РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Бургас, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120106015 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Топлофикация-Бургас” ЕАД
против Т. К. А. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 536,04 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия през периода м. юни 2019 г. - м. април 2022 г., сумата от 0,55 лв.,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.08.2019 г. - 12.03.2020 г., както и
сумата от 58,53 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 09.04.2020 г. -
24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4165/2022 г. на БРС. Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски по
делото. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот - жилище,
находящо се в гр. Б**, ж.к. ** -*** и като такъв е потребител на предоставяните от ищеца
енергийни услуги, но не е заплатил стойността на доставената в имота топлинна енергия
през периода м. юни 2019 г. - м. април 2022 г. Твърди се също така, че процесните
задължения представляват сбор от дължимите от ответника суми за топлинна енергия за
отопление, за сградна инсталация и за дялово разпределение, като ответникът не е
предявявал рекламации и възражения и не е оспорил размера на начислените му суми в
предвидените за това срокове. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ищцовото дружество, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
1
представител на ответника, в който се твърди, че искът е недопустим, евентуално
неоснователен, тъй като по делото не е доказано, че ответникът е бил собственик на
посочения в исковата молба имот през процесния период. Твърди се също така, че искът е
неоснователен поради неизпълнение от ищеца на задължението му за издаване на фактури за
процесните задължения. Направено е и възражение за наличие на неравноправни клаузи в
общите условия на ищцовото дружество, като примерно са посочени две клаузи, но същите
не касаят съществото на спора по настоящото дело. С оглед на горното се моли искът да
бъде отхвърлен. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание,
поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 4165/2022 г. по описа на РС-Бургас, с издадената по
това дело Заповед № 2005/29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, поправена с определение от 14.10.2022 г., е разпоредено длъжникът Т. К. А. да заплати
на кредитира „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата от 536,04 лв., представляваща сбор от
неплатени задължения по фактури за доставена топлинна енергия през периода м. юни 2019
г. - м. април 2022 г., дължими за имот, находящ се в гр. Б***, ж.к. ******, както и сумата от
59,08 лв., представляваща сборна мораторна лихва за периода 01.08.2019 г. - 24.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 28.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. - разноски
по делото.
По делото са представени Справка чрез отдалечен достъп по данни за имот за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. Б**, Справка за
собственици и носители на вещни права върху имот, както и удостоверение за наследници,
от които се налага извод, че имот с идентификатор *******, представляващ жилище,
апартамент с адрес гр. Б**, ж.к. **, е собственост на Т. К. А. – по наследство.
Видно от приложените към исковата молба Протокол от общо събрание на ЕС от
09.09.2017 г. и Договор № ***/*** г. от *** г., имотът на ответника се намира в
топлоснабдена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД етажна собственост, като същото
дружество е извършвало и дяловото разпределение на топлинната енергия за горещо
водоснабдяване и отопление между собствениците и притежатели на вещни права.
По делото са представени отчетите на общите топломер и водомер в абонатната
станция за етажната собственост, отчет на водомер 1 в имота на ответника, както и
индивидуална справка за използвана топлинна енергия в този имот през процесния период,
Приложени са и издадени от ищцовото дружество справка за консумираната топлоенергия и
приспаднати технологични загуби за абонатната станция на етажната собственост за
процесния период, както и справка за дължими от ответника суми за същия период, които не
са оспорени от ответната страна.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, абонатната станция,
към която е присъединен процесният имот, е работела на отопление и БГВ и е била
действаща през целия процесен период, като в жилището на ответника има две щранг-лири
– в банята и в коридора, с общ обем от 16 куб.м., а сградната инсталация се изчислява по
методиката за дялово разпределение и се разпределя според обема на жилището по проект,
като за процесния имот обемът е 148 куб.м. В експертизата е посочено, че задължението на
ответника е формирано от разпределена топлинна енергия за отопление на двете щранг-
лири, за сградна инсталация и за отчет и дялово разпределение, като дължимата главница е в
общ размер от 536,04 лв., а лихвата за забава е в общ размер от 59,08 лв. Според вещото
лице, при индивидуалното разпределение на топлинната енергия за всички абонати са били
спазени действащите нормативни разпоредби и правила, както и утвърдените от КЕВР цени
2
за топлинна енергия, цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния
период, дяловото разпределение е извършено правилно, лихвите за забава за изчислени
правилно. Така представеното заключение не е оспорено от страните, поради което съдът
намира, че същото следва да бъде кредитирано.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребители в гр. Б*** и доказателства за публикуването
им в два всекидневника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от тези общи условия, купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят, а ал. 3 предвижда, че купувачите имат право да предявяват
възражения за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая липсват доказателства ответникът да е подал
възражение за начислените му суми.
При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, тъй като се установи, че ответникът е собственик на топлоснабден от
ищцовото дружество недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда етажна
собственост и като такъв е потребител на предоставяните от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“
ЕАД услуги, съответно е бил купувач на топлинна енергия по смисъла на общите условия на
ищцовото дружество и на осн. чл. 32 от обищте условия е следвало да заплаща доставената
в имота му топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на съответния отчетен период.
От изготвената по делото експертиза се доказа, че процесните суми са начислени при
спазване на приложимите законови норми, като задълженията на ответника са в
претендираните по делото размери. С оглед на това съдът намира за доказано, че ответникът
дължи на ищцовото дружество процесните главница и мораторна лихва, както и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ето защо предявеният установителен иск следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 800 лв., представляваща направените
от него съдебно-деловодни разноски, от които 675 лв. - разноски в исковото производство и
125 лв. - разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. А., ЕГН **********, от гр.
Б**, ж.к. **, че същият дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Б**, кв. **, представлявано от Х. И. И., сумата от 536,04
лв. (петстотин тридесет и шест лв. и четири ст.) – главница, представляваща неплатена
стойност на ползвана топлинна енергия през периода м. юни 2019 г. - м. април 2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. Б**, ж.к. *******, както и сумата от 59,08 лв. (петдесет
и девет лв. и осем ст.), представляваща сборна мораторна лихва за периода 01.08.2019 г. -
24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2005/29.06.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4165/2022 г. по
описа на РС-Бургас, поправена с Определение № 5696/14.10.2022 г.
ОСЪЖДА Т. К. А., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. **, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
Б**, кв. **, представлявано от Х. И. И., сумата от 800,00 лв. (осемстотин лв.),
3
представляваща сбор от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4