Определение по дело №1059/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1420
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 28 август 2019 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20192100501059
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр ІV-1420                 Година 2019, 30 юли                 гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                                                        2. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 1059/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.Д.Н. от гр.Б., ул.“Г.“ № **, ет.* против разпореждане № 2880/08.02.2019г., постановено по гр.д. № 4982/2018г., с което е възстановена гаранция в размер на 640 лева на вносителя й Д.Н.Н. след отмяна на обезпечителната заповед, за издаването на която е внесена. Иска се от съда да отмени процесното разпореждане.

В частната жалба Н. твърди, че съдът не му е изпратил препис от молбата на Н., с което е допуснал грубо нарушение на чл.403, ал.2 от ГПК. Подчертава, че по този начин е лишен от възможността да удовлетвори от размера на внесената гаранция за причинените му от обезпечението вреди.

Ответната страна – Д.Н.Н. представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на оспорването. При условията на евентуалност развива доводи за неоснователност на частната жалба.

След като прецени твърденията на страните и относимия към молбата доказателствен материал, съдът намира за установено следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с определение № 6947/02.10.2018г., постановено по гр.д. № 4982/2018г., Бургаският районен съд е допуснал обезпечение на насрещен осъдителен иск, предявен от Д.Н.Н. против Д.Д.Н. за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с осъществен от ответника натиск да подпише договор за банков кредит чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 360/2018г. по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ, образувано по изпълнителен лист 2118/14.06.2018г- след внасяне на парична гаранция в размер на 640 лева. С това определение съдът е постановил да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на паричната гаранция. Определението е обжалвано и отменено с определение № V-2420/12.12.2018г., постановено по ч.гр.д. № 1848/2018г. на БОС, а обезпечителната заповед е обезсилена.

На 21.01.2019г. Д.н. подава молба до Районен съд – Бургас за освобождаване на внесената от нея гаранция за допускане на обезпечението. С разпореждане № 2880/08.02.2019г. съдът възстановява внесената от Н. гаранция в размер на 640 лева. В мотивите на разпореждането съдът посочва, че основанието за внасяне на гаранцията е отпаднало и молбата на Н. е основателна.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Поради това, частната жалба е процесуално недопустима. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.82 от ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми. Според мотивите по т.3 от ТР № 6/23.10.2015г., постановено по тълк. дело № 6/2014г. от ОСГТК на ВКС актът, с който съдът се произнася по молбата за освобождаване на гаранцията, не подлежи на обжалване, тъй като същият не попада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.1 от ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл.253 от ГКП. В конкретния случай допуснатото от Районния съд обезпечение е отменено от Окръжен съд – Бургас, а заповедта е обезсилена. Разпореждането, с което съдът е освободил гаранцията, след отмяна на обезпечението, не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е сред актовете, за които законът предвижда изрично обжалване. Поради това, частната жалба, с която се иска неговата отмяна, е процесуално недопустима и трябва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д.Д.Н. от гр.Б., ул.“Г.“ № **, ет.* против разпореждане № 2880/08.02.2019г., постановено по гр.д. № 4982/2018г., с което е възстановена гаранция в размер на 640 лева на вносителя й Д.Н.Н..

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1059/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: