№ 6
гр. Русе, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520102536 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация-Русе” ЕАД твърди, че с ответника П. С. Р. са в
договорни отношения за имот с абонатен № 03070710391, находящ се в гр. Р.,
ул. "С." № ., бл. "В.", вх. ., ет. .. Сочи се, че за извършваните от дружеството
услуги–доставяне на топлинна енергия в процесното жилище през периода
28.10.2020 г. до 20.08.2023 г. потребителят им дължи заплащане на цена в
размер на 1765,30 лева по 52 бр.фактури.В тази връзка и въз основа на
подадено заявление по ч.гр.дело № 5762/2023 г. по описа на РРС, в тяхна
полза била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
посочената стойност, като длъжникът бил призован по раде на чл.47, ал.5 от
ГПК. Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че
им дължи сумата по ч.гр.дело № 5762/2023 г. по описа на РРС-1765,30 лв., със
законната лихва от подаване на заявлението, сумата от 376,02 лв. - лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 06.11.2023 г. Търсят се разноски за
производствата.
Ответникът П. С. Р., чрез назначения си особен представител оспорва
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
1
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело 5762/2023 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от П. С. Р. консумирана
топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Р. ул. "С." № .., бл. "В.", вх. ., ет. .,
през периода 28.10.2020 г. до 20.08.2023 г. в общ размер на 1765,30 лв., с
обезщетение за забава до 06.11.2023 г. на стойност от 376,02 лв., със законната
лихва върху главницата, считано от 07.11.2023 г., както и 142.83 лв. –разноски
за производството. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
Ответникът притежава по наследство от С. Д. Х., б.ж. на гр.Р., починал
на 12.12.2020 г. само 1/2 ид.част от процесния апартамент, останалата ½ ид. ч.
по наследство е собственост на брат му И. С. Р., тъй като наследниците му по
закон, както и призованите са направили отказ от наследството останало след
смъртта на С. Д. Х.. Това обстоятелство е служебно известно на съда и се
признава от ищеца, като претенция е съобразно посочената квота.
По делото няма спор, представени са доказателства, че процесният имот
е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
”Топлофикация Русе”.
По делото няма спор, че за времето 28.10.2020 г. до 20.08.2023 г. ищецът
е доставил топлинна енергия до апартамента и цената за услугата не е
заплатена.
Представени са 52 бр. сметко-фактури, относими към процесния период.
В тях е вписано името на наследодателя на ответника, а в Извлечение от
сметка по партида №03070710391- имената на ответника и на И. С. Р..
По делото са представени действащите между страните Общи условия,
одобрени от ДКЕВР.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело 5762/2023 г. по описа на РРС, като актът
2
е насочен срещу П. С. Р. и е за заплащане на сумата от 1765,30 лв.,
представляваща цена за извършваните от дружеството услуги–доставяне на
топлинна енергия през периода 28.10.2020 г. до 20.08.2023 г., с лихва за
забавено плащане до 06.11.2023 г. на стойност от 376,02 лв. и 142.83 лв.–
разноски, като длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който
е предмет на настоящия правен спор.
По делото се установява, че ответникът, заедно с брат си И. С. Р., са
приели наследството на С. Д. Х., б.ж. на гр.Р., починал на 12.12.2020 г. и са
негови наследници, при равни права. Той е бивш собственик на процесния
апартамент. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗН призованите към наследяване
наследници извън тези по закон, приели наследството, наследяват по равни
части от наследстваната маса. Ответникът се явява ангажиран до размера на
притежаваната от него част от имота по силата на чл.153 от ЗЕ.Според
посочената норма, за потребител на топлинна енергия се считат всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.Без значение е обстоятелството дали ответникът е
живял в имота през процесния период.По делото няма спор, че до
съсобственото жилище е била доставяна топлинна енергия, поради което и
ответникът дължи заплащане на съответната цена за това. Съгласно чл.30 ал.3
от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си.Ваимотношенията на ответника с останалите
сънаследници не обвързват доставчика, доколкото претенцията им е
съобразена с притежаваната от него 1/2 ид.част от имота. Процесната сума се
дължи със законната лихва от подаване на заявлението.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От посочения по
горе чл.47, ал.1 от представените общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения
договор, по който и страна е ответника, се установява, че денят за изпълнение
задължението на ответникът за ползвана топлинна енергия за отопление, за
топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за
обслужване на измервателните уреди, е определен и с неплащане на
главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на по-
3
следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска
по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК
следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на
376,02 лева.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер
на 142.83 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по
делото /в размер на 77.78 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение./ съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП и 257.07 лв. за
назначения особен представител/, с общ размер 434.85 лв. направени от ищеца
са в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. Р. с ЕГН:
**********, от гр. Р., ул. "С." № ., бл. "В.", вх. ., ет. ., че дължи на
”Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ТЕЦ-Изток, сумата от 1765,30 лв., главница за доставена
топлинна енергия за периода от 28.10.2020 г. до 20.08.2023 г. по 52 броя
фактури, 376,02 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 06.11.2023
г., ведно със законовата лихва върху главницата от 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.11.2023 г. по гр. д. № 5762/2023 г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА П. С. Р. с ЕГН: **********, от гр. Р., ул. "С." № ., бл. "В.", вх.
., ет. ., да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Р., ТЕЦ-Изток, сумата от сумата от 142.83
лв. разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
07.11.2023 г. по гр. д. № 5762/2023 г. по описа на РРС, както и сумата от 434.85
лв.- за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните .
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5