РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Белоградчик , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20201310200203 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. СТ. М. от гр.Б., обл.В., ул. ”..................” №
.., с ЕГН **********, срещу НП № 655/11.09.2020 г. на Зам. Директора на
РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по
чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00
лв. за всяко едно от тях на основание чл.270 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1
от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за
извършване на нарушението – тов. а. м. ”ГАЗ 66” с рег. № ОВ 8120 ВВ и е
постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението –
4,00 пр. куб. м. дърва за огрев / благун и зимен дъб/.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с
наведени доводи за липса на деяние. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен представител, който заявява, че поддържа жалбата, също – че
не са доказани нарушенията. В писмени бележки по случая също се отрича
извършването на деянията, твърди се и липса на местонарушение в АУАН и
1
НП, не била изследвана стойността на вещта, средство за извършване на
нарушенията, а законът забранявал отнемането на такива, когато стойността
им не съответствала на тежестта на провинението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото, но в писмени бележки по делото изразява становище по казуса – че
следва да се потвърди издаденото НП, като правил и законосъобразно, тъй
като има извършено деяние – неправилното съхранение на дървесината от
нарушителя, както и че правилно е наложена санкция и е постановено
отнемането на предмета на, и средството за извършване на нарушението .
На първо място, съдът отбелязва, че приема жалбата за допустима и ще
разгледа казуса по същество. По изпратената на съда админ. нак. преписка
липсваха данни за момента на връчване на жалбоподателя на издаденото НП,
с оглед преценка срочността на подадената жалба срещу него. Затова съдът
изрично указа на въззиваемата страна до датата на първото с. з. да представи
доказателство за обстоятелството кога е връчено постановлението. С
писмените бележки на въззиваемата страна от 12.05.2021 г., на съда е
представено копие от обратно разписка, удостоверяваща връчването на НП,
предмет на делото. От тази разписка е видно, че документът е връчен лично
на М. М. на 17.09.2020 г. От печата за входящ регистър на деловодството на
РДГ-Берковица е видно, че жалбата срещу НП е депозирана и заведена там
на 23.09.2020 г. Следователно същата се явява подадена в законния срок и
като допустима, подлежи да разглеждане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 07.08.2020 г. в землището на с. Ч., местност „Веселинови ливади“ по
асфалтов път от с. с. към с. С., обл.В., жалбоподателят М. извозвал с тов. а. м.
“ГАЗ 66” с ДКН ОВ 8120 ВВ /собственост на трето лице/ , дърва за огрев –
благун и зимен дъб – общо 4,00 пр.куб.м. Дървата били добити
законосъобразно в отдел „406-Г“ в землището на с. Чифлик, от ЮЛ, получило
разрешително за този добив /„Базак“-1“ ЕООД, с представител Р. Ц./.
Съгласно технологичния план на сечището, временният склад за него бил
определен на ливада , до реката, която минавала покрай асфалтовия път,
2
точно срещу мястото на което били извършени нарушенията, според
актосъставителя и АНО. При рутинна проверка служители на РУ-
Белоградчик забелязали натоварения автомобил, управляван от М. и
сигнализирали и в ДГС-Белоградчик, с оглед тяхната компетентност по ЗГ.
Така около 16.20 ч. на мястото, пристигнали и служители на РДГ-Берковица
/св. Д. М. В. и ИВ. БЛ. ИВ./. Служителите на РДГ - Берковица констатирали
натоварените дърва – 4,00 пр. куб. м., както и че не били маркирани с никаква
марка, измерили ги, а за тях не им бил представен и издаден превозен билет.
М. обяснил от къде са добити и докарвани тези дърва. След направена
справка в ел. система на ИАГ, св. В. и И. установили, че в посоченото от М.
сечище наистина имало регламентиран добив на дървесина, но временния
склад не бил там, където те заварили спрялото МПС, с водач М., а няколко
метра / ок.10 / настрани, през шосето, в насрещната ливада. Дошлият на
мястото и свид. Г. Г., който контролирал сечта и следвало да маркира дървата
и да издаде превозния билет за тях, потвърдил откъде се добиват дървата, от
кого, и че само се извозват до временния склад от М., а също така и за
проблем със собственика на мястото, определено за склада, поради което се
наложило претоварване да се извършва малко встрани от него.
Св. Д. В. съставил констативен протокол за установеното от него и
колегата му, в присъствието на полицейския служител Ив. Щ., който бил на
мястото, а и на самия М.М.. На база на видяното и протокола, св. В. решил да
бъде съставен и АУАН на М., и така оформил АУАН № 655/07.08.2020 г.,
като свидетел на съставянето на акта и установяване на нарушението, в него
се подписал и И. Бл. И.. Актът е съставен за нарушения по чл.213 ал.1 – по т.1
и по т.2 от ЗГ. М. М. подписал както констативният протокол, така и
съставения акт, и получил копие от последния. Отразил възражения в акта
обаче – че не е знаел къде точно се намира временния склад. Дървата и
автомобилът били задържани от служителите на РДГ-Берковица, и оставени
за отговорно пазене в база на ДГС-Белоградчик / като от МПС бил свален
акумулаторът и на нарушителя били оставени, намиращите се в колата
инструменти/. По-късно М. представил пред АНО писмено възражение по
същество на случая, като отричал истинността на констатациите на
служителите на РДГ- Берковица и поискал проверка на същите. Такава не
била направена. На 11.09.2020 г. въз основа на акта е издадено обжалваното
3
НП 665/2020 г. на Зам. Директора на РДГ-Берковица / надлежно
оправомощен/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени единствено фактите на : натоварени на 07.08.2020 г.,
на МПС – тов. а. “ГАЗ 66” с рег. № ОВ 8120 ВВ, в землището на с. Чифлици,
обл.Видин, дърва без марка / КГМ, ПМ или ОМ/ и без издаден превозен
билет за тях, описани иначе /дървата/ подробно в акта и НП. Служителите на
РДГ-Берковица са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни
факти – в посоченото МПС в АУАН и НП, установено в посоченото място и в
посоченият момент, имало общо 4,00 пр.куб.м. дърва от вида благун и зимен
дъб. Върху тези дърва не била поставена марка и водачът на МПС не
представил превозен билет. Св. Г. Г. свидетелства, че именно той е следвало
да извърши маркиране и издаване на билет за транспорта на дървата, но
когато успял да стигне до мястото, вече били пристигнали служители на РУ-
Белоградчик и РДГ-Берковица. Не се спори иначе от никого по делото,
относно законността на добивана дървата – откъде, кой и кога, на какво
основание. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нерегламентирано съхранение на дървата в автомобила - по двата текста на
закона – чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ – без да имат поставена КГМ, ОМ или ПМ,
и без да има издаден превозен билет за тях.
Съдът намира за недоказано извършването на приписаните на
нарушителя деяния.
От една страна, установеното на мястото на проверката МПС – м. ”ГАЗ
66” от служителите на РДГ-Берковица , при пристигането им не се е
4
движело, установено е от тях спряно, паркирано. Не се изясни обаче от свид.
В. и св. И. – служителите на полицията дали също са заварили спрян
автомобила или са го спрели от момент на движение. В който и да е от двата
случая обаче, не може да се направи извод за осъществявано деяние
“съхранение” към момента на проверката от компетентните органи. А
евентуално друга нерегламентирана дейност – “товарене” или
“транспортиране” например на дърва без да са маркирани, и без да имат
издаден превозен билет, не е санкционирана. Самият св. В. заяви, че сигналът
до тях от органите на полицията е бил за спряно от тях МПС, натоварено с
дърва, а свид. И. – че полицаите са ги повикали, след като забелязали
претоварване на дърва от автомобила на ТИР. Жалбоподателят твърди, че
това товарене се е случило преди извършената му проверка – в същият ден, в
сечището, като той не е знаел точното място на временния склад, но там го
очаквало другото МПС – на което да се претоварят дървата, а след това да се
извърши маркиране и издаде документ с оглед транспорта им. Не се и оспори
от страна на въззиваемата страна, нито свидетелите В. , И. и Г. по някакъв
начин опровергаха извършеният добив на дърва – от къде и кога е станал / в
същият ден, от държавен горски имот/. В този ред на мисли, според съда не
регламентирано “съхранение” на дърва не може и да е осъществено, респ.
няма състав на това админ.нарушение в случая. Съхранението, като действие,
предполага продължителност във времето на престояване на дървата на
определено място, докато те не се ползват от притежателя им, с оглед
ограничаване достъпа до тях и на трети лица. Предвид целта и момента на
натоварването и спирането /установяването/ на автомобила обаче на пътя в
землището на с. Чифлик, до другото МПС / ТИР/, очевидно не става въпрос за
“съхранение” на дърва на мястото. Напротив, дървата са били докарани /
извозвани/ и подготвяни за надлежен транспорт. Може да се приеме за
укоримо поведението на М. – че не се е информирал за точното
местоположение на временния склад по документи и не е изчакал съвсем на
място длъжностното лице по маркиране и издаване на билети, но
преместването на друго, близко, и обичайно за извършване на тези дейности
място, с оглед твърдяното и нежелание на собственика на определената за
склад ливада – да осигури достъп до нея, не може да се приеме за
осъществен състав на админ.нарушение по чл.213 ал.1 от ЗГ / която и да е от
точките - 1 или 2/, изразен в не надлежно “съхранение” на дървата.
5
На следващо място, според съда има неправилно определяне на
приложимия материален закон, съгласно който е наложена санкцията „глоба“
на жалбоподателя. При доказани нарушения, свързани с „ покупко-
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с
превозен билет“, АНО следва да приложи спрямо виновното ФЛ
съществуващата в закона специална разпоредба на чл.266 ал.1 от ЗГ – „(1)
Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.“ /другите алинеи
касаят ЮТ, ЕТ или случаи на „повторност“ /. В настоящия казус,
извършената противоправна дейност според актосъставителя е
квалифицирана по чл.213 ал.1 т.2 и т.2 от ЗГ, и ако имаше доказани състави
на тези нарушения, то тази квалификация би била правилна. Вместо обаче да
определи наказания „глоба“ по чл.266 ал.1 от ЗГ, необяснимо защо АНО се е
позовал на неправилна разпоредба – общия санкционен текст на чл.270 от ЗГ,
който е приложим, когато няма друг , специален, предвиден в закона, спрямо
някое нарушение. И независимо, че в случая минималния размер на глобите и
по двата текста – чл.266 ал.1 и чл.270 от ЗГ е един и същ – 50,00 лв., и именно
в такъв размер са наложени наказанията на жалбоподателя, то правното
основание е неточно, незаконосъобразно избрано. Съдът приема посоченото
нарушение на правилата за ангажиране на админ. нак. отговорност за
съществено и опорочаващо процедурата определяне следващата се санкция, и
водещо до незаконосъобразност на издадения документ в края на
производството пред АНО – неговото НП.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
6
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
списък с направените разноски, удостоверяващ, и че възнаграждението е
платено, пълномощни, поради което и има доказателства, че разноските са
реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 655/11.09.2020 г. на
Зам. Директора на РДГ-Берковица, с което на М. СТ. М. от гр.Б., обл.В., ул.
”............” № .. с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1
от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на
по 50,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.270 от ЗГ, както и на осн.
чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението – тов. а. м. ”ГАЗ 66” с рег. № ОВ
8120 ВВ и е постановено отнемането в полза на държавата на предмета на
нарушението – 4,00 пр. куб. м. дърва за огрев / благун и зимен дъб/.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица , с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул.
„Митрополит Кирил” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на М. СТ. М. от гр.Б., обл.В., ул.
”..............” № .., с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7