Р Е Ш Е Н И Е № 418
гр.Стара Загора, 15.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на пети октомври
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 374 по описа за 2020
год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от „Смайл Агро“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 97, ет.2, ап.3,
подадена чрез пълномощника адвокат С.П. и допълнена с молба вх.№ 3936/
20.07.2020г, против НАП гр.София за присъждане на сумата 1500лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление
/НП/ № 288258-F295354/ 14.09.2017г, издадено от Заместник-директора
на Териториална дирекция на НАП Пловдив. В исковата молба се твърди, че по
жалба срещу НП е образувано административнонаказателно дело № 1865/ 2018г по
описа на Районен съд Стара Загора и с решение по него НП е отменено като незаконосъобразно.
Решението на районния съд е оставено в сила с решение по КНАД № 217/ 2019г по
описа на Административен съд Стара Загора. Във връзка с обжалването на НП упълномощил
адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 1500лв. Твърди, че е налице
имуществена вреда за него в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт
– НП, издадено от орган на НАП. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в
посочения размер от 1500лв. Претендира за присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът – НАП
гр.София, с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Р. П. в съдебно заседание оспорва иска по основание и
размер. Счита, че не са безспорно установени предпоставките за
отговорността на държавата, а именно реално претърпяна вреда и причинан връзка
между отменения незакосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Поддържа,
че не е безспорно доказано излизането на договорената сума за адвокатско
възнаграждение от патримониума на търговеца. Алтернативно моли да се намали
размера на обезщетението до 600лв – по 300лв за всяка инстанция поради необосновано
високия му размер като се позовава на съдебна практика на ВАС. По отношение на
претендираните от ищеца разноски в настоящото производство прави възражение за
прекомерност и моли да се намали размерът
им до минималния размер на адвокатско възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен. По отношение размера на
обезщетението предлага да бъде уважен изцяло с оглед представените
доказателства, а по отношение разноските в настоящото производство – да бъдат
присъдени към минималния размер предвид естеството на спора.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу „Смайл Агро“
ЕООД гр.Стара Загора е издадено НП № 288258-F-295354/
14.09.2017г от Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание
чл.180в, ал.1,пр.2 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 50000лв. Като административно нарушение са възприети
обстоятелствата, че като
данъчнозадължено лице, което за периода 01.08.2016г-31.08.2016г е извършило
облагаеми доставки на течни горива със ставка на ДДС 20 на сто и с обща
стойност на данъчната основа над 25 000лв, не е предоставило в офис Стара
Загора при ТД на НАП Пловдив обезпечение в пари, държавни ценни книжа или
неотменяема банкова гаранция за срок от една година.
По жалба от „Смайл
Агро“ ЕООД гр.Стара Загора е образувано АНД № 1865/ 2018г по описа на Районен
съд Стара Загора, приключило с Решение № 191/ 03.04.2019г, с което НП №
288258-F-295354/ 14.09.2017г от Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив е
отменено като незаконосъобразно. Решението е обжалвано и е оставено в сила с
Решение № 227/ 26.06.2019г по КНАД № 217/ 2019г по описа на Административен съд
Стара Загора.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 1865/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора. В него се съдържа договор
за правна защита и съдействие № 0205593 / 25.06.2018г и пълномощно, с което „Смайл
Агро“ ЕООД адвокат С.П. да го представлява
по делото /л.4 от делото на районния
съд/. Видно от договора за правна помощ, дружеството е упълномощило адвокат С.П.
да изготви жалба до Районен съд Стара
Загора и Административен съд Стара Загора и да осъществи процесуално
представителство при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв,
заплатено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения,
от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника НАП гр.София, респективно увреждането на ищеца, се основава на
незаконосъобразно НП № НП № 288258-F-295354/
14.09.2017г от Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив, отменено по надлежния
ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
До приемането
на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ бр.94 от 2019г/ законодателят не предвиждаше ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и
пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага
извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на
атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първата две предпоставки за
ангажиране отговорността на НАП гр.София по предявения иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на НАП
при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи
по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер адвокатско възнаграждение в размер
на 1500лв пред първата инстанция. Този извод следва от отбелязването в договора за правна защита и съдействие №
0205593 от 25.06.2018 г, който е приложен в оригинал към образуваното АНД № 1865/
2018г на Районен съд Стара Загора и не оставя съмнение, че е изготвен за
конкретното съдебно производство. Приложеният по
делото и неоспорен договор за правна защита и съдействие има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на
съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г.
по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. По тази причина е ирелевантно обстоятелството
дали извършеното плащане е счетоводно отразено при адвоката и неговия клиент. Доколкото
доказателства за липса на реално плащане не се събраха по делото настоящият
съдебен състав приема за доказан факта, че реално са направени разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и
защита на ищеца в производството по АНД № 1865/ 2018г на Районен съд Стара
Загора.
Направеното
от ответника възражение относно размера на исковата претенция е допустимо,
видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1 /15.03.2017г по т.д.№ 2/ 2016г на
ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. За
да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от
заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил
правилото за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл.36, ал. 2 от ЗА
законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да
бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В актуалната практика на ВАС
се приема, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес
по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне
на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА - Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм.д. №
3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав
на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. и решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. А при противоречие
на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА
с определяне на обезщетение по справедливост.
Съгласно
чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в
редакция преди изменението с Решение №
5419 на ВАС на РБ – ДВ бр. 45 от 2020 г. и към настоящия момент /относимо към конкретното
административно наказание по процесното НП/, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административнонаказателни дела минималният размер на
адвокатското възнаграждение при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Законодателят е предоставил
на съда преценката за фактическата и правна сложност на делото, съответно - за
наличието на неоснователно завишаване на размера на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая производството по делото се отличава с правна
и фактическа сложност – проведени са няколко съдебни заседания с активното
участие на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател в производството
пред Районен съд Стара Загора, по негово искане е назначена съдебно-почеркова
експертиза от значение за допустимостта на жалбата и съдебно-счетоводна
експертиза по съществото на спора. Съдът счита, че доколкото фокусът на
защитата е върху наличието или липсата на извършено административно нарушение,
с активното си процесуално поведение пълномощникът на ищеца е положил усилия и
труд в тази насока, които надхвърлят минималните такива. В случая
претендираното възнаграждение от 1500лв е за двете съдебни инстанции и доколкото не надвишава дори минималния
размер /общо за двете инстанции възлизащ на 1660лв/, както и при съобразяване на обема на осъществената правна
защита, следва да бъде присъдено изцяло като справедлив и обоснован.
При прилагането
на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането „Смайл Агро” ЕООД за присъждане на направените по настоящото
дело разноски. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение
за прекомерност на договореното и заплатено съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 0203722 от 20.02.2029г /л.5/ адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Делото не
представлява фактическа и/или правна сложност, разгледано е в едно съдебно
заседание без представяне на нови доказателства, поради което минимално предвиденият
размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакция към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие /преди отмяната й - ДВ бр. 45 от 2020 г./,
съвпадаща с действащата редакция /нова, ДВ бр. 68 от 2020 г./, отговаря на критериите за
справедливост и обоснованост. По тези съображения Национална агенция по
приходите следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 325лв, от които 25 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, а в останалата част искането следва
да се отхвърли.
При
този изход на спора на ответника не се
дължи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „Смайл
Агро“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“
№ 97, ет.2, ап.3 сумата 1500 /хиляда и петстотин/лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменено наказателно постановление НП № 288258-F-295354/ 14.09.2017г от
Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив, изразяващо се в заплатено адвокатско възнаграждение
по АНД № 1865/ 2018г на Районен съд Стара Загора и по КАНД № 217/ 2019г на Административен
съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Дондуков” №
52, ДА ЗАПЛАТИ на „Смайл Агро“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 97, ет.2, ап.3 сумата 325 /триста двадесет и
пет/ лв, представляваща направени разноски по настоящото
дело като отхвърля искането до пълния размер от 600лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Националната агенция по приходите за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: