Решение по дело №894/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът С. П. П. от [населено място], [улица], чрез адвокат С. К., съдебен адрес: [населено място], [улица], е оспорил решение № 23/21.03.2025 г., постановено по АНД № 399/2024 г. по описа на Районен съд Царево.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че в АУАН и в наказателното постановление е посочено, че лицето е санкционирано на основание чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), но същата разпоредба обхваща няколко хипотези, като според касатора не е ясно коя от тях визирал наказващият орган. Счита, че това нарушение води до нарушаване правото на защита и е съществен порок, който не може да бъде саниран в съдебното производство. Освен това твърди, че съдът не е обсъдил противоречивите свидетелски показания, събрани в хода на съдебното следствие. Единствено е посочил, че не дава вяра на показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя, защото му били приятели и икономически зависими от него. Според касатора липсва анализ на съдържанието на показанията и съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателства. Така остава неясно по какъв начин съдът е извършил оценъчната си дейност и е формирал волята си, която е материализирана в решението. Твърди, че решението противоречи и на закона, защото от показанията на свидетели К. и Н. се установява, че първият е управлявал автомобила през цялото време.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В молба, депозирана преди заседанието, неговият пълномощник адвокат С. К., е посочил, че не може да се яви в съдебно заседание поради свои ангажименти и е направил искане да бъде отменено обжалваното решение, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и да бъдат присъдени разноските за цялото производство.

Ответникът по касация – началник РУ М. Т. при ОДМВР Бургас, също редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Прокуратурата – прокурор М. И., счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдът да остави в сила обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение на Районен съд Царево е потвърдено наказателно постановление № 24-0299-000002/02.02.2024 г. на началника на РУ М. Т. при ОДМВР Бургас, с което на С. П., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба, в размер на 150 лв., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 09.01.2024 г., в 15:45 часа, на път трети клас № 908, км 0+100, в посока път ПП І-9 е управлявал лек автомобил с регистрационен № [рег. номер], собственост на Г. С. К., след като е неправоспособен – лишен по съдебен ред с присъда от 2022 г. в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

В мотивите на решението съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на регламентираната в ЗАНН процедура от компетентни органи в предвидените давностни срокове и е направил извод, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното съставяне. Съдът е намерил, че възраженията на наказаното лице са неоснователни и оборени от събраните доказателства. Приел е, че АУАН има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а същевременно по делото не са установени различни факти и обстоятелства и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта. Затова съдът е приел, че описаното в АУАН е безспорно установено. Затова е потвърди наказателното постановление.

При описание на фактите съдът изрично е заявил, че кредитира изцяло показанията на свидетелите – служители на МВР, като логични последователни и напълно кореспондиращи със събраните писмени доказателства. същевременно не е дал вяра на показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя, тъй като същите са негови приятели и икономически зависими от него, а показанията им се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

При новото разглеждане на делото районният съд е бил обвързан със задължението, вменено му с решение № 5727/02.08.2024 г., постановено по КАНД № 957/2024 г. на Административен съд Бургас, да разпита като свидетели присъстващите по времето на проверката Д. С. и Ж. П. и едва след това да анализира доказателствата и да прецени законосъобразността на оспорваното наказателно постановление.

В процесното производство, развило се пред Районен съд Царево, ненужно отново е бил разпитан актосъставителят. Отново са разпитани и двамата свидетели, водени от жалбоподателя, които вече са били разпитвани при първото разглеждане на делото. Указанията на горната инстанция са изпълнени частично. Разпитан е в качеството на свидетел Д. К. С., който е вписан като свидетел на нарушението в съставения АУАН. В показанията си същият е заявил, че на датата на нарушението е работил в РУ М. Т. като младши инспектор и с полицейски инспектор П. (актосъставителя) станали свидетели как на описаното в акта място излязъл джип и пред очите им се разменили шофьорите. Свидетелят изрично потвърдил, че добре си спомня този факт, който лично е възприел. С оглед на времето изминало от тогава не може да идентифицира в залата кой е бил шофьорът първоначално и с кого се е сменил. Твърди, че разстоянието, от което възприел смяната на шофьорите е 10-15 м. Тези показания кореспондират напълно с показанията, дадени от актосъставителя А. П. в производството пред Районен съд Царево, а също и в производството пред Районен съд Малко Търново при първоначалното разглеждане на делото. Единственото различие в показанията не е свързано с релевантния за спора факт - дали наказаното лице е управлявало автомобила до момента, когато малко преди мястото на проверката същият е спрял и по твърдение на двамата полицаи шофьорите са се разменили. Несъответствието в показанията касае единствено разстоянието, от което свидетелите твърдят, че са видели това обстоятелство. Актосъставителят твърди, че колата е спряла на 40-50 м, докато свидетелят С. твърди, че разстоянието е било 10-15 метра. Следва да се отчете, че това разстояние обективно не е измерено, за да може да бъде посочено точно, а данните в показанията се дължат изцяло на субективната преценка на свидетелите. И в двата случая обаче фактът, че шофьорите на даден автомобил се размерят може да бъде възприет, ако възприемащият не страда с проблеми със зрението. В процесния случай не е установено свидетелите да имат такива проблеми. Затова дали са възприели факта на размяната на шофьорите от 40-50 м или от 10-15 м е ирелевантен. От значение е самият факт на размяната.

Настоящият съдебен състав счита, че при така събраните доказателства в двете разглеждания на делото следва да се даде вяра действително на показанията на двамата служители на МВР, защото освен, че те са на свидетели-очевидци, последователни и логични по съдържание и непротиворечиви взаимно, това са и показания, дадени от лица, за които няма никакви данни да имат какъвто и да е личен интерес от злонамерено поведение спрямо лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност.

От друга страна показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя – А. Н. и Й. К., са показания на лица, които сами заявяват, че са приятели на С. П., а свидетелят Н. посочва, че работи от 7-8 години във фирмата на С. П., т.е. самите свидетели заявяват, че единият е в приятелска връзка, а другият е в трудова зависимост от процесния касатор. Доколкото техните показания са в пълно противоречие от гледна точка на съществения факт относно размяната на шофьорите, с показанията, дадени от служителите на МВР, районният съд правилно е дал вяра именно на показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта.

Основателни са възраженията в касационната жалба, че в обжалваното решение не се съдържа анализ на показанията на свидетелите, а общо и абстрактно са изведени изводи за тяхната достоверност. Доколкото обаче и настоящият състав след анализ на тези показания достига до същия извод, следва да се приеме, че обжалваното решение като краен резултат е правилно.

Неоснователно е възражението, касаещо приложението на чл.150а от ЗДвП. Касаторът твърди, че в тази разпоредба има повече от една хипотези, а наказващият орган не е посочил изрично коя от всичките хипотези визира в конкретния случай. Това твърдение не е обосновано от съдържанието на наказателното постановление. Вярно е, че след изписването на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП наказващият орган не е посочил кое по ред предложение има предвид, но изрично е изписал в наказателното постановление, че касаторът е извършил нарушение, изразяващо се в това, че управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, а по-горе в описанието на фактите изрично е написал, че лишаването е по съдебен ред с присъда от 2022 г. Именно тези обстоятелства водят до извода, че правото на защита в случая не е нарушено, защото за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице няма съмнение коя от хипотезите на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е имал предвид наказващият орган когато е съставил наказателното постановление и предшестващия го АУАН.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящия състав не споделя разбирането на районния съд, че АУАН има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Това разбиране противоречи на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК (приложим в производството пред районния съд на основание чл.84 от ЗАНН), която урежда базисен принцип в наказателния процес, а именно, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Въведената с чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на АУАН касае само административното и гражданското съдопроизводство, но не и наказателното.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 23/21.03.2025 г., постановено по АНД № 399/2024 г. по описа на Районен съд Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.