не било определящо за
правната му природа, както и включването му в случая в Тарифата на
Банката. За доказване на разхода по кредита, към заявлението била
приложена фактура за извършени и начислени разходи по уведомяването на
длъжника - платена по сметка на Нотариус Т.С. сума в размер на 74.40 лева за
връчване на нотариална покана, поради което моли съда, да отмени
обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за
1
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 120.00лева, както и да им се
присъдят направените разноските за настоящото производство за заплатена
държавна такса.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.
2 от ГПК подадено от „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* чрез пълномощник
юрисконсулт М.П.Д. против О. М. Х. с ЕГН ********** за парично вземане,
произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 04.01.2018г. Със
заявлението са поискани, сумите както следва: 32 825.37 лева – главница, 15
748.02 лева – договорна лихва за периода 10.09.2018г. – 26.08.2022г., 1 128.47
лева – обезщетение за забава за периода от 10.10.2018г. – 26.08.2022г., 601.79
лева – законна лихва за периода от 27.08.2022г. – 01.11.2022г., 120.00 лева –
дължими разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда -
01.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил
заявлението само в частта за сумата от 120.00 лева – дължими разходи при
изискуем кредит и за сумата от 2.40 лева – разликата от платената държавна
такса съразмерно на отхвърлената част от претенция, като за останалите суми
претендирани със заявлението, съдът е издал Заповед № 514/03.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК. За да отхвърли заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е
приел, че исканите разходи противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК от
една страна, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия свързани с усвояването и управлението на кредита, а
от друга страна на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Отделно е посочил, че към
заявлението е представена единствено фактура на стойност 74.40 лева за
платена такса за изпращане на нотариална покана, но тя самата не
представлява част от предвидените в договора разходи, доколкото в него не е
предвидено заплащането на разходи за тази дейност.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. За разлика от
2
другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната
свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се
оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл.
26 и сл. от ЗЗД), новото правило на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и защитата на
правата на потребителите, изисква от съда да изясни въпроса относно
валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма
възражение от длъжника - потребител. За специфичните сделки, какъвто е
договора за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова високи
рискове за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне ( чл. 146, ал. 1 от ЗЗП) са въведени и специални
правила, ограничаващи допълнително договорната свобода, като засилена
защита на потребителя кредитополучател по Закона за потребителския
кредит.
При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от
които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и
добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Банка ДСК“ АД представлява
договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което, в случая са приложими разпоредбите
на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на
3
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
В сключеният между страните договор, не е предвидено заплащането на
разходи при изискуем кредит, каквито се претендират със заявлението от
длъжника в размер на 120,00лева. Жалбоподателя - заявител обосновава тази
си претенция единственно въз основа на регламентираните такси в Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, която Банката прилагала по извършвани
услуги на клиентите и е направил възражение, че съда е отхвърлил
заявлението в тази му част, без да се е мотивирал.
Настоящия въззивен състав намира разпореждането за правилно. След
като нито в договора, нито в заявлението е посочено за какво са начислени
тези разходи (такси), а само е посочено основанието: дължими разходи при
изискуем кредит, без да са подробно описани по основание и размер,
заповедния съд е приел, че това са дължими такси и правилно е отхвърлил
претенцията, като неравноправна, противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от
ЗПК и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С депозираната жалба, жалбоподателя обосновава претенцията си въз
основа на Тарифата на Банката, а за дължимостта й, представя като
доказателства – фактура от Нотариус на стойност 74.40лева с ДДС. В
заявлението и в извлечението от счетоводните книги на банката, като
основание за претенцията е посочено – разходи при изискуем кредит -
120.00лева, а по делото се представят като доказателство за дължимостта им -
фактура от нотариус за извършени разходи по уведомяване на длъжника в
размер на 74.40 лева с ДДС - за заплатени от заявителя, такси за връчване на
длъжника на нотариална покана, съдържаща уведомление за предсрочна
изискуемост, поради което не става ясно на кое основание се претендира
сумата от 120.00 лева, на Тарифата или по фактурата.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
изрично посочени в него. В случая, подобна такса не е посочена в договора и
този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса
(разход) фигурирала в Тарифата на Банката. Дори и да се приеме, че разхода
(таксата) е начислена по повод на неизпълнението от страна на длъжника на
условията по договора, то същата е неравноправна, тъй като, съгласно чл. 33,
ал. 1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, следва да покрива
изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице
индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и
4
обстоятелствата, от които то произтича. Индивидуализацията на вземането е
необходима предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба. В заявлението заявителят трябва да посочи
източника на претендираното вземане, като заяви фактическите обстоятелства
на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща
яснота за съда, относно спорното право и гарантираща в един по - късен
момент правото на защита на длъжника, чрез подаване на възражение срещу
заповедта. В случая по отношение на претендираната сума в размер на 120.00
лева – разходи при изискуем кредит, такава индивидуализация не е налице.
От представеното извлечение от счетоводните книги на Банката, не става
ясно, нито за какво действие са тези разходи, нито на кое основание от
договора се претендират, за да може съда да направи преценка, както за
изискуемостта им, така и за дължимостта им, в посочения размер.
Възлагането в тежест на потребителя на каквито и да е допълнителни такси за
управление на договора/кредита в случай на забава, за които по правило
потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречат
на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и са
неравноправни, поради което съдът намира, че разпореждането, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК за
сумата от 120.00 лева е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1863 от 03.11.2022г. на РС – Нови
пазар по ч.гр.д. № 20223620101113, с което частично е отхвърлено
заявлението на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу О. М. Х. с ЕГН ********** за сумата от
120.00 лева – представляваща дължими разходи при изискуем кредит, както и
за държавната такса за разликата над 1006.07 лева до претендираните 1008.47
лева или за сумата от 2.40 лева.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5