Решение по дело №372/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260011
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150200372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260011                                                 17.08.2020г.                                               гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и девети юни                                                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 372 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на А. Георгев Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 3 /чрез адв.Я.С. ***/ против Наказателно постановление № 19-0304-003410 от 05.02.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Г. са наложени административни наказания – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и 7 /седем/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли съда да измени наказателното постановление, като намали наложените на жалбоподателя наказания до предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание, жалбоподателят Г. не се явява. Явява се процесуалният му представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени доказателства. Моли за евентуално приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

За РУ на МВР-гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява. Представя писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.12.2019г., около 09.25 часа, на път трети клас № 9061, общ.Несебър, обл.Бургас, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока към с.Гюльовца, на кръстовището за с.Руен, лек автомобил „Рено 19“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Г.. При извършената проверка било установено, че управляваният от водача Г. автомобил е с прекратена регистрация на ППС, тъй като в двумесечния срок от придобиването му, собственикът му не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. За така констатираното нарушение, на водача Г. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В чл.143, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Субект на административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените от законодателя срокове. За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

От приложеното към административно наказателната преписка Постановление на РП-Бургас, ТО-Несебър, за прекратяване на наказателното производство от 28.01.2020г. се установява, че жалбоподателят Г. е закупил процесния автомобил с договор от 21.08.2019г., но не е знаел, че има срок за пререгистрация и не е ползвал автомобила, тъй като имал бус. Бусът се развалил и се наложило да ползва автомобила на 05.12.2019г., когато бил спрян от полицейски служители които му съставили фиш за това, че бил изтекъл срока за пререгистрацията на автомобила. Тогава всъщност Г. разбрал, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена. Същият бил калайджия и на 09.12.2019г. тръгнал да търси по селата Гълъбец, Горица и Гюльовца материал за калайдисване. Тогава бил отново спрян от полицейски служители, които му свалили номерата и му съставили акт. След като се прибрал, Г. продал автомобила на части /л.8/.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата – 09.12.2019г., жалбоподателят Г. безспорно е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация, обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. С действията си, Г. е нарушил визираната в наказателното постановление разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което е бил законосъобразно санкциониран.

Неоснователни са изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за незнанието на Г., че управляваният от него автомобил е дерегистриран. Напротив, от обстоятелствената част на визираното по-горе Постановление на РП-Бургас, ТО-Несебър, за прекратяване на наказателното производство от 28.01.2020г. безспорно се установява точно обратното, че четири дни преди процесната проверка – на 05.20.2019г. жалбоподателят е разбрал за дерегистрацията на автомобила му, за което му е бил съставен фиш. С оглед на това съдът счита, че не са налице основания за намаляване на наложените на жалбоподателя административни наказания, които и без това са наложени към превидения от закона минимален размер.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен такъв. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление – потвърдено, като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0304-003410 от 05.02.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на А. Георгев Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 3 /чрез адв.Я.С. ***/, са наложени административни наказания – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и 7 /седем/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: