РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Русе, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав, в публично заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм.
дело
№ 346 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на „Ливия“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, представлявано от управителя Н.Д.З. срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 86-ФК/12.04.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ
– запечатване на търговски обект –цех,магазин за продажба на промишлени стоки
за шивашката промишленост, находящ се в
гр. Русе, ул. „19-ти февруари“ № 20 , стопанисван от „Ливия“ЕООД, и забрана за
достъпа до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с решение № ГДФК-109/29.04.2021г на
директор на дирекция“ Оперативни дейности“, Главна дирекция „ Фискален контрол“
в ЦУ на НАП. В жалбата се релевират основания за материална незаконосъобразност,
противоречие с целта на закона и допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на заповедта. Жалбоподателят
претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител старши юрисконсулт Б.Г. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Не се претендират
разноски .
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
По фактите липсва спор между страните.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 09.04.2021 г. е извършена проверка на
търговски обект – цех,магазин за продажба на промишлени стоки за шивашката
промишленост, находящ се в гр. Русе, ул.
„19-ти февруари“ № 20 , стопанисван от „Ливия“ЕООД , при която е констатирано, че при извършена
контролна покупка на на пакет ципове на обща стойност 8л00 лева в 12.00часа платени в брой на место от орган по приходите
, търговецът не е издал фискална касова
бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, с
изградена дистанционна връзка с НАП.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за
извършена проверка (ПИП) № 0433017 от 09.04.2021 г. . В него и в оспорената
ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната
памет на ФУ за посочената дата . Посочено е още, че при извършена проверка на
касовата наличност е установена разлика между разчетената касова наличност от
ФУ и фактическата такава в размер на 10 лева, при съобразяване на липса на въведените
и изведените от касата за деня суми.
Във връзка с констатациите при проверката е прието, че
търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 , във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На това основание с процесната ЗНПАМ, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на
едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка запечатване на гореописания търговски
обект, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни (л. л. 1 – 5 от преписката).
За административното нарушение впоследствие е съставен и
АУАН от 23.04.2021 г.
Заповедта е получена лично от представляващия
търговското дружество на 23.04.2021г , видно от собственоръчно попълнена и
подписана от него разписка и е атакувана
по административен ред, като с решение № ГДФК-109/29.04.2021г на директор на
дирекция“ Оперативни дейности“, Главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
жалбата не е уважена. Решението е връчено на 17.05.2021г. Жалбата до съда е
подадена на 31.05.2021 г.
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, като е спазен законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81,
ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на
НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване
на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС,
(ред. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), на която се
позовава административния орган в процесната заповед,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираните норми
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са
изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда
запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.
С неиздаване на фискална
касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, е
налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на
материалния закон.
За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС е
достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред
за отчитане на продажбите в търговския обект.Разпоредбите на чл.186-чл.188 от ЗДДС, регламентиращи прилагането на ПАМ, не задължават административният орган да установи
нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл.36,ал.1 ЗАНН.
Следователно, извършването на нарушението може да бъде доказано с всички
доказателствени средства, предвидени в закона.В случая в Протокол за извършена
проверка приходната администрация е установила, че от жалбоподателя не е изпълнено задължението за регистриране на
извършена продажба на стока в стопанисвания от него търговски обект, чрез
издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално устройство.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така
описаната продажба не е отразена и в изведения на хартиен носител КЛЕН (контролна
лента на електронен носител) за 09.04.2021 г., приложена по преписката, като
същевременно е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата такава в размер на 10 лева, при съобразяване на липса на
въведените и изведените от касата за деня суми.Нарушения на административнопроизводствените
правила не са установени. В протоколът ясно са описани последователността на
действията на органите по приходите, техните име и длъжност и направените
констатации, спрямо които представляващия дружеството-жалбоподател не е
възразил. Не е основателно възражението за наличие на противоречиви
констатации.
Оспорващият твърди, че
административния орган не е изложил конкретни мотиви относно продължителността
на срока на ПАМ, а наличните такива са общи, бланкетни и неясно формулирани.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. От своя страна разпоредбата на чл. 13 от АПК урежда
задължението на административните органи своевременно да огласяват публично
критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на
своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите
му. Същевременно мотивите на акта, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, следва да съдържат конкретни съображения по така обявените
критерии, въз основа на които е определена конкретната продължителност на
мярката
В случая такова
нарушение не е допуснато и в тази връзка е неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на мотиви при определяне продължителността на ПАМ. Макар
и по – общи като съдържание, в заповедта са изложени мотиви относно избраната
продължителност на мярката като по този начин е удовлетворено изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не
следва да бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по
различен начин на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често
касаят практически идентични случаи, които съгласно закона следва да бъдат
третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Така е и в разглеждания случай, който по
нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1 вр. ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на фискална касова бележка, за
което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка,
нито като начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на
санкционирания търговец.
В случая накърнените
обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от
стопанския субект не се свеждат само до сумата 8.00лв. Мотивите на
административния орган почиват на конкретни фактически основания и е посочено
,че са взети предвид вида и местоположението на обекта, последиците от
нарушението , разчетените обороти ,които не са незначителни и съвпадат с целта на самата принудителна
административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е.
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на
обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен,
отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22
от ЗАНН за налагане на ПАМ. Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено
нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността
на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта
на нарушението. Срокът на мярката кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които то е извършено. Оспорената заповед е постановена както
в съответствие с приложимия материален закон, но така също и в съответствие с
неговата цел. Като всяка мярка на административна принуда ПАМ преследва
предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на
неизпълнените задължения, като ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, се налага за вече преустановено нарушение,
свързано с неиздаването на съответния документ за продажба. Мярката има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици
от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна
дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел
гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените
съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ливия“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, представлявано от управителя Н.Д.З. срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 86-ФК/12.04.2021 г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –цех,магазин за продажба на
промишлени стоки за шивашката промишленост,
находящ се в гр. Русе, ул. „19-ти февруари“ № 20 , стопанисван от
„Ливия“ЕООД, и забрана за достъпа до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни
на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с решение №
ГДФК-109/29.04.2021г на директор на дирекция“ Оперативни дейности“, Главна
дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: