№ 323
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110109828 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че С. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин,
п.к.1527, сумите както следва: сумата от 1862,42 лв. представляваща главница по Договор за
кредит № 3686243 от 20.11.2019 г., сключен между ответника и и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1/01.07.2020 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. сумата
от 76,14 лв., представляваща договорна лихва за периода 27.11.2019 г. – 26.02.2020 г.;
сумата от 119,47 лв. мораторна лихва върху непогасената главница в периода 27.02.2020 г.
до 22.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1486/2021г. по описа на ВРС,46- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г. – датата на депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане на задълженията.
В исковата молба се излага, че по силата на Договор за кредит № 3686243 от
20.11.2019 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С. Р. Н. на ответника е предоставен
заем в размер на 2000 лева срещу задължение за връщане. Страните са договорили в чл. 2, т.
6 от договора фиксиран лихвен процент на възнаградителната лихва в размер на 30 %.
Позовава се, че е настъпил крайния падеж на дълга, след който ответникът не заплатил
задълженията в предявените размери. На длъжника е начислена лихва за забава за периода
27.02.2020 г. до 22.01.2021 Вземанията са прехвърлени от първоначалния кредитор „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на ищеца с Приложение № 1/03.02.2020 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Позовава се, че ответникът
1
следва да счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба, за което
уведомяване ищецът е изрично упълномощен. Въз основа изложеното се настоява за
уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.
По изложените съображения настоява за уважаване на претенциите.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба
поддържа така предявените искове. Настоява за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятната основателност на иска. Ангажираните писмени доказателства установяват
валидно възникнало облигационно отношение по Договор за кредит № 3686243 от
20.11.2019 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като вземането по
договора е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1/01.07.2020 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. Изявлението на страните по
договора установява реалното предоставяне на сумата. Договореният между страните
годишен процент на разходите отговаря на изискванията на закона.
Ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения
договор.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по
делото разноски в размер на 512,17 лева за заплатена държавна такса и 120 лева
възнаграждение за юрисконсулт, определено в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за което съдът съобразява цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
На ищеца се следват и разноски в заповедното производство в размер на 61,55 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Р. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Варна ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
2
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин, п.к.1527, сумите както следва: сумата от
1862,42 лв. представляваща главница по Договор за кредит № 3686243 от 20.11.2019 г.,
сключен между С.Р. Николва и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като вземането по договора е
прехвърлено на ищеца с Приложение № 1/01.07.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. сумата от 76,14 лв., представляваща
договорна лихва за периода 27.11.2019 г. – 26.02.2020 г.; сумата от 119,47 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница в периода 27.02.2020 г. до 22.01.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№1486/2021г. по описа на ВРС,46- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.02.2021 г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин,
п.к.1527, сумата от 512,17 лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 61,55 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3